Акт от 19.10.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

31

Година

19.04.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.23

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Димитрина Делчева като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20065100600030 по описа за

2006 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 692/2005 г., постановена по НОХД № 696/2005 г., Кърджалийският районен съд е признал В. И. М. от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 13.03.2005 г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 55,00 лв. от владението на Е. Т. Х. от гр.Кърджали и 2 броя метални чаши с вместимост от по 200 мл на обща стойност 6,00 лв. от владението на П. Д. от гр.Кърджали, всичко на обща стойност 61,00 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 10 (десет) месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 35,00 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят В. М., който я обжалва като неправилна и необоснована. Твърди се, че съдът не бил отчел обстоятелството, че той бил в много близки отношения с пострадалите от деянието, като последното извършил на шега и нямал намерение да ощетява Хадхидимитрова и Д., а само се пошегувал с тях и имал намерение по-късно да им върне отнетите пари и чаши. От стойността на инкриминираното имущество – 61 лева и от начина на извършване на престъплението – елементарно джебчийство, извършено в пияно състояние, било видно, че се касае за маловажен случай и деецът следвало да носи отговорност по чл.194, ал.3 от НК. В жалбата се твърди също, че при определяне на наказанието, съдът се водил единствено от миналите осъждания на подсъдимия и не бил отчел, че имал положителна характеристика, че работил, че признал вината си и върнал откраднатите вещи.

Моли съда, да измени присъда №692 от 15.12.2005 г. по НОХД № 696/2005 г. на Кърджалийския районен съди и подсъдимият да бъде оправдан по предявеното обвинение и да бъде признат за виновен по чл.194, ал.3 от НК, като му бъде наложено наказание “глоба” или обжалваната присъда да бъде изменена като бъде намален размерът на наказанието 10 месеца “лишаване от свобода” към законовия минимум.

В съдебно заседание жалбодателят В. М. поддържа жалбата си. Заявява в дадената му дума за лична защита, че никога не бил казвал, че е взел вещите, за да се пошегува. Признал се за виновен, върнал всичко, имал постоянна работа и извършеното било под въздействие на алкохола, за което много съжалявал. Счита, че ефективната присъда не е справедлива. Моли да му бъде наложено по-леко наказание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали, моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд като правилна и законосъобразна.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.312 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е основателна, макар и по съображения различни от изложените от подсъдимия.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следното:

На 12.03.2005г. вечерта свидетелката Е. Х. заедно с дъщеря си Елеонора Георгиева и приятели празнувала рождения си ден в заведение “Лозана” в гр.Кърджали. По - късно при тях дошли и свидетелите В. Б. и П. Д., които били познати на първата. Заедно с тях бил и подсъдимият М., когото рожденичката не била поканила, но и той се присъединил към компанията и така всички продължили празненството. Около полунощ свидетелят П. Д. предложил да отидат в неговия офис, който се намирал до Старата баня в района на “Горубсо”. Така петимата - деецът М., свидетелите Е. Х., Елеонора Георгиева, П. Д. и В. Б. - отишли в офиса, където останали до 03.00- 04.00часа. Там слушали музика и пиели алкохол. През това време, тъй като била свършила водката, двама от компанията – подс.М. и свидетелят П. Д. - отишли до магазин, за да купят още алкохол, а през това време, другите трима останали в офиса. След като първите се върнали, свидетелката Е. Х. посетила тоалетната като си била оставила дамската чанта на дивана в офиса. През това време подсъдимият М. бръкнал в чантата и от там взел мобилният телефон на Е., а от портмонето й - сумата от 55,00лв. Когато свидетелката Х. се върнала от тоалетната поискала да извади мобилния си телефон от чантата, но не го намерила и попитала дали някой не го е взел. Тогава свидетелят П. Д. казал: “Вальо извади телефона”. При което деецът М. го върнал на собственичката му. Около 4.00часа компанията решила да продължи празненството в друго заведение. На излизане от офиса подсъдимият М. взел две медни чаши, които се намирали върху един шкаф в офиса и ги прибрал в джоба на якето си без някой да го забележи. Петимата напуснали офиса като свидетелят В. Б. си тръгнал, а другите четирима - подсъдимият и свидетелите Е. Х., Елеонора Георгиева и П. Д.- отишли в “заведението на Точков”, където пили кафе. Там при плащане на сметката свидетелката Х. установила, че й липсват пари от чантата, но никой тогава не й повярвал. След известно време свидетелят П. Д. се обадил по телефона и извикал такси с шофьор свидетелят Е. А., за да откара компанията до кв.Възрожденци. В тази кола се качили П. Д., Е. Х. и Елеонора Георгиева и подсъдимият М. Таксито спряло в кв.Възрожденци, където подсъдимият ходил до тоалетна, като на излизане от лекия автомобил от якето му изпаднали на седалката двете медни чаши, които бил откраднал от офиса на свидетеля Д. Тогава всички решили да се върнат отново в офиса на свидетеля П. Д., за да установят дали не е изчезнало и нещо друго. Така и направили. Върнали се до Старата баня и след като слезли от таксиметровият автомобил, свидетелите Е. Х. и П. Д. започнали да разпитват подсъдимия за откраднатите вещи. Последният без да обясни нищо - си тръгнал и отишъл в игрална зала “Никси”, където изиграл на покер машините сумата от 10 - 15лв. След това дошли органите на МВР и на тях свидетеля Д. предал двете медни чаши, които били изпаднали в таксиметровия автомобил. Около един месец след инкриминираната дата подсъдимият възстановил сумата от 55 лв. на свидетелката Е. Х.

От извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът възприема изцяло се установява, че стойността на откраднатите две медни чаши е 6.00 лева.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбодателя, следва да се направи извод, че последния е осъществил от обективна и субективна страна престъплението кражба. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства – свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, които са напълно еднопосочни и непротиворечиви помежду си, поради което и съдът не намира за необходимо да ги обсъжда, по категоричен начин се установява, че именно подс.М. е автор на престъплението.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване.

Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата като съставомерна по 196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, изложените от първоинстанционния съд съображения са неправилни и незаконосъобразни. Съдът е приел, че деянието е съставомерно по чл.196, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, т.е. такова извършено при условията на опасен рецидив, тъй като деецът бил осъждан повече от два пъти на “лишаване от свобода” – НОХД №2420/99 г. на СРС, НОХД №36/97 г. на ЦРС и НОХД №259/98 г. на КРС, като по първото дело било наложено ефективно наказание лишаване от свобода. Тази извод е незаконосъобразен. Опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК е налице, когато деецът извърши престъпление, след като е осъждан два или повече пъти на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанието за поне едно от тях не е отложено по чл.66 от НК, като е без значение размерът на наложените наказания. Изискването на цитираната разпоредба е изпълнението на поне едно от наказанията да не е отложено по чл.66 от НК, като не следва да се вземат предвид и наложените наказания за предишни умишлени престъпления от общ характер, когато те са без “лишаване от свобода”. Опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” от НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделни престъпления, е налице едно осъждане. Разпоредбата на чл.29, ал.1, б.”б” от НК има предвид две или повече осъждания за престъпления, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда. В този смисъл Постановление № 2/70 г. на Пленум на ВС, изм. и доп. с П №6/83 и П №7/87 г. В настоящия случай действително подсъдимият е осъждан повече от два пъти на “лишаване от свобода” – НОХД №2420/99 г. на СРС, НОХД №36/97 г. на ЦРС и НОХД №259/98 г. на КРС, като по първото дело наложеното наказание лишаване от свобода не е отложено по чл.66 от НК, но престъпленията и по трите дела са извършени при реална съвкупност, като това обстоятелство е видно от приложеното по делото влязло в сила определение от 18.01.2002 г. на Софийски районен съд по НОХД 2420/99 г., с което на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК на подсъдимия В. М. за осъжданията му по трите присъди по: НОХД №2420/99 г. на СРС, НОХД №36/97 г. на ЦРС и НОХД №259/98 г. на КРС, е определено едно общо най-тежко наказание, а именно “лÞшаване от свобода” за срок от една година и пет месеца, което да изтърпи при първоначален “общ” режим на осн. чл.46, б.”в” от ЗИН. Т.е. въпросът за наличието на съвкупност по смисъла на чл.25 във вр. с чл.23 от НК за цитираните присъди по НОХД №2420/99 г. на СРС, НОХД №36/97 г. на ЦРС и НОХД №259/98 г. на КРС е решен, с влязъл в сила съдебен акт. Или предвид изложеното по-горе за трите присъди следва да се приеме, че е налице едно осъждане. Освен посочените осъждания, подсъдимият М. е осъждан и с присъда №18/06.03.1996 г. по НОХД №438/95 г. по описа на Кърджалийския районен съд по която на основание чл.197, т.1 във вр. с чл.55, б.”б” от НК му е наложено наказание “глоба” в размер на 5000 лева. Така установените относими за квалификацията на разглежданото деяние обстоятелства налагат извода, че извършената кражба не е при условията на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, поради което и не следва същата да се квалифицира по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Настоящата инстанция прецени, че в случая не е налице и опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, тъй като последния изисква: деецът да е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК; наложеното му наказание да не е по-малко от една година лишаване от свобода; изпълнението на това наказание да не е отложено по чл.66 от НК. Следва обаче да се отбележи също, че критерият на закона за наличието на опасен рецидив е осъждането на наказание не по-малко от една година лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, а не такова наказание, наложено по съвкупност на основание чл.23 и чл.25 от НК, каквото се явява в настоящия случай определеното общо такова от една година и пет месеца “лишаване от свобода”, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Подсъдимият В. М. е бил осъждан за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както следва: с присъда №57/18.11.1998 г. по НОХД №259/1998 г. по описа на Районен съд Кърджали за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от четири години и с определение от 14.02.2001 г. по НОХД №2420/99 г. по описа на Софийски районен съд, постановено по реда на чл.414ж и сл. от НПК, за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален “общ” режим. Или за тези осъждания не са налице предпоставките на чл.29, б”а” от НК. Другите две престъпления, за които е осъждан подсъдимият са по чл.197, ал.1, т.1 от НК и не са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, т.е. и за тях не са налице предпоставките по чл.29, б.”а” от НК.