Решение № 538 от 09.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000497 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК **********, гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 534/2020 г. по описа на П.О.С. решение № 110 от 25.03.2022 г. в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК **********, **** е осъдено да заплати на С.

Г. К., ЕГН ********** и Н. П. К., ЕГН **********, двамата от **** по 80 000 лв. ведно със законната лихва считано от 07.02.2020 г. до плащането, равняващи се на разликата между присъдените с решението по 130 000 лв. и дължимите според жалбоподателя във връзка със спора предмет на същото по 50 000 лв. и представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” сключена със застрахователна полица № ВС/30/************ и срок на действие от 09.09.2016 г. до 09.09.2017 г., за претърпени от тях неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им И.Н. К., ЕГН **********, починал при пътнотранспортно произшествие настъпило на 11.08.2017 г. в гр.П. и причинено противоправно и виновно от И. Б. Ч. при управление на лек автомобил „С.“, рег. №** **** **.

1

Решението се обжалва и в частите, с които застрахователят е осъден да заплати по сметка на ПОС държавна такса.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете за този размер.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Третото лице помагач на страна на ответника И. Б. Ч., **** не е изразило становище по жалбата.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 18.08. 2020 г. в ПОС е постъпила изходяща от С. Г. К., ЕГН ********** и Н. П. К., ЕГН ********** искова молба против ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК **********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 11.08.2017 г. в **** около 22,00 ч. лицето И. Б. Ч. управлявал личния си автомобил „С.“, рег. № ** **** **, като се движил по платното за движение в посока от север на юг.

Като пътници в автомобила се возили Б.К.С. и синът на ищците И.Н. К.. Той седял на задната седалка зад шофьора. В един момент автомобилът достигнал до ляв завой на пътя, в който водачът навлязъл със скорост от около 97 км/ч, не успял да овладее превозното средство и то станало неуправляемо. По тази причина напуснало платното за движение, ударило се в метален стълб и се преобърнало на лявата си страна. В резултат на произшествието починал И.

К..

Инцидентът станал причина за образуване на н.о.х.дело №781/2019 г. по описа на ПОС. То приключило с влязла в сила присъда №47/29.05.2019 г. С нея Ч. бил признат за виновен в това, че на 11.08. 2017г. в **** при управление на лек автомобил „С.“, рег. №** **** ** нарушил правилата за движение по пътищата определени в чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на И. К., като така извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

По- надолу в исковата молба е посочено, че ищците били в изключително близки отношения със сина им и неочакванота му загуба ги съкрушила и им причинила огромни по обем и интензитет болки и страдания.

Твърди се и че понастоящем те не са се отърсили от шока, който преживели.

2

В подкрепа на това се споменава, че по време на катастрофата синът им е бил едва на 21 години, току-що започнал своя самостоятелен житейски път.

Живеел в едно домакинство с тях, бил опора и радост за родителите си, а отношенията им се основавали на обич, разбирателство и взаимна привързаност.

На тази база в обстоятелствената част е направен извод за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на виновното лице за претърпените от ищците неимуществени вреди.

Твърди се също, че за управлявания от него автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Така е направен извод, че те могат да търсят обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя.

По тази причина се сочи, че предявили претенции пред него за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по образуваните преписки №0801- 000806/2020-01 и №0801-000806/2020-02 им били определени и изплатени обезщетения в размер от по 50 000 лв. Те били крайно занижени и недостатъчни за обезщетяване на уврежданият им В тази връзка твърдят, че имат интерес от предявяване на искове за осъждането на ответника да им заплати пълния размер на дължимото им се според тях обезщетение. Същото е определено на по 250 000 лв.

На тази база е отправено искане за осъждането на ответното застрахователно дружество да им заплати по още 200 000 лв. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в резултат на причинената смърт на сина им ведно със законната лихва върху от 18.08.2017 г. до изплащането им.

В отговора на исковата неоснователност на исковете. молба се изразява становище за

В подкрепа на това на първо место е посочено, че ответникът е обезщетил претърпените вреди от ищците с изплащането на обезщетенията от по 50 000 лв., които били съобразени реално претърпените вреди, със съдебната практика по аналогични случаи, с обществено икономическите условия в страната към 2017 г., с доходите и стандарта на живот на ищците и загиналия им син приживе, както и със значителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносните последици.

3

На второ место е изразено становище, че претендираното обезщетение не е съобразено с реално претърпените вреди и залегналия в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост. В подкрепа на това е оспорено твърдението, че загиналият и родителите му са имали добри взаимоотношения и силна духовна и емоционална връзка

Изложени са и съображения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на изискването на чл.137а от ЗДП, доброволно качване и пътуване в автомобил управляван от рисков водач, за когото загиналият предварително е знаел, че шофира рисковано и безразсъдно с висока скорост и умишлено предизвикване на загуба на устойчивост на автомобила /дрифтиране/. Твърди се и че загиналият се е качил доброволно в автомобила знаейки че водачът му по принцип употребява и че преди да предприемат процесното пътуване е употребил наркотични вещества и е бил под тяхното въздействие.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва е изразено становище, че такава се дължи от 05.05.2020 г., когато застрахователят се е произнесъл по извънсъдебните претенции на ищците.

В ДИМ от страна на ищците са оспорени защитните възражения на ответника, като по подробно е обърнато внимание на възраженията за съпричиняване. В тази връзка те твърдят, че получените от сина им травми са такива, че биха довели до летален изход, независимо дали пострадалият е бил с или без предпазен колан. Сочи се също, че в проведеното наказателно производство не е било установено наличие на наркотични вещества в кръвта на И. Ч. и т.н.

Ответникът е подал отговор на ДИМ, в който е завил, че поддържа направените с отговора защитни възражения.

От страна на ответника е поискано привличането като трето лице помагач на водача на виновния водач И. Б. Ч., което искане е уважено от съда.

Той от своя страна е депозирал становище по делото. В него той говори за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.

Намира обаче претендираните обезщетения за прекомерни и несъобразени с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Изразява и становище, че от 4 страна на починалия е налице съпричиняване с оглед пътуването му без предпазен колан.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

След обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е формиран извод, че на всеки от ищците се дължи обезщетение от по 180 000 лв., а възражението за съпричиняване е намерено за неоснователно.

Съответно от тази сума са приспаднати доброволно платените по 50 000 лв. и застрахователят е осъден да заплати на ищците по още 130 000 лв.

По отношение на лихвата е прието, че същата се дължи от по-ранната дата измежду тази на уведомяване от страна на застрахования за настъпване на застрахователното събитие и тази на подаване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение. Посочено, че ищците са подали претеницята си на 07.02.2020 г. и от тази дата законната лихва е присъдена.

В останалата си част до пълния предявен размер исковете са били отхвърлени.

Недоволен от решението в осъдителната му част е останал ответникът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

С нея актът на ПОС се обжалва за сумата равняваща се на разликата между допълнително присъденото обезщетение от по 130 000 лв. и дължимото допълнително такова според застрахователя от по 50 000 лв., т.е. за сумата от по 80 00 лв.

В самата жалба доводите за неправилност на решението са свързани с това, че размерът на дължимото обезщетение не е съобразен с принципа на справедливост определен с текста на чл. 52 от ЗЗД, характера на установените по делото отношения между ищците и починалия и изживяното страдание.

Наред с това е оспорен извода за липса на съпричиняване.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

5

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.