Решение № 158 от 03.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Стара Загора, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на “Р. Т.-С.”, със седалище и адрес на управление: с.К., ***, клон на “М.М.-И.” ЕАД, Р., ЕИК № ***, представляван от законния си представител С.Г.Б. – управител против решение № 11/04.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 794/2024 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което съдът е уважил предявените от П. С. Д. против въззивното дружество искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на дисциплинарното уволнение на работника за незаконно и отмяната му; възстановяване на заеманата от него допреди уволнението му длъжност “машинист на многокофов багер” и присъждането на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение за периода от 01.08.2024 г. до 31.01.2025 г. в размер на 18820,98 лв.

Твърди се, че решението е неправилно, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Излагат се оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че предварителна закрила при уволнение, от която се е ползвал работника, не е била преодоляната от работодателя, което е 1 обусловило и неправилно приложение на материалния закон.

В тази връзка се развиват доводи, че работодателят не е имал задължение да иска предварително съгласие от Дирекция „Инспекция по труда“ по отношение на заболяването исхемична болест на сърцето, т.к. такова заболяване не е било констатирано от ТЕЛК при издаването на ЕР.

Излагат се и аргументи за необоснованост на направените от Районен съд – Раднево в мотивите на решението изводи за незаконност на дисциплинарното уволнение поради несъобразяване на вида на нарушенията с тежестта на наложеното наказание.

Претендира се отмяната на обжалваното решение, и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени, както и присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок въззиваемият П. С. Д., действащ чрез адв. Й.

М., е представил отговор на жалбата, с който я е оспорил като неоснователна.

Изложил е съображения, че изводите на първоинстанционният съд относно ползвана от работника предварителна закрила при уволнение поради заболяването му от исхемична болест на сърцето, не е била преодоляна, т.к. поисканото от работодателя предварително съгласие от Дирекция „Инспекция по труда“ се е отнасяло единствено за заболяването на П. С. Д. от захарен диабет.

Изложени са и съображения за незаконност на уволнението поради недоказаност на извършените от работника нарушение на трудовата дисциплина, за които му е било наложено дисциплинарното наказание “уволнение”, както и за нарушение на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност по отношение на едно от нарушенията, за което работодателят не е искал от работника писмени обяснения.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на направените във въззивното производство разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощник си – юрисконсулт, чрез когото поддържа въззивната си жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира и за присъждането на разноските по делото; прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззивникът се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощника си – адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира и за присъждането на разноските във въззивното производство.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от П. С. Д. срещу “М.М.-И.” ЕАД, Р. Т.-С.”- с.К., ***, клон на “М.М.-И.” ЕАД, с която е предявил искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на дисциплинарното му уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата от него допреди уволнението му длъжност “машинист на многокофов багер” и присъждането на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното му уволнение за периода от 01.08.2024 г. до 31.01.2025 г. в размер на 18820,98 лв.

Ищецът е изложил твърдения, че дисциплинарното му уволнение е извършено от работодателя в нарушение на закона, т.к. не е била спазена предварителната му закрила при дисциплинарно уволнение, т.к. е страдал от исхемична болест на сърцето, за което заболяване не е било дадено мнение на ТЕЛК и разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“.

Оспорил е изложените в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение основания за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с доводите, че не е извършил нито едно от вменените му нарушения на трудовата дисциплина.

Оспорил е законността на уволнението и поради неспазена процедура, предвид непоискване на обяснения за едно от нарушенията на трудовата дисциплина, във връзка с които е било наложено наказанието и неспазване на срока за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Оспорил е наложеното му дисциплинарно наказание и като несъответно на тежестта на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

С отговора на исковата молба ответникът-работодател е оспорил исковете, като е изложил съображения за законосъобразност на дисциплинарното уволнение на ищеца.

В тази насока е посочил, че е спазил предварителната закрила на ищеца при уволнение, т.к. е поискал мнение от ТЕЛК и е получил такова, обективирано в експертно решение, което е изпратил на Дирекция „Инспекция по труда“, която на свой ред е дала съгласието.

Изложил е доводи, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е била спазена от работодателя, а извършването на самите нарушения на трудовата дисциплина е било установено категорично.

Тъй като нарушенията представлявали тежки нарушения по смисъла на закона, то и наложеното наказание било определено при спазване на чл.189 от КТ.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковете, т.к. е приел, че работодателят е упражнил правото си на уволнение в 3 нарушение на закона. Незаконността на уволнението е обосновал с неспазване от работодателя на предварителната закрила на работника при уволнение, предвид липсата на поискано мнение на ТЕЛК и последващо съгласие на Дирекция „Инспекция по труда“ по отношение на заболяването на П. С. Д. от исхемична болест на сърцето.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено от работодателя с наложено на П. С. Д. на 01.08.2024 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1 т.3,7, 8 и 10 от КТ, изразяващи се в самоволно спиране на 02.05.2024 г. на изпълнение на трудовите му функции като машинист на многокофов багер, довело до преустановяване/прекъсване на производствения процес; отказ да изпълнява трудовите си задължения до края на работната смяна и управляване на багера през време на смяната си със значително намален товар под минималната производителност по технологичен паспорт на багера. Работодателят е приел, че с тези свои действия, представляващи тежки нарушения на трудовата дисциплина, работникът е допуснал неизпълнение на възложената му работа и неспазване на техническите и технологични правила; неизпълнение на законните нареждания на работодателя; злоупотреба с доверието му и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР или определени при възникване на трудовото правоотношение.

Към момента на дисциплинарното му уволнение П. С. Д. е боледувал от захарна болест и исхемична болест на сърцето, което е удостоверил с представена пред работодателя си на 15.05.2024 г. декларация, към която приложил медицински документи, които е притежавал – два броя амбулаторни листи и протокол с резултати от медицински изследвания.

От съдържанието на амбулаторният лист от 20.05.2024 г. е видно, че за основна диагноза е посочена неинсулинозависим захарен диабет, а като придружаващи заболявания и усложнения - хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, чиста хиперхолестеролемия, затлъстяване.

От съдържанието на амбулаторният лист от 01.04.2021 г. е видно, че за основна диагноза е посочена хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, а като придружаващи заболявания и усложнения – исхемична кардиомиопатия.

На 28.05.2024 г. управителят на Р. Т.-С.”- с.К., *** е изпратил чрез РКМЕ към РЗИ – Стара Загора до ТЕЛК искане за мнение за прекратяване на трудовото правоотношение. В документа е отразено, че като приложения се 4 изпращат и заверено копие от подадената от П. С. Д. декларация и медицинските документи, представляващи два броя амбулаторни листи и протокол с резултати от медицински изследвания.

На 18.06.2024 г. работодателят е изпратил повторно молба до директора на РЗИ – Стара Загора с искане за съдействие при получаване на мнението на ТЕЛК.

С получено от Р. Т.-С.”- с.К., *** на 15.07.2024 г. на работодателя е било изпратено ЕР № 219/04.06.2024 г. на ТЕЛК.

От съдържанието на ЕР № 219/04.06.2024 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” АД - гр.Стара Загора се установява, че въз основа на представените му документи ТЕЛК е решил, че П. С. Д. е със заболяване от захарен диабет, което е от списъка със заболявания, при които лицата ползват особената закрила на Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987 г.

С писмо от 18.07.2024 г. до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Стара Загора управителят на Р. Т.-С.”- с.К., *** е отправил искане за даване на разрешение за дисциплинарното уволнение на П. С. Д.. В съдържанието на документа е налице посочване на обстоятелството, че работника боледува от заболяване “захарен диабет”, което е включено в списъка на заболяванията, при които лицата ползват особената закрила на Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987 г. Като приложения към искането са посочени декларацията на П.

С. Д. за болестите, определени по чл.1, ал.1 от Наредба № 5 на МЗ от 20.02.1987 г. и ЕР № 219/04.06.2024 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” АД - гр.Стара Загора. Самите посочени като приложения документи фактически не са приложени.

С писмо изх.№ 24073171/26.07.2024 г. Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Стара Загора е дала предварително разрешение за прекратяване на правоотношението на П. С. Д. на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ. В съдържанието на документа е посочено, че разрешението се дава с оглед приложената към искането документация.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебномедицинската експертиза, което въззивният съд кредитира изцяло, се установява, че П. С. Д. страда от неинсулинозависим захарен диабет; артериална хипертония, хипертонично сърце без застойна сърдечна дейност; исхемична кардиомиопатия. За изготвяне на заключението си вещото лице е обследвало данните в представените от П. С. Д. на работодателя два броя амбулаторни листи и ЕР № 219/04.06.2024 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” АД - гр.Стара Загора.

При така установените факти въззивният съд прави изводи за основателност на иска за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за отмяната му, респ. за неоснователност на въззивната жалба, т.к. приема, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2 т.6 5 от КТ работодателят не е спазил предварителната закрила, с която се ползва работникът при уволнение.