Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 22.08.2022, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 212/2022
Вид
Решение № 112
Подписан
22.08.2022
В сила
18.08.2022
Състав
СТРАТИМИР ГОШЕВ ДИМИТРОВ, КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. ХАСКОВО, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора В. Р. Р. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600212 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 7/18.02.2022 год. по нохд №746/2021 год. РС– Хасково е признал подсъдимия А. М. М. от гр.Х. за невинен в това, на 12.12.2017 год. в гр.Х., без съгласието на притежателите на изключителните права - „Н. И. СВ“ - О., САЩ и „ФК Б.“ – Б., И. да е използвал в търговската си дейност /по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 предл. трето вр. ал.1 от ЗМГО/ марки /по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗМГО/, обекти на тези изключителни права /по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗМГО/ без правно основание, като съхранявал, с цел продажба или пускане на пазара на стоки със знаци, идентични за марката, за стоки, за които марката е регистрирана, а именно – 291 броя спортни екипи /долнище и горнище/, всички с трайно прикачени върху тях знаци, идентични със знаците на търговски марки „Н.“ и „ФК Б.“, поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.172б ал.1 от НК.

Със същата присъда, същият съд и по същото дело е признал за виновен подсъдимия Ч. А.., *****гражданин със ***** ***** *** * ******, живущ в гр.П. за виновен в това, че към 12.12.2017 год. в гр.Х., без съгласието на притежателите на изключителните права - „Н.

1

И. СВ“ - О., САЩ и „ФК Б.“ – Б., И. използвал в търговската си дейност /по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 предл. трето вр. ал.1 от ЗМГО/ марки /по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗМГО/, обекти на тези изключителни права /по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗМГО/ без правно основание, като съхранявал, с цел продажба или пускане на пазара на стоки със знаци, идентични за марката, за стоки, за които марката е регистрирана, а именно – 50 броя спортни екипи /долнище и горнище/, всички с трайно прикачени върху тях знаци, идентични със знаците на търговски марки „Н.“ и „ФК Б.“, поради което и на осн. чл.172б ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК го осъдил на наказание „пробация“ при девет задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от по 6 /шест/ месеца всяка една.

На осн. чл.172б ал.3 от НК постановил отнемане в полза на държавата на 341 броя спортни екипи /долнище и горнище/, всички с трайно прикачени върху тях знаци, идентични със знаците на търговски марки „Н.“ и „ФК Б.“, а на осн. чл.189 ал.3 от НПК поставил в тежест на подс.Ч. А.. направените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подс.А., който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е неправилна и незаконосъобразна. Жабата е бланкетна и без конкретни доводи и аргументи. Посочено е, че допълнително ще бъде представено подробно писмено изложение, но такова няма постъпило по делото.

Против присъдата в частта , в която е признат за невинен и оправдан подс.А.М. е постъпил и протест от прокурор от РП – Хасково, който я намира неправилна в същата част, изразява становище, че събраните доказателства дават основание за извод, че този подсъдим е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение и отправя искане да бъде признат за виновен и осъден.

Нито против въззивната жалба, нито против прокурорския протест в законния срок не са постъпили възражения.

Нито по въззивната жалба, нито по протеста не са направени доказателствени искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.

В с.з. пред въззивната инстанция прокурор от ОП – Хасково заявява, че не поддържа протеста, без да го оттегля, а жалбата от подс.Ч. А.. намира неоснователна.

Подс.А.М. лично и неговият защитник оспорват протеста на прокурора. Изразяват становище, че в частта досежно оправдаването на този подсъдим присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и желаят да бъде потвърдена.

Подс.Ч. не се явява /явяването му не е задължително/, а неговият защитник адв.П. поддържа жалбата, като излага вече пространни съображения в нейна подкрепа. Най-напред изтъква допуснати при разглеждане на делото, както и на досъдебното производство /ДП/ съществени процесуални нарушения. Така изготвен на ДП протокол за оглед бил опорочен до степен, че не следвало изобщо да се цени като доказателство по делото в частта му, относно изземване на процесните вещи, поради практическото неучастие на поемни лица, които не осъществили никакъв граждански контрол върху действията на разследващите, и 2 липсата на последващо одобрение от съд. Въпреки това първоинстанционнят съд незаконосъобразно приел, че приобщаването на иззетите със същия спортни екипи е било легализирано впоследствие чрез съставянето на два протокола за доброволно предаване и на протокол за техния оглед. По време на същия били огледани общо всичките 341 бр. екипи, поради което не ставало ясно, че част от същите са идентични с предадените от неговия доверител 50 броя. Чрез разпита на полицейските служители О. Б. и А. О., участвали при огледа допуснатите нарушения не могли да бъдат санирани. Не било установено количественото съотношение на спортните екипи от всяка една от двете марки. По същество доказателствата по делото давали основание да се приеме, че подс.А. бил използван само за да пренесе вещите от Х. до П., а за търговска дейност е щяло да ги използва друго лице, което осъществява такава. По тази причина не се установявала вина в неговите действия. По изложените съображения отправя искане за отмяна на присъдата в частта , в която подс.Ч. А.. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и постановяването на нова -оправдателна.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените във въззвната жалба оплаквания и изтъкнати доводи и служебно, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от процесуално легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.

По фактическата обстановка:

Подс.А.М. е на ** години, ***** гражданин, ******, *******, ******* със ****** образование. Живее в гр.Х., работи като ****** ******, регистриран като ***** *******.

Дейността извършвал със собствен лек автомобил „Опел Зафира“.

Подс.Ч. А.. е ***** гражданин, завършил ******образование в Б., ******* за ******* гражданка, получил **** ******* ******* ** *****, живущ в гр.П.

