Решение № 538 от 07.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20232100101936 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на С. П. Л., ЕГН **********, от *****, със съдебен адрес град Казанлък, ул. „Славянска“ №6, ет. 4, офис № 10 против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище град София и адрес на управление пл. „Позитано“ № 5, за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 26 000 лева, заявена като частичен иск от такъв в общ размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени й от настъпило на 25.12.2022 година в град Поморие пътно-транспортно произшествие, причинено при управление от Т. Щ. К. на лек автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег. № *******, застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата от 776.52 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница, считано от 01.01.2023 година - датата на която изтича срока по чл.429 ал.3 от КЗ, вр.чл.430 ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на обезщетенията.

Ищцата твърди, че на 25.12.2022 год. като пешеходец пострадала от ПТП в гр.Поморие, причинено от водача на лек автомобил марка и модел „Рено Меган“ с рег. № *******, застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ - Т. Щ. К.. Получила множество телесни увреждания, а именно фрактура на глезенна става (счупване на други части на 1 подбедрицата), множество наранявания на главата, тялото и крайниците, психически стрес. Твърди се, че след инцидента ищцата постъпила за лечение в УМБАЛ Бургас, след направени прегледи и изследвания била установена фрактура на дясна глезенна става, била поставена гипсова имобилизация и била освободена за домашно лечение. На 09.02.2023 год. ищцата отново потърсила лекарска помощ.

Твърди се, че пътният инцидент причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето, болки и страдания, дискомфорт, трудности в обслужването, леглови режим, безсъние, напрегнатост, тревожност. Твърди се, че травматичния шок и съпровождащите го тревожност, депресивно състояние и напрегнатост все още не са отминали.

Заявява се, че ищцата изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и понастоящем.

Претендира се присъждане на обезщетение за неимуществените вреди в размер на 26 000 лв., частично от 50 000 лв., както и обезщетение за имуществените вреди в размер на 776,52 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.01.23 год. до окончателното изплащане на главниците. В хода на делото претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди е увеличена на 50 000 лв., частично от 80 000 лв.

Постъпил е писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва, както по основание, така и по размер.

Заявява се, че не се представят доказателства за виновно поведение на водача или нарушаване на правилата за движение от последния, ангажиращо отговорността на ответника.

Поддържа се, че причина за настъпване на произшествието може да бъде и поведението на пешеходката, която е имала изненадващо поведение или е стояла на пътното платно.

Оспорват се вида и характера на уврежданията, посочени в исковата молба, като и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Застрахователят твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на ищцата, която вероятно неочаквано за водача се е намирала на пътното платно, в непосредствена близост до автомобила при евентуално ограничена видимост за водача и е нарушила чл. 113 ал. 1 от ЗДвП, създаващ задължение за пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки, при спазване на правилата, посочени в този законов текст. Заявява се от ищеца, че искът за обезщетяване на неимуществените вреди е недоказан по размер, а освен това е силно завишен.

Във връзка с претенцията за имуществени вреди, застрахователят оспорва разходите в размер на 776,52лв., за които има представени фискални 2 бонове, като твърди, че не е ясно какво е закупено с тях, нито кой е направил тези разходи. Поддържа се, че представените документи не доказват необходимостта от закупуването на лекарства и др. медицински услуги и медикаменти.

Оспорва се претендираната лихва от 01/01/23 година и се твърди, че застрахователят дължи лихви от друг момент.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 50 000 лв., част от общо дължимо обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно с обезщетение за забава от 01.01.2023г. / датата, на която изтича седмодневния срок, в който застрахованият водач е задължен да уведоми застрахователя/ до окончателното изплащане на сумата, както и за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 776,52 лв. – направени разноски за проведено лечение, ведно със законната лихва, считано от горната дата до окончателното изплащане на сумата.

Няма спор между страните, че на 25.12.2022 г., около 11.40 часа е настъпило ПТП в гр.Поморие между л.а. „Рено Меган“ с рег. № *******, управляван от Т. Щ. К. и ищцата като пешеходец.

Не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство – лек автомобил.

Със споразумение, одобрено на 13.11.2024 год. по НОХД № 132/2024 година по описа на Pайонен съд - Поморие, обвиняемият Т. Щ. К. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 предл.първо, б.“а“, предл.второ, вр. с ал.1 б.“б“, предл.второ, вр.чл. 342, ал. 1 , вр. чл. 129, ал. 2 от НК, вр. чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. От съдържанието на споразумението се установява, че изпълнителното деяние, осъществило състав на престъпление от НК, се изразява в извършване на маневра „завой на ляво“ с несъобразена скорост на движение – 18 км./ч, вместо с 16,5 км./ч., която при възприемане на намиращата се на платното за движение пешеходка С. Л. би му позволила да спре безопасно, като в резултат на възникналото ПТП с намиращата се на пътното платно пешеходка по непредпазливост водачът й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дисталната част на дясна подбедрица – двете кости тибия и фибула, квалифицираща се като трайно 3 затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 2,5-3 м. при обичаен ход на оздравителния процес.

