Решение № 66 от 26.04.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Разград, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20233300500057 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 825 от 23.12.2022 г. постановено по гражданско дело № 20223330101107 по описа за 2022 година на РС – Разград, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от “Микро-67”АД, ЕИК

116002783 със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал срещу Кооперация ”Трудово-производителна кооперация Мир”, ЕИК 826027820 със седалище гр.Разград, Индустриален квартал за предаване на следните движими вещи:

1. Пещ сушилна с инвентарен №2044000279;

2. Линия за метализация „Гама” ФРГ с инвентарен №2044000312, с предназначение – за метализация на пластмасови детайли във вакуумна среда. Използвана е за метализиране на пластмасови детайли за играчки и на всякакви други пластмасови детайли. Линията включва:

2.1. Машина за вакуумна метализация - „ХЕРАУС“ - 1бр.

2.2. Камера бояджийска за лакиране на детайлите подлежащи на метализация - 1бр.

2.3. Сушилна пещ за изсушаване /изпичане/ на лакираните детайли – 1 бр.

2.4 Аспирация към бояджийската камера - 1бр.

1

2.5. Стелажи, като машината за вакуумна метализация е комплектувана с инструменталната екипировка - металоформи, шприцформи и монтажни приспособления от немската фирма ГАМА за производство на 16 различни модела играчки;

3.Преса пневматична английска с инвентарен №2044000398;

4. Преса пневматична английска с инвентарен №**********;

5. Преса пневматична английска с инвентарен №2044000400;

6. Бояджийска камера с инвентарен №2044000344.

ОСЪЖДА “Микро-67”АД, ЕИК 116002783 със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация”Трудовопроизводителна кооперация Мир”, ЕИК 826027820 със седалище гр.Разград, Индустриален квартал сумата 700 лв. /седемстотин лева/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволно от това решение, останало "МИКРО-67" АД, което го обжалва, чрез пълномощника си адвокат М. Р. М. от АК - Разград. Счита, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон. Ето защо, моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна не е депозиран отговор. След този срок, чрез пълномощника адвокат Д. Б. от АК – Разград, Кооперация "ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "МИР"" депозира молба озаглавена Възражение, с която оспорва въззивната жалба, моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски, като прилага и Договор за правна защита и съдействие.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява изпълнителния директор М. Д. М. и пълномощникът му адвокат М. Р. М. от АК – Разград. Поддържат въззивната жалба, излагат подробни съображения, претендират разноски и правят възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. На осн. чл. 149, ал.3 ГПК представят подробна писмена защита.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна се явява председателят Г. А. Г. и пълномощника му адвокат Д. Б. от АК – Разград. Оспорват въззивната жалба и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения и претендират разноски. На осн. чл. 149, ал.3 ГПК представят подробна писмена защита.

РАЗГРАДСКИЯ ОКЪРЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, 2 намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Приетите пред настоящата инстанция доказателства не променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от първоинстанционния съд, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, и за пълнота на изложението следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Ревандикационния иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно 3 основание несобственик. С тази разпоредба защитата на правото на собственост се постига чрез защитата на правомощието владение, като едно от основните правомощия на собственика. Ищец по иск с правно основание чл. 108 от ЗС може да бъде само собственикът, респективно носителят на ограниченото вещно право. Ответник по иска може да бъде всяко лице, което владее или държи чуждата вещ без да има основание за това. То е владелец по смисъла на чл. 68 от ЗС и упражнява фактическа власт върху веща, която държи лично или чрез другиго, като своя или е държател, когато също упражнява фактическата власт върху веща, но не я държи като своя.

Понятието основание, употребено в чл. 108 от ЗС следва да се разбира като наличието на всякакви юридически факти или субективни права, изключващи неправомерността на владението или държането от ответника.

За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС, е необхоД. да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска на твърдяното от него придобивно право на собственост; 2) вещта да се намира във владение или държане на ответника и 3) ответникът да владее или държи вещта без основание /т. е. за това фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/.

Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца - арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК. В тежест на ответника е да докаже, че има правно основание, въз основа на което да владее имота.

Предявените искове ще следва да се уважат когато ищецът докаже, че е титуляр на правото на собственост, основанието от което произтича и факта, че ответникът владее или държи неговата вещ.

Ищецът трябва да докаже придобиване на собствеността на посоченото в исковата молба основания и недоказването му е основание за отхвърляне на иска, независимо дали ответникът е доказал противопоставените вещни права. Дори ответникът да не е собственик, процесния иск не може да бъде уважен, ако ищецът не е доказал своето право на собственост. По настоящото дело ищецът не е доказал придобиването на собствеността на поддържаното в исковата молба основание, следователно съдът не е длъжен да изследва въпроса дали ответникът е собственик на вещите, защото това доказване не би обусловило основателността на иска.

Такава е и константната практика на ВКС намерила израз в Определение № 247 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4881/2021 г., I г. о., ГК, Определение № 22 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2019 г., I г. о., ГК, Определение № 281 от 9.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50/2016 г., I г. о., ГК, Определение № 225 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 1607 от 29.10.2002 г. на ВКС по д. № 1954/2001 г., IV г. о., Определение № 909 от 30.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 861/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 1274 от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5369/2007 г., V о., ГК.

Всичко гореизложено води до извод за неоснователност на 4 предявените искове. Както вече се посочи, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС е необхоД. ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че ответникът я владее и че това владение не почива на правно основание, противопоставимо на ищеца. Липсата на която и да е от дадените в условията на кумулативност предпоставки води до неоснователност на предявения иск и обуславя неговото отхвърляне. В конкретния случай не е налице първата предпоставка-ищецът не е доказал правото си на собственост, което е самостоятелно основание за отхвърляне на исковете.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не са налице кумулативните предпоставки за уважаване на заявената искова претенция.

Обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС, е постановено при правилно приложение на материалния закон и се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.

Не се доказаха твърдените пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Липсват основания за неговата отмяна или изменение. Доводите, изложени в жалбата са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното първоинстанционно решение, в т. ч. и в частта за разноските, като правилно и законосъобразно на основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски.

С оглед изхода на спора в настоящото производство основателна е претенцията на въззиваемата страна-ответник за присъждане на направени пред въззивната инстанция разноски. На основание чл. 81 и чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът-ищец следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ответник сторените от него във въззивното производство разноски в размер на сумата от 700.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

С оглед фактическата и правна сложност на делото и действията, извършени от процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът намира за неоснователни възражението на въззивника за прекомерност по чл.