Решение № 58 от 27.07.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Габрово, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

П. Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Т. Л. П. като разгледа докладваното от П. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234200600099 по описа за 2023 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по протест Габровска районна прокуратура, Териториално отделение Трявна и жалба от гражданския ищец сдружение с нестопанска цел „***/“ гр. Габрово, чрез повереника адв. Р. Н. от АК Габрово против Присъда № 5/20.01.2023 г. по НОХД № 31/2022 г. на РС Габрово.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия П. Г. А., роден на *** г. в гр. Габрово, живущ в гр. Габрово, български гражданин, с висше образование, неосъждан, работи, с ЕГН ********** за НЕВИНЕН за това в периода 26.10. 2015 г. - 22.12.2016 г. в гр.

Габрово, при условията на продължавано престъпление, да е присвоил сумата от 3434,66 лв. /три хиляди четиристотин тридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/, собственост на „**" /***/ - Габрово, които владеел, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

1

Със същата присъда съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от „**" /***/ - Габрово против подсъдимия П. Г. А. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 434,66 лева, представляващи обезщетение за причинените имуществени щети, ведно със законната лихва от датата на деянието - 22.12.2016 г., до окончателното им изплащане.

Съдът е постановил, че направените разноски по делото остават за сметка на държавата, на основание чл. 190, ал.1 от НПК.

Протестът и жалбата са подадени от процесуално легитимирани лица, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната им допустимост.

В протеста се твърди, че присъдата е неправилна. При произнасянето съдът се мотивирал с извода, че в случая П. А. не е осъществил деянието по повдигнатото му обвинение и не е налице престъпление от общ характер, тъй като по делото нямало доказателства за това, как се е разпоредил дееца с присвоените пари. По делото правилно била установена фактическата обстановка, както на досъдебното, така и на съдебното производство, но съдът направил неправилен извод досежно наличието на престъплението.

Съгласно данните от делото, на база Решение № 2155 от 31.05.1991 год. на Окръжен съд - Габрово /л. 62 от делото, том 2/, в регистъра за сдружения с нестопанска цел била открита партида на сдружение „***/“ - гр. Габрово със седалище гр. Габрово, ул. „**“ № **. Ръководни органи на *** били общото събрание и управителния съвет /УС/. Последният избирал председател, зам. председател и секретар на УС. На 06.04.2015 год. по предложение на Н.

/тогава зам. председател на ***/ до членовете на УС на ***, бил назначен като секретар на последната А. от гр. Габрово, видно на л. 66. Оттогава А. изпълнявал тази длъжност, която била неплатена, нямало трудов договор, както и разписана длъжностна характеристика. На 29.04.2015 год. свид. *** Х. упълномощил Н. Х. от гр. Габрово /починал към днешна дата/ да представлява дружеството. През 2015 год. състоянието на сградата се влошило, появили се множество течове от покрива и др., при което започнала да се уврежда вътрешността. С писмо изх .№ 38 от 23.09.2015 год. видно на л.

72, Н. е уведомил „**“ и направил искане до директора на национален институт за недвижимо културно наследство за неотложни ремонтни работи 2 на сградата на ***, на ул. „**“ № **, в гр. Габрово, което искане за получаване на разрешение било уважено. Поради липса на средства за ремонта, с Нотариален акт № 8, том 3, **. била учредена договорна ипотека върху недвижимия имот в полза на „**“ с представител П. от гр. София, пълномощник, и Н., председател на *** - Габрово, срещу получаване в заем в размер на 30000 лева, видно на л. 68. Организацията по извършване на ремонтните дейности, закупване на материали и активи била възложена на П.

А.. На последния били предоставяни по разпореждане на Н., парични средства от касата на дружеството с разходни касови ордери /РКО/.

Средствата се предоставяли на А. от касиер - счетоводителя, свидетелката Г. от гр. Габрово, като обикновено А. се подписвал в графа „Получил сумата".

За извършените покупки, ремонтни дейности и разходи П. А. се отчитал с фактури, които били осчетоводявани, както и с разписки, които не били признати за разходно оправдателни документи. Използвайки доверието у ръководството на сдружението и съответно на касиер - счетоводителя свидетелката Г. и установявайки, че може да отчита по-късно разходно оправдателни документи в счетоводството, тъй като получените средства били значително повече от представените разходно оправдателни документи, се натрупали парични задължения у подс. А., които той решил да присвои за себе си. Започнал да отчита фактури и разписки за разходи с по-късни дати и се получило несъответствие между закупеното по фактури и реално доставеното количество материали, активи и ремонтни дейности. За периода 26.10.2015 год. - 22.12.2016 год. за заплащане на ремонтни дейности по сградата, закупуване на материали и активи П. А. получил съгласно съдебно икономическата експертиза общо сумата от 24 220 лева с РКО /видно на л.

