Определение № 1554 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1554 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501192 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление град ***, действащо чрез юрисконсулт К.К., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №3066/05.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. №6096/24 г. по описа на РС Пловдив, ХI гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Р. К. З., ЕГН **********, за сумата от 86.87 лв. мораторна лихва, без посочен период на дължимост.

Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно, тъй като се претендира договорна, а не – мораторна лихва. Издаденият запис на заповед обезпечава задължението по сключен договор за паричен заем между страните, като задължението включва главница, договорна лихва и неустойка по чл.8 от договора. До момента длъжникът не е заплащала суми по договора. Със съдебно решение по гр.д. №12501/22 г. ПдРС е обявил за нищожна клаузата по чл.8 от договора, като се претендират главницата и договорната лихва. Иска се да се отмени атакуваното разпореждане и да се уважи изцяло подаденото заявление, да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК за посочената сума, да се допусне незабавно изпълнение и издаване на 1 изпълнителен лист за сумите по заявлението. Иска се и присъждане на разноски за производството.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.5 от ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.10 от ГПК – запис на заповед, подадено от „Креди Йес“ ООД, против длъжника Р. К. З., за вземания в размер на 586.87 лв., от които 500 лв. главница и 86.87 лв. лихва. В заявлението се сочи, че между страните е сключен договор за паричен заем, обезпечен с процесния запис на заповед. В съответствие с разпоредбата на ГПК, договорът за заем и приложенията са приложени по делото.

Районният съд, за да отхвърли заявлението в посочената част, се аргументира, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС не е допустимо издаване на изпълнителен лист за лихвата от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, защото лихвата не е вземане, което е обективирано в документа. В производството по чл. 417 от ГПК се преценява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание, като съдът при издаване на изпълнителния лист не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, каквато е лихвата след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Разпореждането е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и съображенията на въззивната инстанция да са различни.

Процесният запис на заповед е редовен от външна страна. В него е отбелязано, че е издаден за обезпечаване изпълнението на договор за паричен заем №900530. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4.д. от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не е допустимо издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК (сега – т.10), когато в записа на заповед е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение, само ако направената добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Ако добавката, сочеща на каузалното правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му. В случая не се засягат посочените реквизити, като въз основа на него може да бъде издадена заповед за изпълнение.

Както правилно е посочил съставът на районния съд, с документа 2 е поето задължението за заплащане на сумата от 1053 лв., но не и за заплащане на лихви. Ето защо правилно е оставено без уважение заявлението в частта, в която се претендира лихва – такова задължение не е поето по записа на заповед. В тази част заявлението не е и конкретизирано – за какъв период се претендира лихвата, като някаква яснота се внася едва с частната жалба. Но дори и в нея обаче не е посочен периода.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски за настоящето производство, с оглед оставяне на жалбата без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№3066/05.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. №6096/24 г. по описа на РС Пловдив, ХI гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Р. К. З., ЕГН **********, за сумата от 86.87 лв. лихва.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3