Решение № 1823 от 22.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1823 гр. Варна , 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов

Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20203100502795 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Ротаро“ ЕООД, с ЕИК 124540594, със седалище и адрес на управление: с.Одринци, общ.Добрич, ул.“Единадесета“ №14, представлявано В.Д.М., действащ чрез адв.Д.В., с адрес за призоваване: *****, против Решение №3680/03.08.2020г. по гр.д.

№16356/2019г. по описа на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателят искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД и чл.294 от ТЗ вр. с чл.86 от ЗЗД, за осъждане на “Перун Фууд“ ООД, с ЕИК 204564267, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Чайка“ №68, вх.“И“, ет.4, ап.10, представлявано от П.С.Ж. и П.Х.К., със съдебен адрес: ****, чрез адв.К.М., да заплати сумата от 5956.03лв., от която 5129.60лв., представляващи стойността на доставени 16.03 тона пшеница тип “лимец“ по фактура №383/30.01.2018г. и 826.43лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 14.02.2018г. до 16.09.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-11.10.2019г. до окончателното плащане на вземането.

1

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът е извършил превратен анализ на събрани по делото доказателства, респективно е достигнал неправилен извод, че страните не са обвързани от договор за продажба на процесното количество пшеница тип “лимец“. Поддържа се, че от доказателствената съвкупност по делото се установява, че страните са се намирали в твърдяната облигационна връзка по продажба на процесното количество пшеница на цена от 320лв. за тон, съответно че ответникът дължи претендираните продажна цена и обезщетение за забава, като са развити подробни съображения. На следващо място се поддържа, че предвид установеният договор за доставка на био лимец, в тежест на ответника е било да докаже, че е упражнил своевременно правата си по чл.194 от ЗЗД във връзка с възражението си, че стоката не е била придружена от сертификат за биопродукт, което той не е сторил. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените претенции, като и за присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, като се оспорват развитите от жалбоподателя доводи в обратна посока. Сочи се, че ищеца не е установил по несъмнен начин твърденията си за възникнало облигационно правоотношение между страните за доставка на процесното количество био лимец, като са изложени подробни доводи за недоказаност на претенциите. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивника, не изпраща представител.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител поддържа оспорването на въззивната жалба. Претендира разноски.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от 2 обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд, че не е доказана твърдяната от ищеца облигационна връзка, респективно че не налице основание за плащане на претендираната цена за доставена пшеница. Така направените оспорвания не съставляват новонаведено възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД и чл.294 от ТЗ вр. с чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 5956.03лв., от която 5129.60лв., представляващи стойността на доставени 16.03 тона пшеница тип “лимец“ по фактура №383/30.01.2018г. и 826.43лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 14.02.2018г. до 16.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-11.10.2019г. до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че през м.ноември 2017г. страните постигнали договореност за доставка на пшеница тип “лимец“ реколта 2017г., в изпълнение, на която ищеца доставил в базата на свързано с ответника дружество-“Креатив Инвест Груп“ ООД, пшеница от въпросния тип с ориентировъчно тегло от 20 тона. Сочи се, след извършено от ответника 3 последващо претегляне, се установило, че доставеното количество е 16.03 тона, което той поискал да му бъде фактурирано. Сочи се, че на 30.01.2018г. ищецът издал фактура №383 за доставените 16.03 тона пшеница, на стойност 5129.60лв. Твърди се, че до ответника били изпратени фактурата и прогнозен сертификат за съответствие на продукт произведен по биологичен начин №1004824-1/8.9.2018г. издаден от SGS, след инспекция на площите засети с биологична продукция и сочещ приблизителното количество биологична продукция. Твърди се още, че след прибиране на реколтата и установяване на точното количество биологична продукция, прогнозния сертификат бил преиздаден като в него са отразени окончателните резултати. Поддържа се, че въпросният окончателен сертификат с №1004824-1.1/13.4.2018г. бил представен от ищецът на ответника. Сочи се, че на 02.05.2018г., чрез електронна поща ответникът уведомил ищеца, че сертификационна му организация отказва да признае фактурирания лимец, защото представеният сертификат от 13.04.2018г. не предхождал датата на фактурата. Сочи се още, че със същото писмо ответникът поискал анулиране на процесната фактура и издаване на нова такава с дата последваща тази на сертификата от 13.04.2018г. Поддържа се, че ищецът отказал, тъй като искането за анулиране на фактурата влиза в разрез със счетоводните стандарти. Твърди се, че ищецът отправил запитване до сертифициращата ответника организация, на което било отговорено, че тя не е поставяла условие за анулиране на процесната фактурата. Поддържа се, че доставеното количество пшеница не е заплатено, както и че ответника не е упражнил правата си по чл.193-195 от ЗЗД вр. с чл.288 от ТЗ. Ето защо се претендира заплащане на цената на пшеницата в размер на 5129.60лв. и сумата от 826.43лв., съставляваща лихви за забава за периода от 14.02.2018г.-14 дни след издаване на процесната фактура до 16.09.2019г., както и лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.

