Решение № 680 от 19.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Русе, 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520106714 по описа за 2023 година

Ищцата С. С. Н. твърди, че на 31.08.2020 г. сключила Договор за паричен заем № 3914150 с ответното дружество„Изи Асет Мениджмънт" АД.

То й предоставило кредит в размер на 1250 лева, като с част от тази сума, а именно с 734,79 лева бил рефинансиран Договор за паричен заем № 3825292, сключен между страните по делото, като ищцата се задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: Общ размер на кредита – 1250 лева; ГПР – 40,70 %; Лихвен процент на кредита – 35 %; Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11 %, но не и изрично посочен лихвен процент на ден, каквито били задължителните изисквания на ЗКП; Брой погасителни вноски – 20, като всяка вноска била дължима на 2-седмичен период, съгласно посочена в договора за потребителски заем, дата, таблица, която нямала характер на погасителен план по смисъла на ЗКП; Размер на двуседмичната погасителна вноска – 44,29 лева. Обща сума, дължима по кредита – 1434,20 лева.

На същата дата 31.08.2020 г. ищцата подписала и допълнителен, акцесорен договор към основния договор за потребителски заем, а именно Договор за предоставяне на поръчителство № 3914150/31.08.2020 г. с „Файненшъл България“ ЕООД, което било дъщерно дружество на ответника.

Съгласно договора за предоставяне на поръчителство, в тежест на ищцата 1 било възложено заплащане на допълнителна сума към тази по основния договор, която възлизала на допълнителни 885,80 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, плащането на допълнителната следвало да стане на 20 вноски от по 44,29 лева, всяка дължима на същите дати, на които следвало да се заплатят и вноските по основния договор за потребителски заем и то в полза отново на ответника. Двата договора – основният и акцесорния били с един и същ номер 3914150, като и двата договора били сключени с един и същ представител, чрез и един и същи КОД 102987 и следвало да се разглеждат като единно правоотношение. Смята, че договор за паричен заем бил изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП.

Договорът противоречал и на чл. 10, ал. 1 от ЗКП, тъй като съдържанието му не било ясно и разбираемо за потребителя, такава била клаузата за обезпечаване на кредита от одобрена от заемателя – дружество поръчител срещу което ищцата им дължала съответно такса в размер на 885,80 лева, която практически била дължима от ответника и не била включена в ГПР при формиране на общите разходи на кредита, но тази такса била включена в таблицата с обявен Погасителен план към основния договор за паричен заем и била съставена от ответника още при сключване на договора, което означавало, че кредитора бил предвидил задължително плащане и на възнаграждението на поръчител към анюитетните вноски, което допълнително оскъпявало предоставения кредит от 1250 лева. Договорът противоречал и на чл. 11, ал. 1, т. 6, тъй като нямало срок на договора за кредит. Същият съдържал само схема за погасяване, която не била с погасителен план по смисъла на ЗПК, както и че самият погасителен план не отговарял на изискванията на закона. Договорът противоречал и на чл. 11, ал.

1, т. 9а, тъй като не била посочена методиката за изчисляване на референтни лихви и %. В договора бил посочен размер на възнаградителната лихва – 35 %, като ГПР бил фиксиран на 40,70 %, не били посочени кои били другите разходи и такси, които водели до ГПР от 40,70 %. Отделно в ГПР не били включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, например таксата за поръчител, която била в размер на 885,80 лв. ГПР само формално бил посочен. Според ищцата била нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

