Решение № 3101 от 09.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3101 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330113485 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу К. С. П. от гр. П., с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 328.63 лева, представляваща стойността на топлинната енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и за битово-горещо водоснабдяване, за периода 01.10.2021 г. – 31.10.2022 г. за обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 32.52 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2021 г. – 16.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3258 от 18.05.2023 г. по ч.гр.д. № 6985 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик 1 на обект, находящ се в ***, има качеството на клиент на топлинна енергия.

Поддържа, че за процесния период 01.10.2021 г. – 31.10.2022 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация и за битово-горещо водоснабдяване, включваща главница за периода 01.10.2021 г. – 31.10.2022 г. в размер на 328.63 лева, както и обезщетение за забава в размер на 32.52 лева за периода 02.12.2021 г. – 16.05.2023 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6985/2023 год. по описа на Районен съд Пловдив, която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника П. – адв. Ж. Б. - Н., с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове както по основание, така и по размер. Посочва, че изчисленията са извършени на база Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год., а с Решение №7276/03.07.2023 г. по адм.дело №746/2021 год. на ВАС е отменено приложение към т. 6.1.1. от Методиката ,Приложение към чл. 61,ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6985 по описа за 2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 3258 от 18.05.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените 2 искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Въпреки че по делото не са ангажирани доказателства от ищцовата страна за публикуването на Общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период, то не съществува пречка съгласно разрешението на въпроса, дадено в Решение № 189 от 11.04.2011 г., постановено по т. д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД от 2007 г. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че Общите условия от 2007 г. са публикувани на 24.12.2007 г. в един централен ежедневник /вестник "Новинар"/ и в един местен ежедневник /вестник "Марица"/, поради което са влезли в сила. Ето защо, не е необходимо доказване на това обстоятелство - по арг. от чл. 155 от ГПК. /В този смисъл и Решение № 1264 от 20.10.2023 г. по в. гр. д. № 1734 / 2023 г. на ОС Пловдив/.

По делото не се твърди от ответника да е възразил срещу Общите условия в 3 срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което те го обвързват, без да е необходимо изричното им приемане.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява от представения Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № *** на *** с район на действие – Районен съд Пловдив /л.81/ и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ /л.98-102/. По делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е доказателствената тежест, да е извършил разпоредителни сделки с имота след неговото придобиване. От това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото липсва писмен договор, сключен между страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното отношение, респ. същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на обвързаността на ответника с ищеца. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, на лице – титуляр на вещно право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия.

Посоченото се потвърждава и от изложеното в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на 4 топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза /л.82-84/, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.10.2021 г. – 31.10.2022 г. АС, обслужваща жилищния блок в ***, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. През имота на ответника не преминава щранг лира. Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение "Бруната" ЕООД.

В имота на ответника има 1 бр. водомерно устройство за топла вода за отчитане на изразходваното количество ТЕ за БГВ, същото е отчитано визуално, на база отчетните му показания. В имота на ответника всички отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не се начилява ТЕ за отопление. В имота няма монтирани ИРУ. За целия процесен период за апартамента е разпределена 1,23343 MWh ТЕ за сградна инсталация. ТЕ , Установява се, че за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост , приложение чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника отопляеми обем е 143 м3. Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.10.2021 г. – 31.10.2022 год. е общо 2,42326 MWh в това число 1,23343 MWh за отдадена от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 1,18983 MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, 5 изготвено от в.л. Й. П.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния период възлиза на 328.63 лева – главница, и обезщетение за забава в размер на 32.52 лева.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 328.63 лева, която кореспондира с претендираната такава.

Съдът не споделя възражението на особения представител на ответника за неоснователност на претенцията, поради отмяна на т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост , приложение чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването с Решение №7276/03.07.2023 г. по адм.дело №746/2021 год. на ВАС, тъй като отмяната действа занапред.

След като главната претенция е основателна, то основателна се явява и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 32.52 лв. обезщетение за забава за периода от 02.12.2021 г. до 16.05.2023 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение.