Решение № 181 от 24.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. П., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500318 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. С Постановление от 06.03.2026 г. на ЧСИ Д.С., рег.№ 889 и район на действие Окръжен съд – П., постановено по изп.д. № 20178890400823 ЧСИ е отказал да прекрати делото на основание изтекла давност.

Против така постановения акт в законния срок е постъпила въззивна жалба от З. К. З., ЕГН **********, от с. Б., общ. П., обл. П., ул. “В.“ № 2, с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че изпълнителното дело било образувано през 2017 г., а изпълнителният лист бил издаден през 2011 г., което само по себе си водело до отпадане на изпълнителния лист, а от там и до липса на изпълнително основание въобще.

Поради това и всички изпълнители действия след образуването на изпълнителното дело били незаконосъобразни поради това, че се основавали на загубил силата си изпълнителен лист.

Искането е постановлението на ЧСИ да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че изпълнителният лист е загубил сила и е с изтекла давност, а изпълнителното дело е погасено по давност. Претендира разноски.

В законния срок е постъпил писмен отговор от взискателя „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление бул.

“Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин“ – 6, ет.2, чрез пълномощника 1

З.Н.Д. – член на СД, упълномощена от М.А.Г. и З.Н.Д. в качеството им на управляващи дружеството, чрез юрк.И. П., с изложени доводи за неоснователност на подадената жалба. На първо място се твърди, че искането на жалбоподателя е недопустимо, тъй като съдът не разполага с компетентност да прекрати изпълнителното производство.

По същество жалбата била неоснователна, тъй като съдебният изпълнител не бил компетентен да се произнася по материалноправен въпрос като този, поставен от жалбоподателя, а именно погасено ли е вземането на взискателя по давност. Изложени са и подробни доводи защо твърденията за изтекла давност са неоснователни. Искането е обжалваното постановление да бъде потвърдено с присъждане на разноски – юрисдконсултско възнаграждение в размер на 184.07 евро на основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, както и възнаграждение в размер на 40.90 евро на основание чл.13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания акт на съдебния изпълнител за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Изп. д. № 20178890400823 по описа на ЧСИ Д.С., рег.№ 889 и район на действие Окръжен съд – П. е образувано на 23.05.2017 г. въз основа на молба, подадена от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление бул. “Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин“ – 6, ет.2, представлявано от З.Д. – прокурист, и издаден изпълнителен лист от 06.01.2011 г. по ч.гр.д. № 859/2010 г. по описа на РС-П..

След получаване на ПДИ длъжникът З. З. е депозирал на 27.02.2026 г. пред ЧСИ Д. Станчева възражение, че не дължи сумите, посочени в поканата за доброволно изпълнение, тъй като са погасени по давност и е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено.

По това искане ЧСИ Д. Станчева се е произнесла с обжалваното Постановление от 06.03.2026 г.

Постановлението е правилно. В чл.433, ал.1 от ГПК изчерпателно са посочени хипотезите, в които изпълнителното производство се прекратява с постановление от съдебния изпълнител и погасяването на вземането на взискателя по давност не е сред тях. В т.8 на чл.433, ал.1 от ГПК е предвидено, че изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не е поискал 2 извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В т. нар. „възражение“ от 27.02.2026 г. длъжникът З. З. не е изложил твърдения, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, а е твърдял, че вземането му е погасено по давност, тъй като изпълнителният лист е издаден през 2011 г., а самото изпълнително дело е образувано през 2017 г., поради което следва да се приеме, че съдебният изпълнител не е бил сезиран с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция.

Съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася по въпроси, свързани с материалното правоотношение между страните. При наличие на твърдения за погасяване на установеното с влязло в сила съдебно решение задължение длъжникът може да се защити с други средства, предвидени в ГРК – напр. с иск по чл.439 от ГПК, но не може на иска прекратяване на изпълнителното дело на това основание преди погасяването да бъде установено с влязло в сила съдебно решение.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното постановление – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед изхода на спора ответникът по жалбата има право да му бъдат присъдени разноски. Те обаче следва да бъдат в различен размер и на различно основание от претендираното. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.27 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 190 лв., поради което въззивният съд приема, че в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро (равностойността на 190 лв.), тъй като в случая се касае за представителство в изпълнително производство. Дори и да се приеме, че се касае за процесуално представителство пред съд, свързано с обжалване на изпълнително действие в рамките на изпълнителното дело, следва да се посочи, че възнаграждение за юрисконсулт не може да надвиши посочения по-горе размер, защото производството е с ниска фактическа и правна сложност и се развива в закрито съдебно заседание.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 06.03.2026 г. на ЧСИ Д.С., рег.№ 889 и район на действие Окръжен съд – П., постановено по изп. д. № 20178890400823 ЧСИ.

ОСЪЖДА З. К. З., ЕГН **********, от с. Б., общ. П., обл. П., ул.“В.“ № 2, да заплати на „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление бул. “Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин“ – 6, ет.2, чрез пълномощника З.Н.Д. – член на СД, упълномощена от М.А.Г. и З.Н.Д. в качеството им на управляващи дружеството, чрез юрк.И. П., разноски в производството пред ОС-П. в размер на 97.15 евро (деветдесет и седем евро и 15 евроцента).

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4