Определение № 2527 от 30.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2527 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Д.а в присъствието на прокурора С. Хр. Х. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20251100207639 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл.457,ал.1 и сл. от НПК.

Образувано е по предложение на Главния прокурор на Р.България за решаване на въпроси, свързани с изпълнение на присъда, постановена от съд на друга държава, /извън Европейския съюз/, срещу български гражданин.

Предложението касае българския гражданин Г. Ц. Н., ЕГН **********, който е осъден с влязла в сила Присъда от 03.05.2022 г. по дело № 00965-201868-1411-JR-PE-02 на Надпровинциален колегиален наказателен съд на Северна зона - Централа Чинча, Република Перу за подпомагане на незаконен трафик на наркотици, утежнена форма, престъпление по чл. 297 ал. 6 и ал. 7 във вр чл.

296 ал. 1 на Наказателния кодекс на Република Перу. Определено му е наказание от 17 години "лишаване от свобода", 200 дни „глоба“ - равни на 1550 сола, лишаване от право от търговска дейност за срок от 10 години, както и разноски от 400 000 сола..

Иска се приемане за изпълнение на присъдата, приспособяването й към българското наказателно законодателство, приспадане на изтърпяната част от наказанието и определяне на първоначалния режим за изтърпяването й.

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура предлага да бъде приспособена влязлата в сила присъда на Надпровинциален колегиален наказателен съд на Северна зона - Централа Чинча, Република Перу. Наложеното наказание прокурорът предлага да бъде изтърпяно при строг режим, както и да се приспадне времето, в което трансферираното лице е било задържано на територията на Република Перу, времето, в което е било задържано в Р.България, както и времето на изтърпяната част от наказанието в Република Перу.

Защитникът на осъдения, адвокат К. Д. от САК счита, че предложението следва да бъде уважено и присъдата да бъде приспособена към българското 1 законодателство, съгласява се със становището на прокурора относно приложимите за целта разпоредби от НК на РБ, моли за приспадане времето, през което трансферираното лице е било задържано в България и в Перу, както и времето на изтърпяното наказание в Р.Перу. Моли, по отношение на осъдения, да се приеме, че е личност с невисока степен на обществена опасност и на това основание и при приложение разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, съдът да постанови изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ при ОБЩ режим.

Осъденият Г. Ц. Н., ЕГН ********** поддържа становището на защитника си.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По фактите:

С Присъда от 03.05.2022 г. по дело № 00965-2018-68-1411-JR-PE-02 на Надпровинциален колегиален наказателен съд на Северна зона - Централа Чинча, Република Перу българският гражданин е признат за виновен за следното деяние: заедно с българския гражданин А.Л.Ч., осъществили на 06.05.2018 г. в кв. Параско, гр. Писко, Република Перу, среща с местния гражданин Е.С.Р. (последният сключил споразумение в хода на наказателното производство) и Л.Е.О.С., като българските граждани са пътували в едно превозно средство, а перуанските граждани са пътували в друго превозно средство - хладилен камион. Впоследствие те четиримата са арестувани; в камиона на перуанските граждани е открит тайник, съдържащ 320 пакета, общо 381, 400 кг бруто тегло (или 320, 636 кг нето тегло) кокаинов хидрохлорид. В автомобила на българските граждани са открити двигател Ямаха, два радиопарата с батерии, ключодържател с четири ключа, 4 900 евро, метален лост, осем торби с етикет KRL и три рола полипропиленови торбички 90x55 см (общо 24 торби). На това деяние е дадена правна квалификация по подпомагане на незаконен трафик на наркотици, утежнена форма, престъпление по чл. 297 ал. 6 и ал. 7 във вр чл. 296 ал. 1 на Наказателния кодекс на Република Перу. Определено е наказание от 17 години "лишаване от свобода", 200 дни „глоба“ - равни на 1550 сола, лишаване от право от търговска дейност за срок от 10 години, както и разноски от 400 000 сола.

След апелативно обжалване пред Върховния съд на Ика, Наказателноапелативен състав на Писко и Чинча, дело № 965-2018-58-1411- JR-PE-02, с Решение № 11 от 04.11.2022 г., е прието, че присъдата е законосъобразна и обоснована. Прието е, че българските граждани са имали намерението да установят своя фактическа власт върху 320 пакета кокаинов хидрохлорид, който да пренесат с техния автомобил; не е кредитирана тезата им, че са дошли в страната с цел гмуркане, но наказанието "лишаване от свобода" е намалено на 15 години.

Първоначално, българският гражданин е задържан под стража на 06.05.2018 година, като задържането му е продължило до датата на влизане на присъдата в сила – 04.11.2022 година.

В затвор в Република Перу присъдата се изпълнява от датата на 2 влизането й в сила – 04.11.2022 година.

В Р.България българският гражданин е приет въз основа на осъществен трансфер на 26.11.2024 г., като от 27.11.2024 г. е настанен в Софийски централен затвор, където пребивава и понастоящем.

Горните факти съдът прие за установени, съобразявайки следните доказателства:

Присъда и апелативно Решение;

Извлечение от НК на Република Перу;

Документи във връзка с изтърпяване на наложеното наказание и социализация на осъдения;

Технически доклад;

Протокол за предаване на затворник; други документи във връзка с предаването;

Представените от защитата документи относно получени награди от осъденото лице в перуанския затвор.

От правна страна:

При установената фактическа обстановка, Софийски градски съд намери, че са налице предпоставките на чл.457,ал.2 от НПК за приемане за изпълнение на присъдата, постановена от съд в Република Перу, с която българският гражданин е осъден.

Приемащата държава – Република България се задължава да изпълни на своя територия присъдата на чуждата държава такава, каквато е, без да може да я допълва или изменя.

