Решение № 215 от 26.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. ХАСКОВО, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А

Гражданско дело № 20225600100137 по описа за 2022 година

Гр.дело № 137/2022 г. по описа на ОС-Хасково е образувано след изпращане по подсъдност на гр.дело № 1954/2021 г. по описа на ОС-Бургас, със страни И. Д. Л., ищец и А.

К. А.,ответник.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

В изпълнение на разпореждане № 149/21.03.2022 г. по гр.дело № 137/2022 г. по описа на ОС-Хасково, по делото е постъпила молба с вх. № 2466/31.03.2022 г. от И. Д. Л., чрез адв. П. К., БАК.

В молбата се посочва, че искът с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД срещу ответницата е предявен като частичен за сумата от 25100 лв., от общата сума в размер на 71 387, 80 лв., от които : 2000,00 лв. ,частично от сума в размер на 4889,58 лв., преведена по сметка на ответницата на 13.09.2019 г., 2000,00 лв.,частично от сума в размер на 4889,58 лв. и 3500,00 лв. частично от сума в размер на 9779,15 лв., преведени по сметка на ответницата на 18.09.2019 г.,3500,00 лв.,частично от сума в размер на 9779,15 лв. преведени по сметка на ответницата на 23.09.2019 г., 3900,00 лв. частично от сума в размер на 9 779,15 лв.и 3900,00 лв., частично от сума в размер на 9779,15 лв. преведени с два превода по сметка на ответницата на 24.09.2015 г., 2000,00 лв.,частично от сума в размер на 3 911,66 лв. преведена по сметка на ответницата на 16.12.2019г., 1500,00 лв. частично от сума в размер на 1953,83 лв. преведени по сметка на ответницата на 27.03.2020 г.,1500,00 лв. частично от сума в размер 1953,83 лв.преведена по сметка на ответницата на 20.04.2020 г., 1300,00 лв.

1 частично от сума в размер на 14 668,00 лв. дадени в брой на ответницата месец май 2020 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство на 14.06.2015 г. се ражда детето им Д.И.Л.. С решение № 1797/08.11.2017 г. по гр.дело №7586/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас е утвърдено постигнато между страните споразумение, досежно местожителството на детето, родителските права, личните отношения на бащата с детето, както и издръжката за детето в размер на 200, 00 лв. платима от бащата И. Д. Л.. След фактическата раздяла на страните ищецът платил дължимата на дъщеря си издръжка, което било видно от приложените към исковата молба преводни нареждания, както следва: на 05.11.2019г. превел сума в размер на 3500 евро, с левова равностойност 6 845,41 лв, с посочено основание издръжка, на 21.11.2019г. превел сума в размер на 1600 евро, с левова равностойност 3129,33 лв., с посочено основание издръжка, на 03.12.2019г. превел сума в размер на 2000 евро, с левова равностойност 3 911,66 лв., с посочено основание издръжка.Общият размер на преведената издръжка е в размер на 7 100 евро, с левова равностойност 13 886,39 лв., с което ищецът изпълнил задължението си по решението.

