Решение № 5059 от 03.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5059 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100100707 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 5446/21.01.2023г., предявена от С. Е. П., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, против Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2.

Ищецът С. Е. П. твърди, че на 25.11.2015 г. е било образувано досъдебно производство № 55/2015 г. по описа на Следствения отдел при Специализирана прокуратура - София, пр.пр. № 534/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура.

На 26.11.2016 г., след проведена акция на МП „Лесово“ под ръководството на Специализираната прокуратура, ищецът бил задържан за срок до 24 часа със заповед на инспектор от ГДБОП – гр. София, заедно с още 14 митнически инспектори – колеги на ищеца. На ищеца бил извършен личен обиск и е била иззета парична сума, която е отговаряла на допустимия размер, който може да има в себе си всеки един служител в Агенция „Митници“ по време на работна смяна. След задържането, ищецът и колегите му били приведени в ОД на МВР – Ямбол.

На 03.11.2016 г., с постановление на следователи от СО при СП, ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за това, че в периода от края на месец септември 2015 г. до 01.11.2016 г., в качеството си на длъжностно лице – митнически инспектор при 1 митнически пункт „Лесово“, към Териториално Митническо бюро – Бургас при Агенция „Митници“, при участие в организирана престъпна група, а именно – структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да извършат в страната престъпления по чл. 301 и чл. 302 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници С.К., Е.П., Д.Г., П.П., А.А., В.С., Р.Я., Х.К., Г.Е., Ж.Д., М.Д., А.А., Г.Г. и други неустановени лица, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица. По отношение на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 3000 лв.“, която сума ищеца е внесъл в 7-дневен срок.

На 13.11.2016 г., с постановление на Специализираната прокуратура, на основание чл. 68, ал. 1 НПК, на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България.

На 21.11.2016 г., било направено искане № 534/2015 г. от прокурор от Специализирана прокуратура за отстраняване от длъжност на ищеца по чл. 69, ал. 1 от НК. С протоколно определение от 25.11.2016 г., постановеното по ч.н.д. № 3227/2016 г. по описа на СпНС, искането било оставено без уважение.

На 03.07.2017 г. с Постановление на следовател от СО – СП, на ищеца било предявено ново обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

На 21.03.2018 г. в СпНС бил внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 894/2018 г. по описа на СпНС срещу ищеца, за това, че в периода от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г., в качеството си на длъжностно лице – старши митнически инспектор в Митница Бургас, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301 и чл. 302 от НК, с участници Г.С.Г., В.Ж.С., Г.В.Е., А.К.Д., А. Д.А., Д.З.Г. и Р.П.Я., като групата е била създадена с користна цел и в нея са участвали длъжностни лица – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК.

На 14.06.2018 г., било проведено разпоредително заседание по НОХД № 894 по описа на СпНС за 2018 г., по време на което съдът е върнал делото на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, на основание чл.

249, ал. 4, т. 1 от НПК. В същото съдебно заседание е била отменена наложената от Специализираната прокуратура забрана на ищеца да напуска пределите на Република България.

На 20.07.2018 г. Специализираната прокуратура внесла нов обвинителен акт в СпНС без промяна в обвинението срещу ищеца, въз основа на който било образувано НОХД № 2374/2018 г. по описа на СпНС. При проведено на 05.11.2018 г. разпоредително заседание съдът определил седмодневен срок, с който СП да отстрани очевидни фактически грешки в обвинителния акт.

След трети по ред обвинителен акт делото продължило по същество, като в периода от 05.12.2018 г. до 03.07.2020 г., били проведени общо 18 2 съдебни заседания. С присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по НОХД № 2374/2018 г. по описа на СпНС, ищецът и останалите подсъдими по делото, били признати за невинни. В законоустановения срок Специализираната прокуратура не подала протест срещу постановената оправдателна присъда и същата е влязла в сила на 21.07.2020 г. За да постанови оправдателна присъда, съдът е приел, че доказателствата по делото не са в подкрепа на повдигнатите обвинения срещу ищеца като фактология и като правна квалификация.

Анализирайки доказателствената съвкупност по отношение на обвиненията по чл. 321 от НК, съдът е приел, че по делото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на обвинението относно място на деянието, като основен елемент на престъплението, водейки до извода за несъставомерност на деянието и постановяване на оправдателна присъда.

Ищецът твърди, че още при задържането му на 02.11.2016 г., към него е било проявено унизително отношение, което силно е засегнало честта и достойнството му. Докато са му поставяли белезници, ищецът бил съборен на земята, след което в продължение на повече от 5 часа е бил затворен в една от работните кабини на митническия пункт, без да може да удовлетвори дори най-елементарните си физиологични потребности. След това, без да му бъдат снети белезниците, е бил качен в полицейски автомобил и отведен в полицейския арест, където е прекарал нощта при температура около 0 градуса по Целзий. На следващия ден 03.11.2016 г. в 18.30 часа, бил привлечен като обвиняем и му е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. и е бил освободен.

Определената мярка за неотклонение на ищеца му позволила да се прибера вкъщи при своето семейство, да общува с близки, приятели и колеги, но след многобройните публикации във всички средства за масово осведомяване, радио, телевизия, печатни издания, интернет и т.н. за проведената акция на ГКПП „Лесово“, задържането и воденото разследване, ищецът усетил, че всички започнали да го отбягват. Живеел с усещането, че всички гледат на него като на престъпник, което предизвиквало у него чувство за срам и унижение, на изключително неудобство при контактуване с околните и крайно отрицателни душевни преживявания. Единствено твърдото му убеждение, че няма вина го държала да не рухне.

