Определение № 155 от 15.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 14.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000191 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274ал.1т.1 ГПК във връзка с чл.126 ГПК.

ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№4886/29.ХІІ.2023год. е подадена от С. М. М.,

ЕГН **********, с адрес: с.М. №*, община К., в качеството на дъщеря и законен наследник, С. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с.Г. и. №*, община К., в качеството на дъщеря и законен наследник, А. М. Х., ЕГН **********, с адрес: с.М., ул."И.р."№*, община К., в качеството на дъщеря и законен наследник и Е. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с.Г.и. №*, община К., в качеството на съпруга и законен наследник, като конституирани наследници в правата на М.

К. Х., ЕГН **********, получил телесни увреждания при ПТП на 22.VІІ.2023год., в резултат на които е починал на **год., чрез пълномощника им адв. Н. Д. от АК- Ш., срещу определение №243/22.ХІІ.2023год. по т.д.№81/2023год. на Кърджалийски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.126 ГПК. Считат определението за незаконосъобразно и неправилно постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, като молят въззивния съд да го отмени и върне делото на К.йския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да прекрати производство по т.д.№81/2023год. по описа на ОС-К., първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на 126 ГПК, тъй като делото е било образувано на 21.ХІІ.2023год. по искова молба вх.№4816, с която ищците С. М. М., ЕГН **********, С. М. Ч., ЕГН **********, А. М. Х., ЕГН **********, и Е. С. Х., ЕГН **********, всички от община К., обл.К., са предявили срещу ответника „ДЗ**-О.з.ЕАД гр.

С., обективно и субективно съединени искове, с които целят да бъде осъден ответникът да им заплати сумата в общ размер от 100 000лв.- по 25 000лв. за всяка от ищците, съставляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, вследствие настъпила на **год. смърт на М. К. Х. - баща на първите трима ищци, и съпруг на последната ищца, в резултат на ПТП, осъществило се на 22.VІІ.2023год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция до окончателното й изплащане и това дело е по-късно заведено от т.д.

№73/2023год., което е образувано по предявена искова молба вх.№4566/5.ХІІ.2023год. на ищците С. М. М., ЕГН **********, С. М. Ч., ЕГН **********, А. М. Х., ЕГН ********** и Е. С. Х., ЕГН **********, всички от община К., обл.К., срещу ответника „ДЗ**-О.з.ЕАД гр.

С., с която всяка ищца е предявила осъдителен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им, за първите трима ищци, и от смъртта на съпруга за последния ищец, настъпила на **год., в резултат на ПТП на 22.VІІ.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на 1 уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция. Или недопустимо е пред един и същи съд да има образувани две дела между едни и същи страни, на едно и също основание и с едно и също искане.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, прие за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл.275ал.1 ГПК във връзка с чл.274ал.1т.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Разгледана и по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА ЖАЛБА по следните съображения:

Безспорно е, че т.д.№81/2023год. по описа на К.йски окръжен съд е било образувано по искова молба вх.№4816/21.ХІІ.2023год., подадена от ищците С. М. М., ЕГН **********, с адрес: с.М. №*, община К., в качеството на дъщеря и законен наследник, С. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с.Г. и. №*, община К., в качеството на дъщеря и законен наследник, А. М. Х., ЕГН **********, с адрес: с.М., ул."И.р."№*, община К., в качеството на дъщеря и законен наследник и Е. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с.Г.и. №*, община К., в качеството на съпруга и законен наследник, всички в качеството на конституирани наследници в правата на М. К. Х., ЕГН **********, получил телесни увреждания при ПТП на 22.VІІ.2023год., в резултат на които е починал на **год., чрез пълномощниците им адв.

Н. Д. и адв. Ж.Т., срещу ответника „Д**-О.З.“ ЕАД гр.С., ЕИК **, с която са предявили иск по чл.432ал.1 ЗК във връзка с чл.45 ЗЗД, да им се изплати, в качеството на конституирани в правата на починалия М. Х. дължимото обезщетение, за претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на получените при ПТП на 22.VІІ.2023год. телесни увреждания, които са довели до смъртта му на **год., по 25 000лв. на всяка, в качеството им законни наследници, имащи право на ¼ идеална част от дължимото на М. Х. обезщетение от 100 000лв., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на застрахователната претенция от М. Х.3.VІІІ.2023год. до окончателното им изплащане. Т.е. предмет на делото е иск с правно основание чл.432алр.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, с която се претендират идеални части от обезщетение за неимуществените вреди, болки и страдания, претърпени от наследодателя им М. Х., в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП на 22.VІІ.2023год., довели до смъртта му на **год.