С депозираният от ответникът отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на исковете, като се оспорват фактическите твърдения на ищеца за възникнало между страните облигационно правоотношение за доставка на пшеница тип “лимец“ реколта 2017г. Твърди се, че действително между страните са водени преговори за доставка на произведен от ищеца биологичен лимец, при условие, че се представи 4 съответния сертификат и ако той от своя страна закупи от ответника пшеница тип “спелта“ минимум за стойността на лимеца. Поддържа се, че страните така и не постигнали окончателно съгласие относно съществените параметри на доставката-цена и количество, поради което между тях не е възникнало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение. Поддържа се още, че договор не бил сключен и защото ищецът не представил сертификат с валидност и дата на издаване, предхождаща датата на разтоварване на стоката в базата на трето лице в с.Новаково, както и поради непостигане на съгласие за доставка на спелта от ответника на ищеца. Сочи се, че процесната пшеница тип “лимец“ била разтоварена в базата на друго търговско дружество, а именно “Креатив Инвест Груп“ ЕООД в с.Новаково, което не съставлява изпълнение на договореност между страните, а самоинициатива на ищеца.

Оспорва се и че разтовареното без договор в с.Новаково количество лимец е с качество на биопродукция, както и че представеният от ищеца сертификат, се отнася за процесната пшеница, като са развити подробни съображения. На следващо място се поддържа, че дори да се приеме, че между страните е възникнало правоотношение за доставка на 16.03 т. пшеница био-лимец, то ответникът своевременно е направил възражение по смисъла на чл.195 от ЗЗД, като уведомил ищеца, че желае да му върне стоката и го поканил да си я вземе от базата в с.Новаково, поради липса на договор и представен от ищеца сертификат, касаещ конкретната пшеница. Поддържа се, че въпреки постигнатата уговорка за обратно прибиране на лимеца, ищецът не предприел съответните действия, което станало повод ответникът да му изпрати писмопокана от 26.06.2018г., придружено със снимки на лимеца и местонахождението на същия извън складовата база на “Креатив Инвест Груп“ ООД. Поддържа се още, че ищецът, изразил съгласие да вземе обратно лимеца от складовата база на третото търговско дружество в с.Новаково.

Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените съдебно деловодни разноски.

Отразено е в представеният по делото препис от Товарителница за автомобилен превоз от 24.11.2017г., че ищецът е доставил в базата на “Креатив Инвест Груп“ ЕООД в с.Новаково 20 тона пшеница био-лимец.

С Фактура №0000000383/30.01.2018г., препис от която е приет по делото, ищецът е осчетоводил продажбата на 16.03 тона органичен лимец на 5 ответника при цена от 5129.60лв. без ДДС.

По делото са представени преписи от Протокол от изпитване №102/19.08.2017г., Сертификат за съответствие на продукт, произведен по биологичен начин №1004824-1 от 08.09.2017г., който е преиздаден със Сертификат за съответствие на продукт, произведен по биологичен начин №1004824-1.1 от 13.04.2018г. от SGS, чрез които документи се удостоверява биологичният произход на произведеният от ищеца лимец.

Видно е от приетия препис от подписано с електронен подпис Писмо от 02.05.2018г., че представител на ответника е уведомил ищеца, че сертификат №1004824-1.1 удостоверяващ съответствието на предадените в полза на “Перун Фууд” ООД 16.03 т. лимец не предхожда датата на фактуриране на стоката, поради което сертифициращата организация на купувача отказва да признае съответствието на фактурираният лимец. Видно е още, че по настояване на въпросната сертифицираща организация, се иска съставяне на нова фактура, с последваща сертификата дата, както и на приемопредавателен протокол. Писмото съдържа предупреждение, че ако не бъдат изпълнени исканията на ответника, той ще бъде принуден да върне стоката обратно.

По делото са приети преписи от водената между страните електронна кореспонденция по повод търговските им отношения.

Според заключението на ССч.Е, което се цени от съдът като компетентно дадено и неоспорено от страните, във водената от ищеца счетоводна сметка 303 са заприходени 16000 кг. биолимец, като към 24.11.2017г. няма данни за продадени количества от реколта 2017г. Фактура №383/30.01.2018г. е включена в дневника за продажби на ищеца и не е включена в дневниците за покупка на ответника.