Съобразявайки се с нормата на чл.300 от ГПК съдът приема, че прекия иск против застрахователя е доказан по основание.

От заключението на СМЕ и от медицинската документация се установява, че ищцата е получила в резултат на процесното ПТП фрактура на дисталната част на дясна подбедрица – счупване на голямата и малка пищялна кости с разместване, покриваща медикобиологичния признак трайно затруднение движението на десен долен крайник (средна телесна повреда).

От заключението се установява, че първоначално ищцата е била приета в Спешно отделение на УМБАЛ Бургас, съдено са й направени изследвания и е проведена консултация с травматолог. Било й е предложено оперативно лечение – кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза, което тя е отказала (в същия смисъл са и показанията на св.Л.). Поради отказа й е било проведено неоперативно лечение - поставена е лонгета ботуш, отстранен след 45 дни (на 09.02.23 год.). От заключението се установява, че получената фрактура е зараснала с деформация. Вещото лице изразява становище, че този вид счупване с дислокация е изисквало задължително оперативно лечение, за да бъде възстановена костната цялост в наместено положение с цел възстановяване правилната функция на крайника. В съдебното заседание вещото лице пояснява, че при този вид счупване не е възможно костите да се наместят с ръце и да се задържат и именно това е налагало операция за наместване и поставяне на имплант. Според заключението, при ищцата е настъпило костно срастване на фрагментите при разместено положение. В резултат на това походката е с накуцване, налице е силна нестабилност при моноподален стоеж на десен крак, останалият деформитет е необратим и води до ограничение движенията на дясната глезенна става – с 10 гр. дорзалната и с 20 гр. плантарната флексия. Според заключението, ищцата не е провела рехабилитация, ползвала е помощни средства за придвижване, възстановителният период е продължил 6 – 8 м., през което време ищцата се е нуждаела от чужда помощ.

Ангажирани са свидетелски показания за последиците произшествието и търпените от ищцата болки и страдания. от

Според свидетеля Л. майка му отказала операция на крака поради скорошна тежка коремна операция. След като гипсирали крака й тя изпитвала много силни болки, наложило се да взема обезболяващи. Не можела да се обслужва сама, била изцяло на легло и се нуждаела от помощта на близките си. Възстановяването и раздвижването протекли много бавно и трудно, отначало с проходилка, после с бастун. В момента се придвижвала с бастун.

Според свидетеля, майка му получила психологически проблеми – получавала 4 паникатаки, имала страхове.

Св.Л. също има наблюдения от състоянието на ищцата. Тя посочва, че в началото Л. била в къщи на легло, с гипсиран крак, не можела да се самообслужва, страхувала се да става. Първоначално започнала да се движи с проходилка, сега ходи самостоятелно – плахо и страхливо, с болки. Според свидетелката, кракът е все още деформиран, не зараснал правилно, при вървеж ищцата замахва с десния крак. Психическото състояние на ищцата се влошило – тя се обаждала на свидетелката за различни въображаеми събития – за кражба, за пожар, страхувала се, че е напръскана с нещо и ще умре.

Свидетелката заявява, че преди инцидента ищцата имала младежки дух, постоянно общувала, а сега се страхувала да излиза и затова винаги се нуждаела от компания.

От съдебно-психологическата експертиза се установява, че ищцата е в състояние на пост-травматично стресово разстройство, със симптоми на депресия, увеличена ситуативна тревожност (свързана с процесното ПТП), наличие на ирационални страхове и генерализиран страх от бъдещето.

Вещото лице заключава, че промяната в психологическото и емоционалното състояние на ищцата се дължи на преживения стрес от ПТП. Разпитана в съдебното заседание в.л. пояснява, че е възможно описаните симптоми да представляват естествено проявление на възрастта, както и е възможно същата тревожност да бъде отнесена е към по-ранен етап – тежката предишна операция, но при липса на данни за състоянието на ищцата преди ПТП, вещото лице-психолог е възприела като вярна изнесената от ищцата информация. От заключението се установява, че острата стресова реакция в резултат на инцидента не е била терапевтирана, не е отшумяла и се е задържала при пациента, Л. не е успяла да се справи с преживяванията си и е развила пост-травматично стресово разстройство.

При съвкупен анализ на събраните доказателства съдът приема, че в резултат на ПТП ищцата е понесла неимуществени вреди – физически и психически страдания, силни негативни изживявания, стрес, ограничения в личния живот и контакти след произшествието на 25.12.2022 год., които следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ.

При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).