В дейността си като *********** ********** вкл. към процесния период подс.М. ползвал стоянката за таксита на А.– Х. По същото време ******* транспортна фирма „К.“ извършвала международен превоз на пътници с автобуси по линията Т. – Л. – О. - Х. – К. За нуждите на тази своя дейност разполагала с офис на А.– Х. При необходимост от обслужване на автобуса, или по-дълъг престой, ползвала гаража на ******* транспортна фирма „С.“. Представител на фирмата за Б. бил свид.Д. Г., ****** гражданин, като *******работела свид.С. К., с ****** гражданство, а като ******на автобус – ******* гражданин Е. К.

Често пътници в автобуса на фирма „К.“ имали за крайна цел гр.П., или някой балнеоложки курорт – с.М. б., област Х. или с.П. б., област С. З.. В такива случаи екипажът на автобуса им съдействал да наемат такси на А. – Х. Така свид.К. създала контакти с няколко ***********и **********а от Х., между които подс.М..

На служителите от „К.“ било изрично забранено на пренасят стоки през границата, но въпреки това имало случаи водачът на автобуса, или стюардесата да приемат да направят 3 услуга, като се съгласят да пренесат лекарства, пари и пр.

На 12.12.2017 год. автобусът на фирма „К.“ пристигнал на А. – Х. и водачът К. поискал свид.К. да намери такси, което да отиде в гаража на „С.“, откъдето да вземе багаж, който е пренесен с автобуса от Т. Този багаж щял да бъде потърсен от човек, който пък щял да предаде плик с пари. Изборът на свидетелката се спрял върху подсъдимия, чийто телефонен номер знаела. Обадила му се и му обяснила какво трябва да направи.

Подс.М. приел поръчката и отишъл до базата на „С.“. Там водачът на автобуса разтоварил от багажното отделение няколко черни, вакуумирани, полиетиленови чувала, чието съдържание не се виждало. Обяснил му, че за този багаж ще дойде момче от П., което обаче закъснява, а автобусът трябва да продължи по разписание за К. Подс.М. натоварил чувалите на автомобила си, но същите били обемни и не било възможно да вози пътници.

Той притежавал и друг автомобил – товарен микробус „Фолксваген LT35“, рег.№*******, който бил спрян от движение и паркиран в тревната площ пред жилищния блок, в който живеел на ул.“И.“ **. Претоварил чувалите в същия и се отправил на друг курс. Когато се върнал на стоянката на автогарата, свид.К. му посочила човек, който го чака и го уведомила, че това е момчето от П., което трябва да си получи багажа. Това бил подс.Ч. А.., който бил пристигнал с лек автомобил „Мазда Премаци“, рег.*********, СИО на него и съпругата му.

Подс.М. казал на подс.А. да го следва с автомобила си и го отвел при микробуса пред дома си. Подс.А. паркирал успоредно до него. Двамата слезли от колите си, подс.М. отворил вратите на микробуса и двамата започнали да претоварват чувалите в автомобила на подс.А..

В този момент, около 10:30 часа полицейски служители – свидетелите Х. Х., О. Б. и А. О. извършвали обход на района. Възприели случващото се пред бл.** на ул.“И.“.

Отишли на място и предприели полицейска проверка на самоличността на лицата, превозните средства и техният товар. Така било установено, че претоварваните пакети съдържат спортни екипи – анцузи с поставени марка и лого на „Н.“ и емблемата на ФК“Б.“.

Уведомили дежурния разследващ полицай, който пристигнал на място и започнал оглед, при който пакетите били преброени. След приключването му, по-късно същият ден били оформени протоколи за доброволно предаване, с които подс.М. предал доброволно 291 бр. екипи, а подс.А. – 50 бр. В протокола за предаване от подс.М. същият е отразил, че вещите взел „от автобуса“ и закарал с таксито в микробуса, като му казали, че „ще дойдат да ги вземат“. Не знаел какво съдържат пакетите. Подс.А. е отбелязал в протокола за доброволно предаване „колата, ключа и комплектите са мои“.

Установено е чрез справка от Патентното ведомство на страната в Държавния регистър на марките съгл. ЗМГО, че няма вписани лицензионни договори за отстъпване право на ползване на никой от двамата подсъдими за инкриминираните марки.

Гореописаната фактическа обстановка, изложена от настоящата инстанция в резюме, е приета за установена от първоинстанционния съд. Заслужава да се отбележи, че тя съществено се различава от описаната и поддържана по обвинителния акт, но съдът не е имал основание да възприеме друга.

4

По обвинителния акт е било поддържано, че подс.А., като завършил****** си образование в П., решил да се занимава с търговия на дрехи. Бил насочен от свой познат, че в Х. ще намери спортни екипи на изгодна цена. Трябвало да отиде на гишето на фирма „Б.“ на автогарата, където щели да го упътят. Получил и телефонен номер. На същия номер този подсъдим се свързал с непозната жена. Тя го чакала на автогарата, спазарили се да закупи 50 комплекта анцузи за 1000 лв. и тя му посочила ****** ********** – подс.М., който щял му ги предаде. Така бил отведен до микробуса на ул.“И.“, където започнали претоварването на спортните екипи, но това било установено от полицейските органи.

Твърде малка част от така описаното обаче се е установило на съдебното следствие.

Изложението на прокурора се основава изключително и единствено на показания, дадени от подс.А. при първоначалния му разпит като свидетел в деня на събитията, които не могат да се ползват като доказателство по делото, поради последващото му привличане в качеството на обвиняем. Не е установена самоличността на въпросната жена, не е установен титуляр на посочения телефонен номер, нито с кого са били проведени разговори от същия.