Решение № 3521 от 14.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3758/2023
- Вид
- Решение № 3521
- Подписан
- 14.06.2024
- В сила
- 13.06.2024
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Георги Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 33а · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3521 гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Георги Стоев при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100503758 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. С. К. срещу решение № 827/18.01.2023г., постановено по гр.дело № 39222/2022г. по описа на СРС, 40-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание по чл.
422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 168.51 лева, представляваща стойност на доставена в периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, магазин № 2, на две нива, с която стойност ответникът се обогатила неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки си този разход, ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до окончателното изплащане, сумата 5.56 лева – мораторна лихва за периода от 12.01.2022г. до 10.05.2022г., за които вземания по ч.гр.д. № 26699/2022г. по описа на СРС, 40-и състав на 04.06.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. СРС не съобразил оспорването на 1 ответника на авторството на положените за нея и за починалата й майка подписи, не обсъдил възраженията й, че магазинът бил недовършен и не бил топлоснабден, че топломерът бил поставен на недостъпно за нея място и манипулиран, че отчетената вода била нула, че ЕС нямала законен управител.
Позовава се на отмяната на методиката с решение на ВАС, решение на Люксембургския съд от 24.11.2022г. и др. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не заявява становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че на извъндоговорно основание доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй като неплащайки цената на доставената в имота му ТЕ си спестил разходи, които следвало да направи. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че погасил задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз 2 основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Претенцията на ищеца се основава на твърденията му за липса на сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответника. Липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия – арг. чл. 59 ЗЗД. Поради това, съобразно твърденията на ищеца, ответникът М. С. К., като не заплатила цената на доставената в имота й ТЕ, си спестила разходи, които следвало да направи.
Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на имот № 50, том II, рег. № 9598, дело № 236/2009г. на Е.П. – нотариус с рег. № 379 от регистъра на НК, с район на действие – СРС, по делото се установява, че на 20.11.2009г. В.Г.В. и ответникът М. С. К. придобили правото на собственост върху процесния магазин № 2, на две нива, подробно описан в нотариалния акт, находящ се в жилищната сграда в гр. София, на ул. ****, изградена в степен на завършеност груб строеж, при квоти в правото на собственост - 1% за В.В. и 99% за ответника К.. С покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 64, том II, рег. № 10755, дело № 236/2011г. на Е.П. – нотариус с рег. № 379 от регистъра на НК, с район на действие – СРС, по делото се установява, че В.В. прехвърлила на съсобственика си – ответника М. К. притежаваните от нея ид.ч. от същия имот, запазвайки си вещното право на ползване върху имота върху прехвърлената идеална част. Не е спорно, а и ответникът К. признава, че майка й В.Г.В. починала на 22.01.2020г. Със смъртта й учреденото вещно право на ползване върху прехвърлената от В. идеална част се погасило в полза на собственика – ответникът М. К.. Правото на собственост на ответника М. К. върху процесния магазин не се оспорва от нея в нито един етап от развитието на производството по делото.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. представени от третото лице-помагач изравнителни сметки, формуляри за извършен на 23.07.2020г., на 28.06.2021г. отчет, с положени от ответника подписи, представения с отговора на исковата молба от ответника формуляр за отчет от 21.06.2022г., неоспорени по делото, както и от неоспореното по делото 3 заключение на изслушаната СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес, през процесния период била топлоснабдена.
Страните по делото не са формирали спор досежно обстоятелството, че между ищеца и ответника К., респ. между ищеца и починалата й майка и наследодател на ответника - В.Г.В. не бил сключен писмен договор по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира констатациите на неоспореното заключение на СТЕ и приема за установено по делото, че сградата, в която се намирал процесният топлоснабден имот била топлозахранвана от абонатна станция с общ топломер. От отчетеното количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното дружество били приспаднати ежемесечно технологичните разходи преди разпределението на ТЕ между абонатите съобразно действащата нормативна уредба.
Възраженията във въззивната жалба, че в имота нямало уреди за отопление, наличието на които да предполага консумация на топлинна енергия са напълно неоснователни. В процесния топлоснабден имот, съобразно неоспореното заключение на изслушаната СТЕ, имало индивидуален топломер и 1 бр.водомер за топла вода. Показанията на индивидуалния топломер фигурирали в съставените формуляри за отчет с подпис на абоната. Дяловото разпределение било извършено от ФДР „Бруната“ ООД на база реалния отчет на индивидуалния топломер по т. 7.1 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Топлата вода също била начислена въз основата на реално извършен отчет по т. 5.2. от Приложението към т. 61, ал. 1 от наредбата, при нулеви показания. Показанията от формулярите за отчет били правилно нанесени в изравнителните сметки. От заключението се установява, че на абоната били начислявани единствено суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, начислена по реда на т. 7.2 от Приложението към Наредбата и за отопление на имота. Вещото лицетоплотехник счита, че изчисленията, извършени от ФДР съответствали на действащата нормативна уредба.