Ищецът въпреки че е нямал задължение да заплаща издръжка на майката на детето си ответницата А. К. А., за периода от 13.09.2019 г. до 20.04.2020 г. превел по сметката на А., както и дал в брой и суми в общ размер на 36 500 евро, с левова равностойност 71 387,80 лева, от които: на 13.09.2019 г. сума в размер на 2500 евро, с левова равностойност 4 889,58 лв., на 18.09.2019 г. сума в размер на 2500 евро, с левова равностойност 4 889,58 лв. и сума в размер на 5000 евро с левова равностойност 9 779,15 лв., на 23.09.2019г. сума в размер на 5000 евро с левова равностойност 9 779,15 лева, на 24.09.2019 г. суми в общ размер на 10 000 евро, с левова равностойност 19 558,30 лв. преведени с два превода от по 5000 евро с левова равностойност на всеки един от двата превода 9 779,15 лева., на 16.12.2019г. сума в размер на 2000 евро, с левова равностойност 3 911,66 лв., на 27.03.2020 г. сума в размер на 1000 евро, с левова равностойност 1 955,83 лв., на 20.04.2020 г. сума в размер на 1000 евро, с левова равностойност 1955,83 лв. и май месец 2020 г. сума в размер на 7500 евро с левова равностойност 14 668,00 лв. дадени в брой. За всички тези суми се твърди в исковата молба, че са превеждани от ищеца вследствие на манипулативното поведение на ответницата, въвеждане в заблуждение и напразни обещания, че един ден отново ще се съберат да живеят заедно. За да може да предостави исканите от ответницата средства, се твърди, че ищецът е изтеглил банкови кредити от по 50 000 евро от Фидор банк Мюнхен и Барклей банк, както и 20 000 евро от Сантандер банк. Страните поддържали връзка и след раздялата им като във всеки удобен случай А. се възползвала от доброто материално съС.ие на ищеца, като му искала непрекъснато пари и му обяснявала му,че парите са й нужди за покрИ.е на лични разходи,заплащане на вноски за кредити и за извършване на ремонт в собствения й апартамент находящ се в ************.Счита,че причината да поддържат връзка и след фактическата им раздяла, била единственото обстоятелство,че ищецът й давал немалки суми пари.Сумата от 7500 евро била предоставена в брой на ответницата за окончателна 2 вноска по договор за потребителски кредит в Райфайзен банк, с който потребителски кредит ответницата изплащала закупеното МПС, с ДКН *********. Сумите били предоставени от ищеца в брой, което било видно от попълнената от А. в банката изискуема по закон декларация за произход на средства, в която отбелязала,че сумите са предоставени от мъжа й. На 03.09.2019 г. под давлението на ответницата А. А. ищецът прехвърлил на дъщеря си Д.И.Л. собствения си недвижим имот с площ от 184,14 кв.м., ведно с 1/2 ид.част от земята, находящ се в *********, ет.2, ап.2 и въпреки, че в нотариалният акт е записано, че преди изповядване на сделката А. е заплатила сумата от 50 000 лв., подобно разплащане между страните никога не е имало.

Твърди се в исковата молба,че винаги когато ищецът преустановявал даването на пари, и след като ответницата узнавала,че няма повече изгода от него, поведението й рязко се променяло, като отправяла заплахи или,че ще ограничи личните отношения на ищеца с детето или ще напусне града и ще живее другаде.Подавала многократно жалби и сигнали срещу него, като имало образувано и дело за домашно насилие, което към датата на подаване на исковата молба било висящо.

При тези факти и обстоятелства ищецът счита, че с посочените суми е налице обедняването му, като сумите същевременно са послужили за обогатяване на ответницата, без основание, поради което за него се пораждал правен интерес от предявяване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, който иск е субсидиарен и е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл.55,ал.1 ЗЗД, нито с друг иск.Ищецът твърди, че ответницата се е обогатила без основание, тъй като въз основа на 9 (девет) банкови превода и едно плащане в брой й е предоставил общо сумата в размер на 36 500 евро, с левова равностойност от 71 387,80 лв., която сума претендира да му бъде върната частично до размера от 25 100 лв., формирана от десет отделни претенции подробно посочени в уточняваща молба с вх. №2466 от 31.03.2022 г.

Претендира от съда след като докаже основателността и размера на претенциите си, да постанови решение, с което да осъди ответницата А. К. А., да заплати на ищеца И. Д.

Л. сумата от 25 100 лева, от общата сума от 71 387,80 лв., формирана от десет отделни претенции подробно посочени в уточняваща молба с вх.№2466 от 31.03.2022 год., с която сума ответницата се е обогатила без основание, ведно със законната лихва върху сумата от 25 100 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и направените по делото съдебно -деловодни разноски.

ОТВЕТНИЦАТА – А. К. А., чрез адв. Е. Д., АК- Видин, в срока по чл.131 ГПК, с писмен отговор на исковата молба оспорва исковата претенция, като оспорва изцяло предявените искове от И. Д. Л. срещу А. К. А. както по основание, така и по размер, включително и в частта относно основанията и фактическите твърдения касаещи предявените искове.

