Решение № 467 от 21.04.2020, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 467

21.04.2020 г., гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 06.03.2020 г., XXІІ наказателен състав състоящ се от:

Председател:

Н. Г. секретар Мария Милева, като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 388 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от А.Г.К., ЕГН ********** с адрес: ***.

Жалбата е подадена против Наказателно постановление №19-0769-005841/10.12.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 200.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон и несправедливост на наложеното административно наказание.

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА

ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 08.01.2020 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при наказващия орган на 10.01.2020 г. с вх.№769000-616/10.01.2020 г.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

УСТАНОВЕНО ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Процесното МПС представлява лек автомобил марка „Пежо“ модел „106“ с рег.№ *******. На 25.09.2019 г. и на основание чл.143, ал.10 ЗДвП регистрацията на процесния лек автомобил била служебно прекратена поради получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ.

По време на проверка на 29.09.2019 г. – около 14:20 часа и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, младши автоконтрольор К.М. съставил против жалбоподателя Акт №19-0769-005841/29.09.2019 г. (бланков №308670) за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Н. А. На същата и срещу подпис на жалбоподателя бил връчен нечетлив препис от АУАН. В цифров вид вмененото му нарушение с този АУАН било по чл.140, ал.1 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявал процесното МПС, след като на 25.09.2019 г. регистрацията му е била прекратена.

На

27.11.2019 г. прокурор от Районна прокуратура – Бургас е съставил по случая Постановление за отказ да се образува наказателно производство. В това Постановление прокурорът, на когото преписката е била разпределена посочва, че „…в конкретния случай липсват данни водачът А.К. да е съзнавал, че управляваното от него превозно средство е дерегистрирано, поради което и не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.“ Препис от това постановление е изпратен на наказващия орган за сведение.

На

10.12.2019 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 08.01.2020 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 10.01.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-616/10.01.2020 г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас била подадена процесната жалба.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

Вмененото на жалбоподателя административно нарушение е по чл.140, ал.1 ЗДвП. Според изр.1 на тази разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори, че на 25.09.2019 г. регистрацията на процесния лек автомобил била прекратена, но жалбоподателят не е знаел за това действие на полицейските органи.

Категорично Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Бургас не е уведомил жалбоподателя за предстоящо прекратяване регистрацията на процесното МПС.

При това положение жалбоподателят е бил напълно в неведение за служебно прекратената от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Бургас регистрация на процесния мотопед. Очевидно не съществува практика водачите-собственици да бъдат уведомявани от Сектори „Пътна полиция“ за служебно прекратяване на регистрация на МПС в случаи, идентични на настоящия.

В това неведение относно този факт жалбоподателят е бил до спирането му от служители на МВР в гр.Бургас на 29.09.2019 г.

При това положение настоящия състав не може да установи въобще вина в жалбоподателя при извършване на вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като в последния случай и според ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто очевидно настоящият не е. След като липсва дори индиция, че към датата на извършване на вмененото му нарушение жалбоподателя А.К. е знаел, че управляваното него МПС не е регистрирано по надлежния ред, то не е налице умисъл в извършването на деянието и същия не е административно-наказателно отговорен. Няма и данни процесното МПС да е било със снети регистрационни табели към датата на нарушението, при което състояние неминуемо у него, като правоспособен водач би възникнал въпроса дали управлявания от него лек автомобил е регистриран.

Поради посоченото дотук процесното НП следва да бъде отменено.

При очерталия се изход на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 200.00 лева за адвокатско възнаграждение по силата на представения договор за правна защита и съдействие (л.5 от делото).

Посоченият размер е съобразен с чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не съществува възможност за намаляването му поради прекомерност.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН

Районен съд – Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0769-005841/10.12.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на А.Г.К., ЕГН ********** с адрес: *** са наложени административни наказания:

-

„глоба” в размер от 200.00 лева, както и

-

„лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР

– гр.Бургас да заплати на А.Г.К., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 200.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.

Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС

[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд