Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1164 от 02.08.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6676/2025
Вид
Решение № 1164
Подписан
02.08.2026
В сила
15.09.2026
Състав
Майя Йончева Йончева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Русе, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520106676 по описа за 2025 година

Исковете са с правно основание по чл. 128, т.2 и по чл.224, ал.1 КТ.

Ищецът А. С. В. чрез процесуалния си представител твърди, че е работил по трудов договор *******г. в ответното дружество на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1920.00 лв, включващо сума за работа при вредни и други специфични условия на труд, дължимо до 25/30-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд и допълнително възнаграждение за придобит професионален опит 0.6 % годишно. Договореният платен годишен отпуск е в размер на 20 работни дни. Със Заповед от ******г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните. Работодателят не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.09.2024г. до 19.09.2024г., вкл., в размер 4417.74 лв и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск 17 дни в размер на 1335.27 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумите 4417.74 лв (2258.76 евро) неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2024г. до 19.09.2024г., включително, заедно със законната лихва от предявяване на иска - 24.11.2025г. до 1 окончателното изплащане и 1335.27 лв (682.71 евро) обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 17 дни неизползван платен годишен отпуск в нетен размер, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Претендира заплащане на разноски по делото.

С определение в съдебно заседание на 16.06.2026г. на основание чл.214, ал.1 и чл.233 ГПК съдът е допуснал изменение на иска по чл.128, т.2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.2024г. до 19.09.2024г. чрез неговото намаляване от 2258.76 евро (4417.74 лв) на 931.78 евро (1822.40 лв) нетен размер, както и на иска по чл.224 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск чрез неговото увеличаване от 682.71 евро (1335.27 лв) на 1326.98 евро (2595.34 лв) нетен размер. Прекратил е производството за сумата 1326.98 евро (2595.35 лв) поради отказ.

Ответникът “***** гр. София, представляван от управителя В. Ж. Х., взема становище за частична основателност на иска. Не оспорва иска за сумата 4414.74 лв (2257.22 евро), над който размер оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен над този размер.

Представени са писмени доказателства и е прието заключение на икономическа експертиза, приложено в писмен вид по делото.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С трудов договор *******г. ищецът е бил назначен на основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70, ал.1 КТ със срок за изпитване 6 месеца до *****., на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, считано от ****г. (датата на встъпване в длъжност), работно време – петдневна работна седмица с 8-часов работен ден, с основна месечна заплата 1920.00 лв и допълнително възнаграждение за придобит професионален опит 0.6 % годишно и 20 работни дни платен годишен отпуск. Договорът не е бил прекратен до изтичане на срока за изпитване, поради което същият се счита за окончателно сключен - чл.71, ал.2 КТ.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №******г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните, считано от ******г.

От заключението на икономическата експертиза, основано на наличните по делото доказателства и на документи от счетоводството на “*****, потвърдено и допълнено устно от вещото лице М. И. М. в съдебно заседание 2 на 16.06.2026г., се установява, че за исковия период от 01.09.2024г. до 19.09.2024г. на ищеца е дължимо трудово възнаграждение в нетен размер 1822.40 лв (931.78 евро), както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ за 17 работни дни в размер на 2595.34 лв в нетен размер или 1326.98 евро. Устно в съдебно заседание вещото лице допълва, че за исковия период на ищеца не е платено нищо, съотв. работодателят не е платил дължимите трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ.

Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

При тези данни съдът намира, че искът за трудово възнаграждение е основателен и следва да бъде уважен за сумата 931.78 евро неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2024г. до 19.09.2024г. Искът по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск на ищеца в размер на 17 работни дни също е основателен и следва да бъде уважен в посочения от заключението на експертизата нетен размер – 1326.98 евро. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 2258.76 евро, заедно със законната лихва от предявяване на иска - 24.11.2025г. до окончателното изплащане.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 380 евро.

Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер на 90.35 евро следва да се заплати от ответника, както и 200 евро възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “***** със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

****, *****, представлявано от управителя В. Ж. Х., ЕИК ***** да заплати на А. С. В. от гр. Русе, ул. “*******, ЕГН **********, сумите 931.78 евро нетно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2024г. до 19.09.2024г. и 1326.98 евро обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни или общо 3 сумата 2258.76 евро, заедно със законната лихва, считано от 24.11.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА “***** със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

****, *****, представлявано от управителя В. Ж. Х., ЕИК ***** да заплати по сметка на Русенски районен съд 90.35 евро държавна такса по производството и 200 евро съдебни разноски, а на адвокат Т. М. Т. от Адвокатска колегия гр.

Русе, адрес гр. Русе, ******** да заплати сумата 380 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4