В отговора на исковата молба, с вх.№ 3626/13.05.2022 г. се твърди, че в частта им за сумата от 29 000 евро, с левова равностойност от 56 719, 80 лв. / посочените в исковата молба преводи от 13.09.2019г., 18.09.2019 г., 23.09.2019 г., 24.09.2019г.,16.12.2019 г., 3

27.03.2020 г. и 20.04.2020 г. / предявени като частични за сумата от 23 800 лв. исковете са неоснователни и необосновани, защото не е налице обогатяване на ответницата, съответно обедняване на ищеца по смисъла на чл.59,ал.1 ЗЗД.

Не е налице обогатяване на ответницата, а още по-малко такова без основание, съответно обедняване на ищеца,т ъй като сумата от 29 000 евро с левова равностойност 56 719,80 лв. предявена частично за сумата от 23 800 лв. е за изразходване не за лични на А. А. нужди, а за ремонт и обзавеждането на втория етаж на къщата в ***********, имот в който ищецът живее от приключване на основните дейности по ремонта в края на 2019 г. и до момента,т.е средствата от посочените в исковата молба преводи от 13.09.2019г., 18.09.2019 г.,23.09.2019 г. 24.09.2019г.,16.12.2019 г., 27.03.2020 г. и 20.04.2020 г.са за ремонта на имота върху който имот ищецът има доживотно и безвъзмездно право на ползване и което право се упражнява от ищеца, от което също безспорно следва, че не е налице обогатяване на ответницата, а още по-малко такова без основание, защото получени от нея суми са изразходвани не за ответницата. Нещо повече и ако въобще може да се приеме,че е налице неоснователно обогатяване то такова е налице за ищеца И. Л. доколкото ответницата е вложила немалко лични средства и много усилия и време и труд в ремонта и обзавеждането на имота в ***********, в който не живее и който се ползва само от ищеца И. Л. и новата му жена.

Ответницата оспорва като не вярно твърдението на ищеца, че с получените от ищеца суми/преводи от 13.09.2019г., 18.09.2019 г.,23.09.2019 г. 24.09.2019г.,16.12.2019 г., 27.03.2020 г. и 20.04.2020 г./ е покривала лични разходи, вноски по кредит и е ремонтирала собствения си апартамент находящ се в ***************

Ответницата оспорва да е получавала от ищеца сумата от 7500 евро, с левова равностойност от 14 668 лева през м.май 2020 г. В частта за сумата от 7500 евро с левова равностойност от 14 668 лева предявен като частичен за сумата от 1300 лв. счита искът за необоснован и недоказан,тъй като липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца,че е предоставил на ответницата А. А. в брой сумата от 7500 евро, с левова равностойност 14 668 лева. Ответницата оспорва като не вярно и твърдението на ищеца,че е получила от ищеца сумата от 7500 евро с левова равностойност 14 668 лв. и че с нея е погасила свой кредит за покупка на лек автомобил,което твърдение било необосновано и липсвали каквито и да е доказателства. Кредитът от Райфайзен банк бил погасен с нейни средства.

Ответницата оспорва като не вярно и твърдението на ищеца,че делото за домашно насилие срещу И. Л. било висящо. Още към 05.08.2021 г. И. Л. е осъден за домашно насилие над А. А. и детето им Д.И.Л. с решение на РС-Бургас, което решение е потвърдено от ОС-Бургас с окончателно решение на 23.12.2021 г.

Ответницата оспорва,че ищецът е получил кредити от посочените от него банки и в посочените размери, както и че е имал финансова възможност да предостави на ответницата сумите които твърди, че е превел и предал в брой.

4

В отговора на исковата молба, се твърди,че изложената от ищеца фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, като с изложеното в отделните части на исковата молба се цели единствено представянето на ответницата в неблагоприятна пред съда светлина. В тази връзка с отговора са представени постановени срещу ищеца по делото за домашно насилие съдебни актове – решение № 261055/05.08.2021 г. по гр.дело №587/2021 г. на РС-Бургас и издадената въз основа на това решение заповед за защита от 05.08.2021 г., с които ищецът е осъден за осъществено домашно насилие върху А. К. А. и детето им Д.И.Л. и решение № 673/21.12.2021 г. на ОС-Бургас по в.гр.дело № 1646/2021 г. по описа на съда. / Приложение № 1,2 и 3/.