Решение № 31 от 19.02.2020, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 166/2019
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 19.02.2020
- В сила
- 28.05.2020
- Състав
- ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 433 т.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 49 · Кодекс за застраховането
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 19.02.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …………..........……….……......................…………….... състав на трети февруари …………….………………................... две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА секретар
………… Галя Кирилова
……….…….………………………………………………… прокурор ………………………… .…..........……...............................................………………....... като разгледа докладваното от ............................председателя ……...…..................……………. т. дело №
166 ............ по описа за 2019 год., …...…....................…………………..................….
ОС Хасково е сезиран с искова молба, подадена от ЗК „Лев инс“ АД гр. София, с която са предявени против И.Д.К.
*** , обективно съединени искове с правно основание чл. 433 т.3 от КЗ за сумата от 322 364,82 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение в посочения размер по изпълнителни дела №№ 2043/2017 г., 1084/2017 г., 1085/2017 г. и 937/2018 г. и с правно основание чл.86 от ЗЗД – за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 22.05.2010 г. на път 597 клас III от Републиканската пътна мрежа, на път II - 58 по посока гр.Ивайловград, И.Д.К., управлявайки лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№ *****, собственост на Д. Д.К., неспазвайки правилата на движение и след употреба на алкохол - 0.65 промила, губи контрол върху управлението на автомобила, който излязъл от пътното платно, навлязъл в затревените площи, като се е ударил в крайпътен скат, изровил земна маса, преобърнал се, за втори път се ударил в ската и се върнал на пътното платно. В резултат на настъпилото ПТП починали М.Т.К., починал на място, и
Р.А.Ч.и Д.И.Б., починали впоследствие, в резултат на получените при ПТП травми.
За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1203075 от 22.05.2010 г. на ОД на МВР - Хасково. Срещу виновния водач било повдигнато обвинение и е образувано НОХД. С присъда № 193/05.10.2012 г., постановена по НОХД № 544/2010 г., влязла в сила на 23.04.2013 г., И.Д.К. бил признат за виновен по предявеното му обвинение за настъпилото ПТП, като изрично в присъдата било записано, че същият е управлявал автомобила след употреба на алкохол, а именно с концентрация на алкохола в кръвта 0.65 промила.
На основание чл. 300 от ГПК постановената присъда имала задължителен характер за гражданския съд. Към датата на събитието отговорността на л.а.
„Алфа Ромео“ с рег.№ ***** била застрахована към ЗК „Лев Инс“ АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица № 223090506257, валидна към деня на ПТП.
Законните наследници на починалия Р.А.Ч.- А.Р.Ч.и Ф.И.Ч.предявили претенцията си по съдебен ред и било образувано гр.дело №
4236/2012 г. по описа на Софийски градски съд I - 14 с-в. Решението било постановено при участието на трето лице помагач И.Д.К. и констатациите и изводите, направени от съда, били задължителни за него. Съдът постановил решение, с което уважил иска за по 88000 лв. обезщетение за двамата ищци и разноски в размер на 11088.70 лв. Решението било обжалвано и образувано В.гр.дело № 5434/2016 г. по описа на Апелативен съд - София.
Въззивният съд отменил решението в частта на присъдените лихви върху главницата, като го потвърдил в останалата му част. ВКС не допуснал касационно обжалване.
Във връзка с присъдените обезщетения били образувани следните изпълнителни дела: - ИД № 20177900401084 на ЧСИ Р.В., по което била преведена сумата от 54357.77 лв., от която сума ищецът претендира сумата от 48
000 лв. главница;
- ИД №
20177900401085 на ЧСИ Р.В., по което била преведена сумата 54357.77 лв., от която ищецът претендира сумата от 48000 лв. главница;
- ИД № 20187900400937 ЧСИ Р.В., по което била преведена сумата 19107.93 лева, от която ищецът претендира сумата 13363.92 лв. съдебни разноски;
- ИД № 20177900402043 на ЧСИ Р.М., по което била преведена сумата от 230 097 лв., от която ищецът претендира две главици от по 40 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 24.06.2010 г. до 15.11.2017 г. в размер на 30227.47 лв. върху всяка главница, както и законна лихва върху изплатените по ИД 1085/2017 г. и 1084/2017 г. по описа на ЧСИ Р.М. главници от по 48000 лв. на Ф.Ч.и А.Ч.за периода от 24.06.2010 г. до 15.11.2017 г. в размер на 36272.98 лв. върху всяка главница или общо 213000.90 лв.