213 - 222/, както следва: РКО № 146 от 26.10.2015 год. за сумата от 150 лева за нотариални такси, отчетен; РКО от 06.11.2015 год. за сумата от 3100 лева;

РКО от 16.11.2015 год. за сумата от 3000 лева; РКО от 17.12.2015 год. за сумата от 5000 лева; Разписка на бланка от 07.01.2016 год. за сумата от 2000 лева; РКО от 20.01.2016 год. за сумата от 5000 лева; РКО от 16.02.2016 год. за сумата от 2000 лева; РКО от 08.03.2016 год. за сумата от 2 400 лева; РКО от 06.06.2016 год. за сумата от 1000 лева; РКО от 30.06.2016 год. за сумата от 270 лева; РКО № 263/08.12.2016 год. за сумата от 100 лева; - PKO № 297/22.12.2016 год. за 200 лева. Отчетената парична сума от П. А. била в размер на 20785,34 лева, а присвоената и неотчетена парична сума от същия 3 била 3434, 66 лева. Видно в заключението на съдебно - графическата експертиза на л. 203 - 222, подписите полоЖ. в 9 бр. разходно касови ордери и 1 бр. разписка в графа „Получил сумата" /без първия и последния ордер/ били изпълнени от П. А.. В РКО № 146 от 26.10.2015 год. за сумата от 150 лева нямало положен подпис от А., но според вещото лице, имало приложена фактура за извършена нотариална услуга, осчетоводен в счетоводните регистри. В РКО № 297/22.12.2016 год. за сумата от 200 лева, нямало подпис на А., но според вещото лице К. били налични фактури за разходване на средства /видно в табл. 9, на л. 188, том 3/, което означавало, че сумата е получена от А.. Обект на престъплението обсебване били обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост само върху движими вещи. Характерно за престъплението от обективна страна било, че негов предмет може да бъде само чужда движима вещ, вкл. когато част от нея принадлежи на дееца. Много съществена обективна особеност на обсебването се явявало отношението на дееца към предмета на престъплението или движимата вещ се намирала във фактическата власт на дееца на правно основание. В случая П. А., макар да нямал разписана длъжностна характеристика, на него му било гласувано доверие от бившия управител Н. от гр. Габрово, той бил избран и гласуван от УС за секретар на *** /**" – Габрово/, и като такъв му било възложено да извърши необходимите действия по ремонта на сградата на *** - получаване на парични средства от касата на сдружението срещу подписване на ордери, закупуване на материали и активи и заплащане на физически лица, за извършените строително монтажни работи или получените пари били конкретно определени и поверени на П. А. за извършване на действия по ремонта на сградата. Правното основание в случая се явявали устни договорни отношения подкрепени с доверие у ръководството. Получените пари по силата на същността на правното основание били във владение на А. временно и той дължал тяхното разпореждане по определен начин - да закупи материали и активи, да заплати на извършителите СМР и да отчете за това разходооправдателни документи - фактури, а не разписки. От субективна страна обсебването се извършвало само при пряк умисъл. Изпълнителното деяние на обсебването се извършвало чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждите пари, в случая в свой интерес. Нямало доказателства къде се намират неотчетените пари, които 4 били доказано получени с подписани /установено чрез графическа експертиза/ от А. РКО. Според назначената и извършена насрещна счетоводна проверка от новоизбрания управител свид. П. С. от гр. Габрово, липсвали неотчетени пари в размер на около 11000 лева, като това били пари включително и по разписките, отчетени от П. А., но които не се определяли като вреди за дружеството от вещите лица. С оглед изложеното, при тези мотиви и тълкуване на факти и обстоятелства, установени по делото, следвало да се приеме, че П. Г. А. от гр. Габрово, ул. "**" № **, с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и следвало да му бъде произнесена осъдителна присъда.

Прокурорът предлага Окръжният съд да отмени атакуваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да осъди П. Г. А. от гр. Габрово по текста на предявеното му с обвинителния акт обвинение по НК.

В жалбата на граждански ищец сдружение с нестопанска цел „***/“ гр.

Габрово, подадена чрез повереника адв. Р. Н. от АК Габрово, се твърди, че пред първоинстанционния съд се провело едно необяснимо дълго производство, продължило близо година и два месеца, в девет съдебни заседания, с множество отлагания, приключване и връщане на съдебното дирене, инициирани от председателстващият съдебния състав, за събиране на писмени и гласни доказателства, повторни разпити на разпитани вече свидетели, които доказателства не били обсъдени и не присъствали по никакъв начин в изводите на съда, постановил оправдателния съдебен акт.

Будел недоумение факта, да се отлага съдебно заседание с мотив да се призовава и разпитва собственик на фирма за продажба на климатични системи, с което да се установява продажба на един брой климатик през 2016 г., после да се отлага отново съдебното заседание, за да се изслушва като свидетел служителя на същата фирма - свид. Х., който да установи дали той е продал на лицето А. въпросния климатик през 2016 г. и дали той е издал фактурата, съпровождаща въпросната продажба при полоЖ.е, че при постановяването на присъдата съдът изобщо не коментирал липсата на въпросните движими вещи. Изводът на съда за неоснователността на предявения граждански иск противоречал с многобройните събрани писмени и гласни доказателства, което доказвало както размера на иска от 3434,66 лв., така и щетата, причинена на ЮЛ - граждански ищец от действията на 5 подсъдимия А.. Съдът интерпретирал неправилно писмените и гласни доказателства, събрани по делото. Неправилно съдът възприел тезата, че не е налице елемент от фактическият състав на престъплението обсебване от страна на подсъдимият, а именно „ да се е облагодетелствал от получените средства за лична изгода“, пренебрегвайки многобройните гласни и писмени доказателства, установяващи именно този факт. Изводът, че „доказаната липса на движими вещи - климатик - 2 бр., бойлер, ламинат, плочки гранитогрес" не установявал, че П. А. ги е присвоил, тъй като на същият не било повдигано обвинение за присвояване на посочените движими вещи, също бил несъстоятелен, тъй като по делото било установено, че въпросните движими вещи били закупени от А. с получени средства за ремонта, но същите не били доставени от лицето за офиса на **, а били занесени на друго място. Следователно сумите, представляващи продажната им цена са присвоени в лична полза от лицето, закупило въпросните вещи и недоставило ги в мястото, за което са предназначени - офиса на Стопанската камара.