Решение № 163 от 18.05.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. С., 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500165 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 53/03.02.2023 г. по гр.дело № 691/2022 г. С. районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България-гр. София, иск да се признае за установено по отношение на Р. С.

К., че ответницата дължи на ищеца следните суми: 208,01 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** г.; 41,45 лева възнаградителна лихва за периода от 05.03.2021 г. до 05.05.2021 г. ; 23,55 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.04.2021 г. до 16.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението - 27.05.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№ 491/2022 г. на РС-С. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

С решението също така „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”

1

С.А.Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, е осъдено да заплати на адв.В.Р. от Адвокатска колегия-С. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез юрк.К.З., с искане да бъде отменено, да бъдат уважени исковете му срещу Р. К. и да му се присъдят разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

От въззиваемата Р. С. К., чрез пълномощника и адв.В.Р., е подаден отговор по чл.263, ал.1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба и моли за присъждане на разноските.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се явява и също не изпраща представител. От нейния пълномощник адв.В.Р. с писмена молба-становище се поддържа представеният отговор и се представя пълномощно и списък на разноските.

Съдът установява следното:

Решението като краен резултат е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС-С. мотиви на осн.чл.272 ГПК, с изключение на приетото от онзи съд, че договорът е недействителен, защото не съдържа погасителен план, в който да е отразено как се формират погасителните вноски - с каква част от тях дали и как се погасяват главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и, когато е приложимо, допълнителните разходи.

Ищецът и настоящ жалбоподател „БНП Париба Пърсъсъл

Файненс С.А“ основава исковете си против Р. К. на сключен между тях договор за потребителски кредит ***г. и на Споразумение от 20.06.2020 г. между тях за отсрочване на погасителни вноски по същия договор.

В договора за кредит от 20.07.2019 г. е посочено, че общата цена на стоките възлиза на 1 220 лв.; размерът на кредита е 1 415,20 лв., месечната погасителна вноска е 89,15 лв., броят на погасителните вноски е 20, общата стойност на плащанията е 1 783 лв., годишният процент на разходите 2 е 33,48 %, лихвеният процент е 29,22 %. В следващата таблица „Финансирани стоки и услуги“ е отразено, че типът на стоката е „спален комплект „Сити“ с цена 1 220 лв.; а типът на услугата – „Сигурност на плащанията“, изписани са номер на застрахователна декларация и на групова полица, а в последната графа „Премия“ е записано, че тя е 195,20 лв. Не са предвидени за плащане „такса ангажимент“ и „първоначална вноска“, цифрите срещу които са нули.

В съдържащия се в договора погасителен план са посочени падежът и размерът на всяка от 20-те погасителни вноски – по 89,15 лв., както и каква е оставащата главница в лева към всяка падежна дата, без да е посочена разбивка каква част от вноската кое задължение и в какъв размер погасява/главница, лихва и т.н./.

Чл.11, ал.1, т.11 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Т.е., тази разпоредба изисква в договора да се съдържа последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми само когато има уговорени различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай няма уговорка за различни лихвени проценти, лихвеният процент е един и фиксиран – 29,22 %.

Т. 12 на същата ал.1 от 11 ЗПК изисква погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, само в случай, че потребителят погасява главницата по срочен договор за кредит и му се предоставя при поискване безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнение на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания – именно този погасителен план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и трябва да съдържа описаната разбивка. Очевидно настоящият случай също не е такъв.

В този смисъл са напр. Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на 3

ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., решение № 106/03.06.2022 г. по гр.дело № 3253/2021 г., ІІІ г.о. на ВКС.

Правилен е обаче другият краен извод на СмрС, въз основа на който също са отхвърлени исковете – че договорът не отговоря на повелителното изискване по т.10 на ал.1 на същия чл.11 ЗПК да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 /към чл.19, ал.2 ЗПК/ начин.

Предвид и възражението на ответницата по т.3, абз.2- ри от отговора на исковата молба, въззивният съд счита, че в ГПР не следва да се включва сумата от 195,20 лв., тъй като тя е разход за премия, доколкото може да се заключи от единственото записване за това – в посочената по-горе таблица „Финансирани стоки и услуги“, който разход не се дължи от кредитополучателя. Не е посочено изрично в договора, но при направено от съда изчисление може да се заключи, че 195,20 лв. са включени в сумата, дадена като заем на К. /1 220 лв. цена на стоката плюс 195,20 лв. дава сумата от 1 415,20 лв., записани като размер на кредита/ и веднага удържани обратно от кредитодателя, както става ясно от заключението по ССчЕ, и посоченото от ответницата в отговора.