От общо изплатените суми по изпълнителните дела ищецът претендира сумата в размер на 322 364.82 лв., която сума е посочена и в молба с вх. № 9269/04.10.2019 г.
От преведените суми по всички изпълнителни дела ищецът приспаднал разноските по изпълнителното производство. На основание чл. 274, ал. 1 и 2 от КЗ (отм.) и чл. ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), вр. чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ЗК „Лев Инс“ АД придобила право на регрес срещу виновния водач И.Д.К. ЕГН *********** до размера на изплатеното от „Лев Инс“ АД застрахователно обезщетение, възлизащо на сумата от 322 364.82 лв. Изплатените присъдени главници, мораторна лихва и разноски по гражданското дело представлявали за тях главница. Общата генерирана от ЗК „Лев Инс“ АД сума в размер на 322 364.82 лв. била претендираната и посочените по всички изпълнителни дела суми.
С писмена молба вх. № 475/15.01.2020 г. ищецът направи искане за увеличение на исковата претенция, като искът се счита заведен за пълния размер на платените по посочените изпълнителни дела суми в размер на 322 364,82 лв., което съдът допусна с определение от 03.02.2020 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди И.Д.К., ЕГН *********** ***, да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, гр. София сумата от 322 364,82 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение в посочения размер по изпълнителни дела №№ 2043/2017 г., 1084/2017 г., 1085/2017 г. и 937/2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът И.Д.К. не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание проведено на 03.02.2020 г. не оспорва предявения иск по основание. Оспорва размера на платените лихви за забава в изпълнителното производство.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните,че на 22.05.2010 г. на път 597 клас III от
Републиканската пътна мрежа, на път II - 58 по посока гр.Ивайловград, И.Д.К., управлявайки лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№ *****, собственост на Д. Д.К., неспазвайки правилата на движение и след употреба на алкохол - 0.65 промила е причинил ПТП, при което са починали лицата М.Т.К., починал на място, и Р.А.Ч.и Д.И.Б., починали впоследствие, в резултат на получените при ПТП травми. С присъда № 193/05.10.2012 г., постановена по НОХД № 544/2010 г., влязла в сила на 23.04.2013 г., И.Д.К. е признат за виновен по предявеното му обвинение за настъпилото ПТП, като изрично в присъдата е записано, че същият е управлявал автомобила след употреба на алкохол, а именно с концентрация на алкохола в кръвта 0.65 промила. На основание чл. 300 от ГПК постановената присъда има задължителен характер за гражданския съд. Към датата на събитието отговорността на л.а. „Алфа Ромео“ с рег.№ ***** е застрахована към ЗК „Лев Инс“ АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, полица № 223090506257, валидна към деня на ПТП.
Страните не спорят и досежно това, че ищецът е заплатил на наследниците на починалия Р.А.Ч.- А.Р.Ч.и Ф.И.Ч.обезщетение в размер на по 88 000 лв. за всеки един от тях, присъдени с решение, постановено по гр.дело № 4236/2012 г. по описа на Софийски градски съд I - 14 с-в и Решение, постановено по В.гр.дело № 5434/2016 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е отменено решението на СГС в частта на началния период, от който се дължи лихва за забава върху главниците. Спорният въпрос е единствено по отношение на лихвата за забава платена от ищеца по присъдените суми на наследниците на починалия Р. А. Ч.
Във връзка с присъдените обезщетения са образувани изпълнителни дела № 20177900401084 на ЧСИ Р.В., № 20177900401085 на ЧСИ Р.В., ИД № 20187900400937 ЧСИ Р.В. и №
20177900402043 на ЧСИ Р.М..
