Решение № 158 от 21.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20255001000125 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №6408/13.05.2024г. от ЗЕ** „Б.В.и.г.“ ЕАД – гр. С., пл. „П.“ *, ЕИК *** – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Н. З. против решение №138/15.04.2024г., постановено по т.д.

№495/2023г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която дружеството – жалбоподател ЗЕ** „Б.В.и.г.“ ЕАД – гр. С. е осъдено да заплати на Д. М. Д.

ЕГН ********** от с. Д., ул. „С.п.“ * обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на травматични увреждания от ПТП на 27.03.2022г. в размер над 50 000 лева до размер от 96 000 лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 729.16 лева, както и законната лихва от 10.06.2022г. до окончателното и изплащане.

Жалбоподателят счита, че размерът на определеното от съда обезщетение не съответства и на критериите за справедливост и е прекалено завишено. Намира, че определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е прекалено нисък. Намира за неправилно и 1 съдебното решение в частта относно началния момент, от който се дължи законна лихва върху увеличения размер на претенцията, като счита, че тя е дължима от датата на подаване на молбата по чл.214 ал.1 изр. 3-то от ГПК.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от Д. Д. чрез пълномощника му адв. П. К., с който е изразено становище за нейната неоснователност.

Постъпила е въззивна жалба вх. №6522 от 15.05.2024 г. от Д. М. Д. ЕГН ********** от с. Д., ул. „С.п.“ * против решение №138/15.04.2024г., постановено по т.д. №495/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. М. Д. против ЗЕ** „Б.В.и.г.“ ЕАД – гр.

С. искове – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от 27.03.2022г. за разликата над 96 000 лева до пълния предявен размер от 220 000 лева, частично от 250 000 лева, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 3 729.16 лева до пълния предявен размер от 4 661.45 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.06.2022г. до окончателното изплащане.

Счита, че съдът не е взел предвид наличието едновременно на няколко травми, представляващи средни телесни повреди, съществувалата реална опасност за живота на пострадалия и дългия възстановителен период. Намира, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както е приел съда. Счита, че при конкретния механизъм на ПТП предпазния колан не би имал никакво препятстващо действие. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и по същество да постанови друго, с което предявените искове против застрахователя да бъдат уважени в пълния им предявен размер.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЗЕ** „Б.В.и.г.“ ЕАД – гр. С., с който се изразява становище за нейната неоснователност.

Постъпила е частна жалба вх. № 15829 от 28.11.2024г. от адв. П. К. – пълномощник на ищеца Д. М. Д. против Определение *49 от 08.11.2024г., постановено по т.д. №495/2022г. по описа на ОС – С.З., с което е намален размера на адвокатското възнаграждение на адв. К. за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца от 7 778.42 лева на 2

4 439.08 лева. Иска се отмяна на определението и оставяне без уважение на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

По частната жалба не е постъпил отговор от ЗЕ** „Б.В.и.г.“ ЕАД – гр.

С..

Третото лице – помагач Б. С. Й. *** от с. Д., общ. М., ул. „К.“ * не взима становище по жалбите.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането. Касае се за пряк иск, предявен от увредения против застрахователя.

Ищецът Д. М. Д. ЕГН ********** от с. Д., ул. „С.п.“ *, със съдебен адрес: *** – чрез адв. П. К. твърди, че на 27.03.2022г. на път **в района на км.374 /разклона за с. Б./ е пострадал при автомобилна катастрофа, причинена виновно и противоправно от Б. С. Й. при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. № **. Твърди, че вследствие на ПТП е получил множество увреждания, изразяващи се в: Травматичен шок. Фрактура на 1-во ребро в дясно и серийни фрактури в задната част на 3,4,5,6,7,8,9,10,11 и 12 ребро в дясно, фрактура на дясна сапула, фрактура на тялото на С5, субкапсуларен хематом в 7-ми чернодробен сегмент; луксационна фрактура на тало-круралната става, костен фрагмент до медиален тибиален кондил, Lixatio patellae, Peritonitis acuta serohaemorragica haemoperitoneum fissure hepatis segm 7 et lienis. Фрактура биималеоларис крурис синистра, фрактура лалеоли медиалис крурис декстра, фрактура осис метатарзи II, III, IV педис декстра; загуба на съзнание; фрактура на тибия и фибула; тежка черепно мозъчна травма със сътресение на мозъка и с наличие на множество охлузвания по кожата на лицето и главата; шийна травма; коремна травма; излив на свободна кръв в коремната кухина; разстройство на здравето временно опасно за живота; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес.

Твърди, че по АНД № 1039/2022 г. по описа на РС – С. е постановено влязло в сила решение, с което водачът Б. С. Й. е признат за виновен в това, че на 27.03.2022 г., при управление на л.а. „Ф. Г.“ с рег. № **, нарушил правилата за движение по пътищата и причинил телесни повреди на Д. Д..

