Решение № 109 от 23.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за възобновяване № 20263000600164 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на адвокат С. И., като пълномощник на осъдения М. Д., за възобновяване на ВНОХД № 23/2026 г. на Окръжен съд Варна и изменение на присъдата с приложение на закон за полеко наказуемо престъпление, а в условията на алтернативност - за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание исканията се поддържат от защитника, осъденият моли за минимално наказание, а прокурорът от въззивната прокуратура оспорва основателността им, като счита, че липсват законови основания за възобновяване.

Съставът на Апелативния съд във Варна извърши проверка по доводите и намери, че подаденото в срок и от легитимирана за това страна искане, е частично основателно.

Предметното наказателно производство е приключило в две инстанции.

С решение Рег.№ 86/01.04.2026 г. по ВНОХД № 23/26 г. Окръжен съд Варна е потвърдил присъда Рег.№ 344/15.12.2025 г. по НОХД № 3871/25 г. на Районен 1 съд Варна, с която искателят е бил осъден по чл.354а, ал.3, т.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на шест месеца лишаване от свобода, отложено в хипотезата на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок три години.

Неправилно съдебният състав във въззивната инстанция е укорен с искането, че не е изложил мотиви в подкрепа на постановеното решение.

Макар и лаконично, съдебният акт е мотивиран, и в него се откриват отговори по оспореното от защитата – приложението на материалния закон и справедливостта на наказанието. Същите въпроси се поставят и в настоящото производство, и контролната инстанция не споделя всичко изложено в съдебните актове по повод правната квалификация.

Делото е било решено по правилата на диференцираната процедура с признание на фактите по чл.371, т.2 от НПК, като в случая накратко относимите към престъпното поведение са – служители на МВР опитали да извършат полицейска проверка на осъденото лице, той опитал да избяга, но не успял, след което, в отговор на въпроса им притежава ли вещи, забранени от закона, предал доброволно плик с 18.57 г марихуана.

След неуспешен първоначален опит делото да бъде решено при иницииращ съдебната му фаза документ – постановление по чл.375, ал.1 от НПК, бил внесен обвинителен акт, с който се повдигнало обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. В съдебно заседание прокуратурата поискала наказанието да бъде определено в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а защитата – квалификацията да бъде по чл.354а, ал.5 от НК, като с присъдата било споделено първото.

Становището на първостепенния съд, че деянието не е маловажно, се основавало на количеството наркотично вещество, липсата на самопризнание на досъдебното производство, фактът, че Д. се е опитал да осуети проверката, и обстоятелството, че първоначално е отричал да притежава забранени вещества, и едва в последствие признал, че държи в себе си такива, и ги предал.

Аргументите на въззивния съд да откаже изменение на присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, били същите, като в решението му е посочено, че опитът за осуетяване на проверка, отричането да носи забранени вещества, немалкото количество държана марихуана, сравнително високият процент на активния компонент в нея, високата й 2 стойност, както и липсата на обяснения, съдействащи за разкриване на обективната истина, не могат да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с другите случаи на престъпления от съответния вид.

Претендираната и в настоящото производство, като правилна, квалификация по чл.354а, ал.5 от НК, предполага търсене на съответствие между характеристиките на конкретното престъпно поведение и личността на дееца, с критериите в чл.93, т.9 от НК.

Според последната разпоредба, случаят е маловажен, когато извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

За нуждите на преценката преди всичко следва да се уточни, че отказът на обвиняемия да дава обяснения е негово гарантирано от закона право, упражняването на което не следва да се цени в негова вреда. Доброто процесуално поведение, представляващо смекчаващо отговорността обстоятелство, не предполага непременно съдействието за разкриване на обективната истина да се е изразило чрез даване на обяснения. При осъществяване на предметното деяние, което е ограничено в рамките на признатите факти, така както са отразени те в обвинителния акт, още с първото действие по разследването, дори без да е имал каквото и да е процесуално качество, осъденият Д. е признал, че има в себе си марихуана, и я е предал доброволно. Сред обвинителните факти не фигурира твърдение, че първоначално той е отричал да носи забранени вещества, при което единствено допустимото да бъде оценявано поведение сочи на неоспоримо съдействие за разкриване на престъплението, и това съдействие е един от признаците, определящи степента на обществена опасност на настоящия случай като по-ниска, сравнена с обичайната при престъпленията, свързани с наркотици. Наред с това липсват вредни последици от престъплението, а само по себе си инкриминираното наркотично вещество е най-малко вредното от всички в групата високорискови. Извършителят не представлява обществена опасност – той е с чисто съдебно минало, не е криминално регистриран, няма данни срещу него да се водят други наказателни производства, завършил е 3 висше образование, с магистратура по киберсигурност, работи, и има отлични характеристики, отзиви и рецензии от уважавани преподаватели във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ Варна. Тези данни за личността на подсъдимия, макар и на разположение при решаването на делото в инстанциите по същество, изобщо не са били разглеждани като смекчаващи отговорността му по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

В изобилната съдебна практика по относимите текстове – чл.354, ал.3 и чл.354а, ал.5 от НК, последователно се приема, че значение в преценката на признаците по чл.93, т.9 от НК имат данните за личността на подсъдимия и предметът на престъплението, в т.ч. видът на наркотика, неговото тегло, стойност и наркотично съдържимо, както и осъществената форма на изпълнително деяние, защото при формалните престъпления липсва вредоносен резултат по смисъла на визираната разпоредба. Прегледът на съдебната практика не сочи, че инкриминираните в случая: тегло – 18.57 г., стойност – 371.40 лева и наркотично съдържимо – 25.41 %, са пречка, в сравнителен план, степента на обществена опасност на деянието да бъде приета за по-ниска, като се вземат предвид другите значими критерии, коментирани дотук.

Всички изброени по-горе обстоятелства, характеризиращи предметното престъпление, по мнение на настоящия съдебен състав, напълно удовлетворяват изискванията на чл.93, т.9 от НК, и законосъобразното решаване на делото изисква деянието, извършено от осъдения М. Д., да бъде преквалифицирано по чл.354а, ал.5 от НК, чиято санкционна част обуславя приложение на чл.78а, ал.1 от НК, а предвид разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, размерът на глобата, налагана по административен ред, в случая не може да бъде по-висок от предвидената в специалната норма – 1000 лева.

По изложените съображения искането за възобновяване поради неправилно приложение на закона следва да бъде уважено, предвид което и на основание чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и чл.425, ал.1, т.4 от НПК съдът РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 3871/25 г. на Районен съд Варна, отменя въззивното решение по ВНОХД № 23/26 г. на Окръжен съд 4

Варна и:

ИЗМЕНЯ присъда Рег.№ 344/15.12.2025 г. по НОХД № 3871/2025 г. на Районен съд Варна, като признава подсъдимия М. Д. Д. за виновен по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА подсъдимия М. Д. от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, и му налага административно наказание глоба в размер на 511.29 /петстотин и единадесет и 29 евроцента/ евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5