В исковата молба се твърди, че отношенията в семейството на ищеца коренно се променили, в следствие на настъпилата промяна в характера му.

Той станал затворен, мълчалив, дори избухлив на моменти. Вече не бил веселия и духовит човек, какъвто всички го познавали отпреди. Последвалите многобройни съдебни заседания в София станали основна тема на разговорите със съпругата му, но много често той просто не искал да разговаря с никого, дори и с нея.

Продължилото три години и осем месеца наказателно производство предизвиквало перманентен страх у ищеца и нервно напрежение. Той загубил спокойствието в съня си и изпитвал чувство на обреченост. Цялото това 3 психическо напрежение се отразило сериозно на неговото здраве. Ищецът преживял безкрайни безсънни нощи, през които е премислял действията си и е търсел несъществуващи грешки и вина. Нямал желание да се среща с хора и непрекъснато си мислел, че всеки е бил на мнение, че щом Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд го разследват, то явно е извършил нещо изключително укоримо от гледна точка на закона. Воденото срещу ищеца наказателно производство, съзнавайки, че е невинен, а се налага да се оправдава, довели до промяна не само на психическото, но и физическото му състояние. За целия период от задържането му до постановяването на оправдателната присъда, в следствие от притеснение и напрежение, ищецът отслабнал над 10 кг. Главоболието и виенето на свят, от които се оплаквал още преди наказателното производство, станали постоянни и по-силни. Започнал редовен прием на лекарства. Нямал работа, а усещането, че не може да се грижа за семейството си и разчита само на доходите на съпругата му, довело до пълна загуба на самочувствието му като съпруг и баща.

В резултат на досъдебното и съдебното производство за ищеца са настъпили изключително драстични тежки неблагоприятни последици в личен, професионален, обществен и здравословен аспект, тъй като притежавал репутация на добър професионалист и доказал се митнически служител, ползвал се е с уважение и доверие сред членовете на своето семейство, близки, приятели, колеги. Ищецът е имал авторитет в обществото и за кратко време всичко градено от него с години рухнало. Изключително много го боляло от унижението и срама пред неговото семейство.

Притеснявал се за съпругата си Т.В.П., която била експерт в Община Бургас.

Със Заповед № 346/22.02.2017 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради проведената на МП - Лесово на 02.11.2016 г. операция. С влязло в сила решение № 1255/06.07.2017 г. по адм. дело № 543/2017г. по описа на Административен съд Бургас, заповедта била отменена. Със Заповед № 4318/12.07.2018 г. на Директора на Агенция „Митници“, ищецът бил възстановен на длъжността „старши митнически инспектор“, Митница Бургас, ранг II младши, но това възстановяването било извършено формално и несъобразено със закона. Впоследствие със Заповед № 22646/07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“, служебното правоотношение на ищеца отново е било прекратено.

От незаконното обвинение в извършено престъпление, ищецът претърпял и имуществени вреди, както следва: сумата от 8000 лв. – платено адвокатско възнаграждение на упълномощените от ищеца защитници по наказателното дело, както и сумата от 2822,26 лв. - разходи за осъществени общо 22 пътувания от Бургас до София и обратно, на следните дати: едно пътуване до СО-СП София на 03.07.2017 г. за привличане като обвиняем; едно пътуване за участие в открито с.з. на 25.11.2016 г. по ЧНД № 3227/2016 г. по описа на СпНС, в производство по чл. 69, ал.2 от НПК; две пътувания по разпоредителни с.з. (по НОХД № 894/2018 г. на 14.06.2018 г. и по № 2374/2018 4 г. на 05.11.2018 г.); осемнадесет пътувания за открито съдебно заседание по НОХД № 2374/2018 г. на 05.12.2018 г., 12.02.2019 г., 22.02.2019 г., 12.03.2019 г., 20.03.2019 г., 24.04.2019 г., 21.05.2019 г., 10.06.2019 г., 09.10.2019 г., 24.10.2019 г., 19.11.2019 г., 13.12.2019 г., 30.01.2020 г., 24.03.2020 г., 09.04.2020 г., 11.05.2020 г., 05.06.2020 г. и на 03.07.2020 г.

По-голямата част от пътуванията 13 на брой, ищецът е извършил с личния си автомобил, като зареждал дизелово гориво в предишния ден или в деня на пътуването. Останалите пътувания били заедно с друг подсъдим, с който си поделяли разходите за гориво, като направените от ищеца разходи, възлизали на 700,00 лв.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му изплати:

- сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и

- сумата от 10822,26 лв. – обезщетение за имуществени вреди.

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковите претенции с възражението, че са неоснователни и недоказани.

Оспорва твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Сочи, че ищецът не е представил доказателства за твърдените от него факти, включително и за разгласяването в медиите за твърдяната акция на правоохранителните органи и собствеността на автомобила, с който ищецът твърди, че е осъществявал пътуванията си за участие в съдебни заседания или явяване пред органите на СП. Твърди, че срещу ищеца е имало друго досъдебно производство за престъпление по чл. 325 от НК, което опровергавало изложеното в исковата молба.