3

Твърди, че се е наложило болнично лечение и през периода март – май 2022г. е претърпял няколко хирургични интервенции. Твърди, че за няколкомесечен период е бил зависим от близките си за хранене, тоалет, хигиенни нужди, обличане и приемане на лекарства. Продължителният период, в който е имал необходимост от чужда помощ се е отразил негативно на неговото психическо и емоционално състояние. Твърди, че и към настоящия момент изпитва болки и процесът на възстановяването му от получените травматични увреждания не е приключил.

Твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 4 661.45 лева, за закупени лекарства, медицински консумативи, потребителски болнични такси, описани подробно в справка по чл.366 от ГПК.

Твърди, че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС е била покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗЕ** „Б.В.и.г.“ ЕАД – гр. С. по застрахователна полица *** със срок на валидност от 14.02.2022 г. до 13.02.2023 г.

Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от застрахователя. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията вследствие травматичните увреждания, получени в резултат на цитираното ПТП в размер на 220 000 лева, частично от 250 000 лева, сумата 4 661.45 лева – обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в следствие на настъпилото ПТП от 27.03.2022 г., представляващи разходи за закупени лекарства, медицински консумативи, потребителски болнични такси, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.04.2022 г. до окончателното му изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът ЗЕ** „Б.В.и.г.“ ЕАД – гр. С., пл. „П.“ *, ЕИК *** оспорва предявените искове. Оспорва виновността на водача, чиято отговорност е застрахована при него, противоправността на неговото поведение, механизма на ПТП, при който се твърди да е пострадал ищеца, причинната връзка между ПТП и твърдените травматични увреждания и тяхното наличие. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че той е бил без поставен обезопасителен колан, а това също е допринесло за настъпване на уврежданията. При условията на евентуалност излага твърдение, че претендираното обезщетение за 4 неимуществени вреди е прекалено завишено по размер. Относно претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, счита, че претендираните разходи не са в причинно – следствена връзка с ПТП. Оспорва и обстоятелството, че същите са заплатени от ищеца. Оспорва и началният момент, от който се претендира лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.

Третото лице – помагач Б. С. Й. *** от с. Д., общ. М., ул. „К.“ * не взима становище по исковете.

С молба – застрахователна претенция, получена от ответника на 10.06.2022г. ищецът е поискал от ответника изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от ПТП, настъпило на 27.03.2022г. С отговор изх.

№00539/10.06.2022г., ЗЕ** „Б.В.и.г.“ ЕАД – гр. С. е поискало от ищеца представяне на допълнителни документи, касаещи преценката относно претенцията. Не се спори, че по образуваната преписка по щета не е определено и не заплатено обезщетение за неимуществени вреди, нито за имуществени такива. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.

Налице е сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. № ** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Това се установява от представената справка от информационния регистър на Г.ф. /стр.17-18 от делото на ОС/. Видно от същата справка отговорността на водача на посоченото МПС е била покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗЕ** „Б.В.и.г.“ ЕАД – гр. С. по застрахователна полица *** със срок на валидност от 1 4.02.2022 г. до 13.02.2023 г. Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. Б. С. Й. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие.

Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в 5 застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Видно от представеното решение №383 от 04.10.2022г., влязло в сила на 20.10.2022 г., постановено по а.н.д. №1039/2022 г. на РС - С. /стр.42 от делото на ОС/, Б. С. Й., роден на ***г., от с.Д., общ. М., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.б, пр.2-ро във връзка с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 27.03.2023 г. на път ** в района на км.374 при управление на МПС - лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата, при което по непредпазливост е причинил на Д. М. Д. шест средни телесни повреди, изразяващи се в: травматичен шок, настъпил в резултат на тежка съчетана травма със засягане на глдвата, шийния сегмент на гръбначния стълб, гърдите, корема и крайниците, довело до „разстройство на здравето временно опасно за живота“, счупване на тялото на пети шиен прешлен /С5/, довело до затрудняване движенията на врата, което е причинило „трайно затрудняване движенията на врата“, счупване на I, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII ребра от дясната половина на гръдния кош, с умерено изразена дислокация на костните фрагменти, което е довело до затрудняване на движенията на снагата, което е причинило „трайно затрудняване движенията на снагата“, хемоперитонеум /излив на свободна кръв в коремната кухина/, довел до „разстройство на здравето временно опасно за живота“, бималеоларна фрактура /счупване на двата пищяла в рамките на глезенната става/ на глезенната става на левия крак, довело до затрудняване движенията и осъществяването на основната функция на крака, причинило „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“, счупване на долния край на големия пищял /тибия/ на десен крак , както самостоятелно, така и в съвкупност със спучването на II, III и IV предноходилни /метатарзални/ кости, което е довело до затрудняване движенията и осъществяването на основната функция на крака, причинило 6