Заключението на СТЕ съдът намира за обосновано и компетентно изготвено. Същото съответства на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. подписани от ответника и неоспорени по делото формуляри за извършен реален отчет на 23.07.2020г., на 28.06.2021г.
4
Подписаните от ответника К. документи за отчет се ползва с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че същата направила изявление, че била съгласна с отразените в отчетите показания. Видно е, че в представения от ответника с отговора на исковата молба отчет от 21.06.2022г., носещ подписа й и неоспорен от страните по делото, фигурира отчетено показание на топломер № 847019, както следва: старо – 7468, ново – 8220. Посочено е, че топломерът се намира в общото мазе. Посочено е и отчетено показание на топла вода „0“ (нула) . Данните по представения от ответника формуляр кореспондират с тези от предходно съставения отчет от 28.06.2021г., носещ подпис на ответника и неоспорен по делото, в който отчетеното показание на топломера съвпада с горната стойност 7468, при старо такова 6799.
Съответно тези данни кореспондират със съдържанието на отчета от 23.07.2020г., носещ подпис на ответника и неоспорен по делото, с посочени новоотчетени данни 6799, при старо показание 6182. Във всички формуляри за отчет стойността на потребената топла вода е „0“ (нула) , както и е направено отбелязването за местонахождението на топломера. Данните по отчетите напълно кореспондират с представените по делото от ФДР изравнителни сметки, неоспорени от страните и подробно са обсъдени от вещото лице-топлотехник, чието неоспорено заключение, при преценката си по реда на чл. 202 ГПК, съдът напълно кредитира. Ето защо въззивният съд приема, че възраженията на ответника за липса на доставка на топлинна енергия са напълно неоснователни.
При кредитиране на неоспореното заключение на изслушаната по делото СТЕ, правилно СРС е установил дължимия от ответника размер на главницата за неоснователно обогатяване, възлизащ на сумата 168.51 лева за заявения по делото период.
Полагайки подпис в отчетите, по горните доводи за приложението на нормата на чл. 180 ГПК, ответникът К. се съгласила, че посочените в отчетите показания съответстват на реално отчетените такива, предвид на което възражението относно местонахождението на индивидуалния топломер е ирелевантно.
По горните мотиви дължимостта на вземането на ищеца за неоснователно обогатяване е установена и без да бъдат съобразявани оспорените от ответника К. по отношение на авторството на положените за 5 нея подпис в протокол за проведено на 15.03.2010г. общо събрание на ЕС, оспореното по съдържание извлечение от сметка на л. 14 от преписката на СРС, и без оглед оспорената по отношение авторството на подписа за майката на ответника разписка за получаване на пощенска пратка с поканата на ищеца за сключване на писмен договор относно топлоснабдяването на процесния магазин.
При носена от ответника тежест във връзка с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, същата не е провела дължимото от нея пълно и главно доказване на твърдението си, че магазинът бил недовършен и не бил топлоснабден, нито на възражението си че топломерът бил манипулиран. Напротив – от установените по делото факти следва извод, че сградата, в която процесният магазин се намирал, през процесния период била в експлоатация, в нея ищецът доставял топлинна енергия, която била надлежно отчитана, а ответникът се съгласила с отчетените показания за имота си, полагайки подписи във формулярите за отчет.
Напълно ирелевантно към предмета на спора е възражението на ответника, че ЕС нямала законен управител. Както бе отбелязано и по-горе, установява се и без да бъдат обсъждани оспорените от ответника писмени доказателства, че същата, неплащайки цената на доставената в имота й топлинна енергия, си спестила разходи, с които се обогатила неоснователно за сметка на ищеца.
За пълнота на изложението следва да се изложи, че неоснователното обогатяване на В.В. (в какъвто смисъл във въззивната жалба се излагат съображения) се явява задължение на оставеното от нея наследство, за което също следва ангажиране отговорността на ответника К., като наследник на В.В..
Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea8129b6-6886-43fe-bd1d-4b20a01a9ee9