Решение № 38 от 18.02.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Радомир, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100270 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен между „А1 България“ ЕАД и ответника М. С. М. рамков договор № . г., на последния били предоставени електронни съобщителни услуги, чиито цени се начислявали по партида № .. Ищецът предоставил на ответника двойна пакетна услуга – фиксирана телевизия № . + фиксиран интернет през мобилна мрежа на мобилен номер ..

По горепосочената партида за периода от 26.04.2022 г. до 14.06.2022 г. ответникът не заплатил в сроковете по договора следните суми: 71,55 лева – непогасена сума за предоставени услуги, като на 26.04.2022 г. рамков договор № . бил прекратен по вина на ответника и в тази връзка ищцовото дружество начислило неустойки в общ размер на 595,77 лева.

Сочи, че сумата в размер на 71,55 лева представлявала цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 23.03.2022 г. до 22.05.2022 г., за което са издадени фактура № . и фактура № .. Сумата в размер на 595,77 лева се формирала като сбор от неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за допълнителна екстра към основната услуга, неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС и неустойка за дадена отстъпка от цената на услугите.

Върху главницата в общ размер на 667,32 лева ответникът дължал и лихва за забава в общ размер на 164,19 лева за периода от 18.05.2022 г. до 07.11.2024 г.

1

Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № .4 г. по описа на Районен съд – Перник, което било изпратено по подсъдност на РС - Радомир. В рамките на образуваното пред РС - Радомир ч. гр. д. № . г. в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № . г. за горепосочените суми, срещу която ответникът възразил в законоустановения срок, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът М. С. М. дължи на ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД сумата в размер на 71,55 лева, представляваща стойността на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 23.03.2022 г. до 22.05.2022 г., начислена съгласно условията на рамков договор № ., приложенията към него и общите условия по партида № .; сумата в размер на 595,77 лева – неустойки, начислени поради едностранното прекратяване на рамков договор № . за услугите по партида № ., както и лихва за забава в размер на 164,19 лева, начислена върху главницата от 667,32 лева, за периода от 18.05.2022 г. до 07.11.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2024 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове, с твърдения, че поради некоректното поведение на ищцовото дружество сключеният рамков договор е бил прекратен и в тази връзка неоснователно се претендирало заплащането на неустойка, която надвишавала осем пъти сумата за ползвани електронни съобщителни услуги.

Твърди и че е недопустимо да се претендира присъждането на лихва за забава върху неустойката по договора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „А1 България” ЕАД е подал на 03.12.2024 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника М.

С. М. за дължими суми по договор за електронни съобщителни услуги, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № .4 г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РС - Радомир. В рамките на образуваното пред РдРС ч. гр. д. № . г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.

По делото е представен и приет сключен между страните договор № . от 12.03.2019 г., към който е подписано Приложение № 1 от 12.03.2019 г. за предоставяне на услугата „А1 ТВ“ по тарифен план „А1 ТВ Разширен“, срещу месечна абонамента такса от 29,99 лева, както и Приложение № 1 от 16.07.2021 г. за предоставяне на услугата „А1 Net Box“ по тарифен план „Netbox 200 GB + 800GB promo + A1 ТВ 130“ срещу месечна абонаментна 2 такса от 29,99 лева.

По делото са представени и приемо – предавателен протокол от 14.03.2019 г. за инсталиране на оборудване и приемо – предавателен протокол от 16.07.2021 г. за закупено крайно устройство.

Представено е и заявление от 26.04.2022 г. от ответника М. С. М. за прекратяване на сключения договор за електронни съобщителни услуги.

По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца фактура № **********/27.04.2022 г. за отчетен период от 23.03.2022 г. до 22.04.2022 г., срок за плащане – 17.05.2022 г., издадена за сумата от 64,58 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги и такса, както и фактура № 0./25.05.2022 г. за отчетен период от 23.04.2022 г. до 22.05.2022 г., срок за плащане – 14.06.2022 г., издадена за сумата от 64,58 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги и такса.

От заключението по изслушаната съдебно – техническа експертиза се установява, че процесът на отчитане, фактуриране и тарифиране на услугите на „А1 България“ ЕАД е автоматизиран. Използва се „билинг“ система (система за таксуване) на „Amdocs“. Посочено е, че евентуални манипулации биха изисквали целенасочено кооперативно усилие от много на брой вътрешни и външни служители, което практически е невъзможно.

В заключението е посочено също и че процесните телекомуникационни услуги са предоставени. Обемът на генерираните услуги отговаря на посочените данни в представените по делото фактури. Процесните телекомуникационни услуги са правилно отчетени, оценени и тарифирани за процесния период.

Начислените неустойки са изчислени съгласно действащите цени и условия за ползване на услугата „А1 ТВ“ и условията и цени на стандартни промоционални услуги, ползвани от клиента, общо в размер на 595,77 лева или 304,61 евро.

Съдът кредитира заключението на вещите лица, като неоспорено от страните и дадено от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД:

За уважаването на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването между него и ответника през процесните отчетни периоди на облигационно 3 правоотношение, породено от сочения договор за мобилни услуги, както и изпълнението на насрещните му задължения по правоотношението чрез предоставяне за ползване на ответника на мобилния телефонен номер и доставката на телекомуникационни услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури.

Предвид приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната – ответник, телекомуникационни услуги, при съответна месечна такса и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугите – абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия. Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

В разглеждания случай ответникът е подписал договора за услуги с мобилния оператор, ползвал е същите, което се установява от заключението по изслушаната СТЕ и не е изпълнил задължението си да заплаща стойността на предоставените услуги и с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не е заплатил в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно договорно неизпълнение, за което ответникът носи отговорност, което налага извод за основателност на предявения иск.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:

По исковете за неустойка (обезщетение) в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидна неустоечна клауза и осъществяването на предвидените в нея предпоставки за възникване на акцесорното задължение за обезщетение/неустойка.

При преценката за валидност на неустоечните клаузи следва да бъде съобразена задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика, в която е възприето разбирането, че съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на клаузите в договора (т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС), както и за наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор (така напр. решение по дело № С-243/08 на СЕС, решение № 23/07.07.2016 г. по т. д.

№ 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.). Съгласно цитираното ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При тези задължителни указания, съдът приема следното:

От представения договор и приложенията към него е видно, че при прекратяване на договора по вина на абоната преди изтичане на срока, последният дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка до изтичане на срока за 4 ползване, като неустойката не може да надхвърля трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите за срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства.

От съдържанието на цитираните клаузи е видно, че всички обсъдени вземания възникват за оператора при осъществяване на един и същ факт – едностранно прекратяване на договора по вина на абоната. Освен че правопораждащият фактически състав е идентичен (видно и от редакцията на клаузата – „в тази хипотеза“), няма разлика и по отношение на вредите, които е предназначено да обезвреди всяко от вземанията и това са вредите, които търпи операторът от предсрочното преустановяване на облигационната връзка.

Единствената разлика се свежда до размера на съответното вземане, което в единия случай се съизмерява с дължимите от абоната стандартни месечни такси, във втория случай – с отстъпката от цената на месечна абонаментна такса, а в третия – с отстъпката от цената на устройството. След като фактическият състав е идентичен, всяко от вземанията обезпечава едно и също неизпълнение и обезщетява едни и същи вреди, то следва да се приеме, че се касае за едно единствено вземане за неустойка поради разваляне на договора, чийто размер се формира от посочените по-горе компоненти (оставащите не повече от 3 стандартни месечни такси + част от отстъпката от цената на месечна абонаментна такса + част от отстъпката от цената на устройството).