По изп.д №
20177900401084 е преведена сумата от 54357.77 лв., от която сума ищецът претендира сумата от 48 000 лв. главница.
Разликата от 6357,77 лв., представляваща платени от ищеца такси и разноски в изпълнителното производство не са предмет на исковата претенция в настоящото производство.
По изп.д №
20177900401085 е преведена сумата 54357.77 лв., от която ищецът претендира сумата от 48000 лв. главница. Разликата от 6357,77 лв., представляваща платени от ищеца такси и разноски в изпълнителното производство не са предмет на исковата претенция в настоящото производство.
По изп.д. №
20187900400937 е преведена сумата 19107.93 лева, от която ищецът претендира сумата 13363.92 лв. платени на наследниците на починалото лице съдебни разноски в образуваното производство за заплащане на обезщетение за претърпяните неимуществени вреди.
Разликата до 19 107.93 , представляваща платени от ищеца такси и разноски в изпълнителното производство не са предмет на исковата претенция в настоящото производство.
По изп.д. №
20177900402043 на ЧСИ Р.М. е преведена сумата от 230 097 лв., от която ищецът претендира сумите : 40 000 лв., платена главница на А.Р.Ч., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 24.06.2010 г. до 15.11.2017 г. в размер на 30227.47 лв.; 40 000 лв., платена главница на Ф.И.Ч., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 24.06.2010 г. до 15.11.2017 г. в размер на 30227.47 лв.; законна лихва върху изплатените по ИД 1085/2017 г. и 1084/2017 г. по описа на ЧСИ Р.В. главници от по 48000 лв. на Ф.Ч.и А.Ч.за периода от 24.06.2010 г. до 15.11.2017 г. в размер на по 36272.98 лв. върху всяка главница.
От общо изплатените суми по изпълнителните дела ищецът претендира сумата в размер на 322 364.82 лв., формирана от 48 000 лв. платена главница по изп.д №
20177900401084 , 48 000 лв. платена главница по изп.д № 20177900401085, 13 363.92 лв. платени на наследниците на пострадалото лице разноски в производството, платени по изп.д. № 20187900400937; 2 х 40 000 лв. платени главници на наследниците на пострадалото лице, законната лихва върху главници от 40 000 лв. за периода от 24.06.2010 г. до 15.11.2017 г. – 2х 30 227,47 лв. и законна лихва върху главници от 48 000 лв. за периода от 24.06.2010 г. до 15.11.2017 г. – 2 х 36 272.98 лв.
Видно от представените и приети като доказателство по делото преписи от решения на СГС и САС и изпълнителен лист от 26.10.2017 г., е че по делото е постановено заплащане на законната лихва върху главниците/ описани по –горе/, считано от 24.06.2010 г. до окончателното плащане на сумата.
С оглед на изложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан в размер на 318 483,76 лв., в който размер следва да бъде уважен. Върху тази сума ответникът дължи лихва, считано от 09.09.2019 г. – датата на подаване на иска, до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 322 364,82 лв. искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Както вече се посочи страните не спорят относно настъпването на ПТП, основанията за ангажиране отговорността на ответника, извършеното плащане от страна на ищеца на наследниците на починалия Р. А.
Ч., като единственото оспорване от страна на ответника се свежда до оспорване размера на платените лихви в изпълнителното производство. При извършеното изчисляване на платените от ищеца лихви за забава съдът констатира,че неправилно са изчислени и съответно заплатени лихвите за забава върху главниците от 48 000 лв. в общ размер на 72 545,96 лв. / 2х 36 272.98 лв./, която лихва е изчислена за периода от 24.06.2010 г. до 15.11.2017 г., ,съобразно посоченото в ПДИ / л.127/. Лихвата за забава е дължима от датата на настъпването на увреждането, в случая 24.06.2010 г., на която дата е починал Р.А.Ч.до окончателното изплащане на сумите, както се е произнесъл и съдът с Решение от