Единствената, в случая приложима възможност е тази на ал.4 на чл.457 НПК, допускаща редуциране размера на наказанието при установена присъдата на чуждата държава със срок, надвишаващ максималния, предвиден в идентичната разпоредба на Българския Наказателен кодекс.

И в тази връзка:

Престъплението, за което е осъден Г. Н. „държане на наркотични вещества при условията на опит“ в перуанската присъда е квалифицирано като деяние по чл. 296 ал. 1 НК - държане на наркотичното вещество; по чл.

297 ал. 6 НК - деянието е извършено от три или повече лица; по чл. 297 ал. 7 НК - повече от 20 кг кокаин или негови производни.

Няма съмнение, че наркотикът „кокаин“ е „високорисково наркотично вещество“. Следователно това деяние следва да бъде подведено под нормата на чл. 354а ал. 2 изр. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с an. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 НК - а именно опит за държане с цел разпространение на наркотични вещества в големи размери, извършено в съучастие с още три лица. При това опитът за извършването на деянието е останал недовършен поради залавянето на дееца. Съдът приема квалификацията „големи размери“, изхождайки от фактическите констатации, отразени в присъдата на перуанските съдебни органи, които употребяват правния за перуанското законодателство термин „големи количества“. При наличните изходни данни съставът на Софийски 3 градски съд приема приспособяването на присъдата при квалифициране на държането на наркотични вещества като такова на „големи размери“, доколкото липсват обективни доказателства, които да обосноват „особено големи“ размери на предмета на обвинението, а разширителното тълкуване на фактите в ущърб на осъдения български гражданин би било недопустимо.

Българският съд счита, че по този начин ще се обхванат основните съставомерни елементи от приеманата присъда.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 354а ал. 2 изр. 1 НК предвижда максимално наказание от 12 години "лишаване от свобода", което при определения от перуанския съд размер на лишаване от свобода /15 години/ неминуемо предполага и намаляване на същото до максималния размер от дванадесет години, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 457 ал. 4 НПК ако в българския закон се предвижда максимално наказание, което е по-ниско от наложеното от чуждия съд, се налага именно това максимално наказание.

Съдът, с оглед правомощията си по чл.457,ал.5 от НПК приспадна предварителното задържане на Г. Ц. Н. в Република Перу, изтърпяната част от наказанието в тамошен затвор и тази, изтърпяна от момента на трансфера му в България.

Следва да се извърши приспадане на времето, през което българският гражданин е работил в перуанския затвор. Доколкото перуанският закон е понеблагоприятен от българския (шест дни работа се зачитат за един ден "лишаване от свобода", докато съобразно чл. 41 ал. 3 НК два дни труд се зачитат за три дни "лишаване от свобода"), то на основание Тълкувателни решения 3/13 и 3/16 българският закон има предимство.

Осъденото лице, видно от справката от перуанските власти, е полагало труд 969 дни (към 03.08.2023 г.). Същевременно от приложените документи се установи, че и след това, до предаването си (на 26.11.2024 г.) той е полагал труд, за да изплаща наложената му глоба и разноски, както и за да си осигури средства за препитание.

Той е полагал труд до самото си предаване - и по-точно до три дни преди това предаване, които три дни са били използвани за конвоирането му от мястото, на което изтърпявал наказанието си "лишаване от свобода", до летището и след това до България, поради което следва да се прибави и допълнителният период от 504 дни - или общо 1 474 дни, с които допълнително следва да се приспадне определеното наказание (два дни работа са равни на три дни "лишаване от свобода", съобразно правилото на чл. 41 ал.

3 НК).

ПО РЕЖИМА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ на наказанието „лишаване от свобода“:

Размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“, съгласно разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2,б.“А“ от ЗИНЗС изисква първоначалният режим за изтърпяването му да е „строг“.

Съставът на съда обаче намери, че в случая са налице основанията за 4 прилагането на изключението по чл.57, ал. 3 ЗИНЗС. Българският гражданин е изтърпял повече от половината от наказанието „лишаване от свобода“, което води към извода, че той вече не представлява висока степен на обществена опасност. Видно от материалите по делото осъденото лице е имало добро поведение, през цялото време е работило, получило е множество награди, като в края на пребиваването си в перуанския затвор и бил на облекчен полусвободен режим.

По отношение на наказанието „глоба“, съдът намира следното:

С Присъда от 03.05.2022 г. по дело № 00965-2018-68-1411-JR-PE-02 на Надпровинциален колегиален наказателен съд на Северна зона - Централа Чинча, Република Перу на българският гражданин е наложено и наказание 200 дни „глоба“ - равни на 1550 сола.

Престъплението по чл.354а,ал.2,изр.първо от НК на РБ предвижда за налагане и кумулативно наказание „глоба“ в размер на от 10000 до 50000 лева.

В този смисъл може да се приеме, че наказанието „глоба“ в Р.Перу с размер от 1550 сола, равняващи се на 399 евро са далеч под най-ниския праг на предвидено такова наказание, поради което и то следва да бъде приспособено по фиксинга на БНБ. Това разбиране е съобразено с Тълкувателно решение № 3/2013 година и Тълкувателно решение № 3/2017 година на ОС НК на ВКС. В случая не би бил приложим Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като той касае само признаване на актове за финансови санкции, издадени от държави – членки на ЕС.

В тази връзка, на основание чл.457,ал.6 от НПК съдът приспособява към разпоредбата на чл.23,ал.3 от Наказателния кодекс на Р.България като присъедини, наложеното с Присъдата наказание „глоба“ в размер на 1550 сола СГС и преизчисли размера им в български лева - 399 евро, които съобразно данните по делото са изплатени от осъдения.