11, а в Договора и погасителния план можело да се извлече информация за размера на включените погасителни вноски суми, а именно колко лихва и 2 колко главница, и колко такса се погасявали с тази вноска, и дали се дължали други такси по кредита, като например тази за поръчител в размер на 885,80 лева, разбита на отделни вземания в полза на ответника. Макар, че чистата стойност на кредита бил 1250 лева, задължението на ищцата ставало 2320 лева, което ГПР реално противоречал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1. В договора за поръчителство било посочено, в чл. 3, ал. 1, т. 3, че ответникът бил овластен да приеме вместо поръчители за изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство и всички други плащания на поръчителя по този договор, а в случай, че платената сума не била достатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към ответника, и на задължението на потребителя към поръчителя с внесената сума се погасявали приоритетно задълженията към поръчителя. Процесния договор нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 20, т. 23 и т. 24 -не съдържал право на отказ на потребителя от договора, с който може да бъде упражнено неговото условие за управляване, включително и информация за задълженията на потребителя да усвои погасената главница и лихва, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и размера на лихвения процент на ден. Липсвал и реда за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на извън съдебни способи за разрешаване на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с даване на потребителски кредит, както и тяхното използване. Заявява, че на ищцата не били предоставени ОУ, тя не ги била подписала на всяка страница, поради което счита, че договора за потребителен кредит бил недействителен, недействителен бил и договора за предоставяне на поръчителство, тъй като бил сключен в нарушение на добрите нрави и ЗКП. Евентуално посочва, че е нищожна като противоречаща на добрите нрави клаузата, включена в договора за потребителски кредит, фиксиращ размера на възнаградителната лихва на 35 %, тъй като надвишавала 3-кратния размер на законната лихва, освен това тя не трябвало да надвишава 3, а 2 пъти законната лихва, тъй като кредита се предлагал и бил обезпечен с поръчителство. Максимума, до който не се накърнявали добрите нрави при определяне на законна лихва за обезпечени кредити бил 2-кратен размер на законната лихва. Нищожен бил и уговорения ГПР на 40,70 %, който действително бил в по-завишен размер, тъй като в него не се включвала таксата за поръчител. Освен това ищцата трябвало да предостави обезпечение и гаранция при неизпълнени условия и затова следвало да сключи нищожно споразумение по договор за 3 предоставяне на поръчителство, за което дължала отделно 885,80 лева.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да се прогласи недействителността/нищожността на Договор за паричен заем № 3914150 от 31.08.2020 г., сключен между страните по делото, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условия на евентуалност, ако се приемело, че процесния Договор за потребителски кредит е действителен, да се прогласи нищожността на отделни клаузи, а именно клаузата регламентираща лихвен процент в размер на 35 % и клаузата, възлагаща в тежест на ищцата да предостави задължително обезпечение на кредита, а ако не го предостави – да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружество, посочено от ответника т. е. чл. 4 от Договора за паричен заем, за което дължала допълнителна сума в размер на 885,80 лева.

В отговора на исковата молба ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД счита предявения иск за неоснователен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С Договор за паричен заем № 3914150 /31.08.2020 г. г., бил предоставен от „Изи Асет Мениджмънт" АД на ищеца кредит в размер на 1250 лева, като с част от тази сума, а именно с 734,79 лева бил рефинансиран Договор за паричен заем № 3825292. Предоставеният кредит следвало да се изплати на 20 вноски, като всяка вноска била дължима на 2-седмичен период, годишен процент на разходите бил 40,70 %; Лихвен процент на кредита – 35 %;

Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11 %; Размер на двуседмичната погасителна вноска – 44,29 лева. Обща сума, дължима по кредита – 1434,20 лева.

Съгласно чл. 4 от Договора за заем, заемателят се задължавал в срок от 3 дни, считано от датата на сключване на договора да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. От същата дата бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство № 3914150, сключен между него и втория ответник „Файненшъл България" ЕООД, със седалище и адрес на управление, идентичен с този на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт" АД. Съгласно чл. 3, т. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство №3914150/31.08.2020 потребителят дължал възнаграждение за поръчител в размер на 885,80 лв., платими разсрочено на 4 вноски, всяка от които в размер на 44.29 лв., които се дължали на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за паричен заем № 3914150.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит №3914150/31.08.2020 г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е бил предоставен потребителски кредит.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните 5 клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.

Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната странаответника- кредитор клаузи на договора/.