Определение № 530 от 02.10.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. Разград, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20243300500357 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 2431 от 19.08.2024 г. по частно гражданско дело № 20243330101325 по описа за 2024 година на Разградския районен съд, в ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу В. И. В. за сумата: 159.22 лв. представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40013156402 от 03.11.2022 г., лихва за забава за периода 02.12.2022г. – 03.04.2024г. в размер от 81.24 лв. и законна лихва за периода 03.04.2024г. – 29.07.2024г. в размер на 76.13 лв.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Позовава се на съдебна практика - Определение № 14 от 3.01.2019 г. на ОС Варна по в. ч. т. д. № 1917/2018 г., Определение от 9.05.2019 г. на ОС Габрово по в. ч. гр. д. № 145/2019 г., Определение от 21.05.2019 г. на ОС Габрово по в. ч. гр. д. № 171/2019 г. и др. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. В. за заплащане на главница по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40013156402 от 03.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до 1 изплащане на вземането, договорно възнаграждение, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси , неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, лихва за забава, законна лихва от датата на предсрочната изискуемост и разноски по делото. След дадени от съда указания заявителят е посочил отделно обезщетението за законна лихва по отношение на всяко от вземанията. Уточнил е, че длъжникът е заплатил една пълна вноски за погасяване на задълженията си общо в размер на 267,60 лв., от които 44,25 лева заплатени по главницата, 52,39 лева за договорна лихва, 99,22 лева по пакет от допълнителни услуги, 60,00 лева за Такси по тарифа и 11,74 лева за лихва за забава.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. В. с ЕГН ********** от с. ******, за заплащане в полза на заявителя на следните суми: главница в размер над 1 796,53 лв. до претендирания размер от 1 955,75 лв., лихва за забава за периода 02.12.2022 г. – 03.04.2024 г. в размера над 137,76 лв. до претендирания размер от 219,00 лв., законна лихва за периода 03.04.2024 г. – 29.07.2024 г. в размера над 129,08 лв. до претендирания от 205,21 лв., непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както следва: „Фаст“ в размер на 755,56 лева и „Флекси“ в размер на 945,22 лв., непогасени такси в размер на 500 лева по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноската, начислени на 06.07.2023 г., както и обезщетение за забава върху тези суми, доколкото в тази част искането се основава на неравноправни клаузи в Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40013156402 от 03.11.2022 г. или е налице обоснована вероятност за това.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното:

Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал.

3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора 2 или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи 2 по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др.

Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен Годишен лихвен процент 41 % и ГПР 49,14 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Освен това, посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е 3 бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.

Задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит.

Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 499 от 18.09.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500356 по описа за 2024 година, Определение № 485 от 16.09.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500359 по описа за 2024 година, Определение № 526 от 02.10.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500358 по описа за 2024 година, Определение № 497 от 18.09.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500326 по описа за 2024 година,Определение № 423 от 26.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500291 по описа за 2024 година, Определение № 414 от 24.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500284 по описа за 2024 година, Определение № 400 от 19.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500283 по описа за 2024 година, Определение № 388 от 09.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500269 по описа за 2024 година, Определение № 396 от 16.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500268 по описа за 2024 година, Определение № 378 от 05.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500250 по описа за 2024 година, Определение № 377 от 05.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500248 по описа за 2024 година, Определение № 376 от 05.07.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500247 по описа за 2024 година, Определение № 360 от 28.06.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500249 по описа за 2024 година, Определение № 350 от 28.06.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500239 по описа за 2024 година.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2431 от 19.08.2024 г. по частно гражданско дело № 20243330101325 по описа за 2024 година на Разградския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. В. за сумата: 159.22 лв. представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40013156402 от 03.11.2022 г., лихва за забава за периода 02.12.2022г. – 03.04.2024г. в размер от 81.24 лв. и законна лихва за периода 03.04.2024г. – 29.07.2024г. в размер на 76.13 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5