Това е така, защото чл.10, ал.2 ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В процесния договор за кредит изобщо отсъстват уговорки за застраховка, в него не е предвидено сключване на какъвто и да е застрахователен договор и оттам - задължение на кредитополучателя да заплаща застрахователна премия, не е ясно дали застрахователен договор има, между кои страни, при какви условия, и т.н. Записани са, и то само в горната таблица, номер на застрахователна декларация и номер на групова полица, тип на услугата „сигурност на плащанията“, и размер на премия. Не е употребена никъде думата„застраховка“, а думата „застрахователна“ е използвана само веднъж - като определение за декларацията – 4

„застрахователна декларация“ в същата таблица. Даже в чл.1, 2, 3 и 4, в които се описва какво покриват месечните вноски, изобщо не се споменава, че те погасяват и част от застрахователна премия, дори включена например в размера на главницата по договора.

При изчисляване от въззивния съд на годишния процент на разходите посредством Калкулатор.бг, при изключване на недължимата сума от 195,20 лв. застрахователна премия, т.е., при размер на кредита не 1 415,20 лв., включващ тази сума, а 1 220 лв., колкото в действителност са платени от кредитодателя на продавача на закупената от Р. К. спалня-комплект – „ДизмаИванов и синове“ЕООД-с.Белащица, се вижда следното: общата сума за плащане по кредита е 1 783 лв., колкото е и записана в него, но действителният размер на ГПР възлиза на 58,67 %, а не на 33,48 %, и годишният лихвен процент – на 47,06 %, а не на 29,22 %. Това означава, че е нарушен чл.19, ал.4 ЗПК, а и договорът не съдържа необходимия от гледище на т.10 от ал.1 на чл.11 ЗПК годишен процент на разходите по кредита. Ето защо правилно от СмРС е прието, че договорът е недействителен на осн.чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като К. на осн.чл.23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита. Въззивният съд счита, че последната е 1 220 лв., а не 1 415,20 лв., както е приел СмРС, но и при това положение е правилен крайният извод в обжалваното решение, че К., с внасянето общо на 1 575 лв. в полза на ищеца, е платила дори повече от дължимото, поради което исковете са неоснователни.

Наред с това, решението като краен резултат е правилно и с оглед основателността на направеното както с отговора на исковата молба, така и с отговора на въззивната жалба, възражение на Р. К. за нищожност на споразумението от 20.06.2020 г.

На първо място, то действително представлява спогодба върху непозволен договор/горния недействителен договор за кредит/, ето защо и съгласно чл.366 ЗЗД е нищожно, както поддържа възиваемата.

Също така, от него изобщо не е ясно как точно е изчислено, че общата дължима сума от кредитополучателя се увеличава от 1 783 лв. на 1 824,47 лв., съгласно записването в т.6 – какво се включва в последната величина, кое перо и в какъв размер води до това нарастване на дълга, каква е тежестта по основание и размер на други пера в него.

5

Т.1 от това споразумение гласи, че заплащането на месечни погасителни вноски по договора за кредит/главницата, лихвата и ако, са приложими – застрахователни премии/ с № 10 и № 11 /номера на отложените вноски/ се отлага за срок от 2 месеца /гратисен период/. Съгласно т.2, вследствие на отлагането по т.1, срокът на кредита се удължава със срока на гратисния период съгласно посоченото в погасителния план в същия документ. Т.3 разпорежда, че, вследствие на същото отлагане, размерът на месечните погасителни вноски се променя съгласно погасителния план в същия документ. Т.4 гласи, че лихвата, начислена съгласно договора за кредит, и непогасена по време на гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план; и че за периода, представляващ удължаване на срока на кредита спрямо първоначалния му срок, върху непогасената главница за срока на удължаване се изчислява, дължи и заплаща лихва по вид и размер съгласно договора за кредит, която е включена в съответните погасителни вноски. Според т.11, всички останали условия по договора за кредит остават непроменени и се прилагат съответно към споразумението.

От записания в споразумението погасителен план се вижда само, че са предвидени 11 погасителни вноски от 05.07.2020 г. до 05.02.2021 г. последната, падежните дати-пето число на всеки от тези месеци за периода 05.07.2020 г. – 05.02.2021 г., както и че месечната вноска е нараснала вече на 92,92 лв.

Описаното дотук сочи, че споразумението не съдържа уговорки относно съществени условия на договора – размер на главницата, предвид платените до онзи момент вноски от К., размер на лихвата, която е била дължима по време на гратисния период и която, доколкото може да се разбере от т.4, трябва да е добавена на равни части в новите погасителни вноски; вид, размер и основание /по някоя точка от договора, защото той урежда и възнаградителна лихва, и лихва за забава/ на лихвата, която, пак според т.4, е върху непогасената главница за срока на удължаване /не е посочено колко е тя/ за периода на удължаване на срока /следва да е изрично посочен/ спрямо първоначалния, и която също се предвижда да е включена в новите погасителни вноски. Това съдържание е в разрез с изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.9 и чл.10, ал.1 ЗПК /договорът да е сключен по ясен и 6 разбираем начин/, а дори и с общите изисквания, изводими от ЗЗД, за съществени елементи на едно действително съглашение. Не е ясно също така и дали няма начисляване на лихва върху лихва, заради неясно формулираната уговорка по т.4.