Определение № 967 от 22.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 967 гр. Ловеч, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500680 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал. 5 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 926 от 30.09.2024 год., постановено по ч.гр.дело № 592 по описа за 2024 г., Районен съд – Луковит е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнениe, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, срещу длъжника В. К. К., с настоящ адрес: ****.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.Н.. Счита, че постановеният от ЛРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т.е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Изтъква, че целта на заповедното производство не е да се провери дали вземането съществува, а да се установи, че то не се оспорва. Излага, че в чл.7 от договора за кредит изрично е посочено, че предоставеният финансов ресурс включва предоставената парични суми в размер на 158.99 лв. и 322.59 лв. за избрани от кредитополучателя стоки, както и 42.19 лв. за финансиране на избрана от кредитополучателя застраховка „Banк защита на кредита“. Съгласно чл.10 от договора цялата дължима сума възлиза на 586.00 лв., като включва отпуснатия финансов ресурс и уговореното между страните възнаграждение. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят сам е пожелал сключването на 1 застраховка, което не е задължително условие за получаване на кредита.

Акцентира, че съгласно чл.19, ал.1 и § 1 от ДР на ЗПК застрахователната премия или всеки друг разход, свързан с предоставянето на допълнителна услуга са част от общите разходи, които се включват в ГПР. Уточнява, че сумата по сключената застраховка е включена при изчисляването на ГПР по договора, но като главница по кредита. Тази сума кредитодателя отпуска и заплаща на трето лице отделно от преведената на потребителя сума. На следващо място твърди, че възможността потребителят да заплати дължимата застрахователна премия разсрочено съгласно удобен за него погасителен план, не може да бъде определена като неравноправна клауза, довела до неправилно посочване на ГПР. Уточнява, че възнаградителната лихва е начислявана върху общо предоставения финансов ресурс, а обезщетението за забава върху неплатените от длъжника вноски. Прави анализ на разпоредбите на ЗПК и европейското законодателство и заключава, че в конкретния случай допълнителните услуги – застраховки, които потребителят е избрал, не са задължително условие за получаване на сумата по кредита и тя не е включена в ГПР. Твърди, че по договора е извършено едно плащане на 13.02.2024 г. в размер на 99.80 лв.

Моли съда да отмени разпореждането на ЛРС и разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените суми срещу длъжника В. К. К., а в условията на евентуалност да разпореди присъждане на чистата стойност по кредита.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл.418, ал.5 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 592/2024 год. на РС Луковит се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника В. К. К. за следните парични вземания: 443.95 лв. - главница, 37.66 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2024 г. до 23.08.2024 г. и 26.01 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2024 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането.

Претендирани са и разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането се претендира като предрочно изискуемо по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 27.11.2023 год. В изпълнение изискванията на чл.417, т.2 от ГПК, заявителят е приложил документите, от които произтича вземането му, заедно с приложенията.

За да отхвърли заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане РС – Луковит е приел, че е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК. Изложил е съображения, че 2 клаузите, предвиждащи формирането на главницата по кредита с включване на дължими застрахователни премии са очевидно неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като без действително за потребителя да е имал право на избор, е следвало да сключи договор за застраховка, а сумата за нея се дължи предварително за целия срок на договора. На следващо място районният съд е приел, че с клаузата застрахователната премия да се изплаща едновременно с погасителната вноска по кредита като главница се за обикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, предвиждаща ограничение в размера на ГПР.

Направено е заключение, че предвид данните за извършено плащане, което включва и плащане по неравноправни клаузи, в това производство не може да установи точния размер на претендираните вземания за главница, възнаградителна и закъснителна лихва, поради което заявлението е отхвърлено изцяло.

Въззивният състав приема, че правилно Луковитският районен съд е отхвърлил заявлението, но по други мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл.417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

Искането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

В заявлението се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **********/27.11.2023 год., но не при ОУ и в него е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, като всяка от страниците е разписана от длъжника.

От приложения към заявлението Договор за потребителски кредит № **********/27.11.2023 год. е видно, че същият има характер на договор за заем, сключен при условията на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно цитираната разпоредба, договор за 3 предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според определението, съдържащо се в чл. 8 от ЗПФУР, заявителят е "доставчик" на финансовата услуга, а длъжникът е "потребител" на същата.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от с.з. предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.

В случая заявителят е приложил стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „ТИ БИ АЙ БАНК“, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, декларации във връзка със сключената застраховка и договора за потребителски кредит, но нито един от тези документи не е електронно подписан с подпис, чийто валидност може да бъде проверена, за да се направи извод, че между страните е възникнала облигационна връзка, респ. постигнато съгласие за сключване на този договор. Липсва подпис на длъжника и на всяка страница, както се твърди в заявлението. Отбелязването, че договорът и останалите приложени към заявлението са подписани от В. К.

К., издаден от: Namirial CA Firma Qualificata, време на подписване: 27-222023-13:51:52 и IP адрес: 37.63.18.94, не може да бъде квалифициран като нито един от предвидените три вида електронни подписи в действащото ни право, а именно:електронен подпис по смисъла на чл.3 т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г., по чл.13 ал.2 ЗЕДЕУУ - усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл.3 т.11 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г. или такъв по чл.13 ал.2 от ЗЕДЕУУ-квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.3 т.12 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г. Поради изложеното не може да се идентифицира авторството на изявлението на посоченото като потребител лице и заявлението не следва да бъде уважено само на това основание.

Следва да се отбележи, че въззивната инстанция споделя изводите на заповедния съд относно клаузата за заплащане на застраховки, която е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на 4 потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Съдебният състав счита за ирелевантно направеното от жалбоподателя възражение за даване на съгласие от страна на длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя неравноправния характер на уговорката по същество.

С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист подлежи на отхвърляне и обжалваното разпореждане на ЛРС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 926/30.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 592/2024 г. по описа на Районен съд – Луковит.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5