Безспорно е и че е било образувано т.д.№73/2023год. по описа на Кърджалийски окръжен съд, по искова молба вх.№4566/5.ХІІ.2023год., подадена от ищците С. М. М., ЕГН **********, С. М. Ч., ЕГН **********, А. М. Х., ЕГН ********** и Е. С. Х., ЕГН **********, всички от община К., обл.К., срещу ответника „ДЗ**-О.з.ЕАД гр. С., ЕИК **, с която всяка една от ищците е предявила иск с правно основание по чл.432ал.1 КЗ за сумата 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на баща им, за първите трима ищци, и от смъртта на съпруга за последната ищца, настъпила на **год., в резултат на ПТП на 22.VІІ.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя.Т.е.

2 предмет на това дело са субективно съединени искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, с която всяка от ищците претендира обезщетение за получените лично от тях неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на баща им /за първите три ищци/ и съпруга и /последната ищца/, в резултат на ПТП от 22.VІІ.2023год.

Двете търговски дела се водят между едни и същи страни, на едно и също основание, но с различни искания. Предмет на т.д.№73/2023год. по описа на ОС-К. са дължими обезщетения от застрахователя за лично претърпените от ищците неимуществени вреди, докато предмет на т.д.№81/2023год. по описа на ОС- К. са идеални части от дължимо от застрахователя обезщетение за причинените на наследодателя им М. Х. неимуществени вреди, в резултат на получените телесни увреждания при ПТП на 22.VІІ.2023год., за които самият пострадал М. К. Х. е подал застрахователна претенция до „Д**-О.з." ЕАД гр.С. на 3.VІІІ.2023год., чрез пълномощника му адв. Н. Д..

Съгласно формираната трайна съдебна практика

/Решение№60170/13.V.2022год. по т.д.№1435/2020год. на І ТО на ВКС/, „ когато приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вречи, вече упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му, които при отказ на застрахователя могат да предявят иск по чл.432ар.1 КЗ“. В този случай, пострадалият е афиширал пред застрахователя-длъжник личната си преценка, че е претърпял болки и страдания и е упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото това право има паричен еквивалент, с който се съизмерява обезщетението, то упражнената от пострадалия воля чрез заявената застрахователна претенция да бъде обезщетен за претърпените неимуществени вреди, може да бъде наследено. Наследяването на правото на обезщетение за неимуществени вреди следва да се приложи при наличие на претенция, отправена до застрахователя, независимо дали при действието на КЗ /отм./ или по новия КЗ, в сила от 1.І.2016год. Ето защо въззивният съд счита, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и ще следва да го отмени, като върне делото на ОС- К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

По гореизложеното и на основание чл.278 ГПК във връзка с чл.274ал.1т.1 ГПК Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №243/22.ХІІ.2023год. постановено по т.д.

№81/2023год. на К.йски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.126 ГПК и

ВРЪЩА делото на Кърджалйския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от ищците С. М. М., ЕГН **********, в качеството на дъщеря и законен наследник, С. М. Ч., ЕГН **********, в качеството на дъщеря и законен наследник, А. М. Х., ЕГН **********, в качеството на дъщеря и законен наследник и Е. С. Х., ЕГН **********, в качеството на съпруга и законен наследник, всички 3 като конституирани наследници в правата на М. К. Х., ЕГН **********, получил телесни увреждания при ПТП на 22.VІІ.2023год., в резултат на които е починал на **год., срещу ответника „Д**-О.З.“ ЕАД гр.С., ЕИК **, иск по чл.432ал.1 ЗК във връзка с чл.45 ЗЗД, да се изплати дължимото обезщетение на наследодателя им М. К. Х. в размер на 100 000лв., за претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на получените при ПТП на 22.VІІ.2023год. телесни увреждания, които са довели до смъртта му на **год., по 25 000лв. на всеки, в качеството им законни наследници, имащи право на ¼ идеална част от дължимото на М. Х. обезщетение от 100 000лв., ведно със законните лихви върху сумите, считано от датата на подаване на застрахователната претенция от М. Х.- 3.VІІІ.2023год. до окончателното им изплащане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4