Решение № 5318 от 09.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5318 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110211625 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Т. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“*********, ул.“***********В, против наказателно постановление №*********** г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни нарушения: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, с оглед на което иска неговата отмяна. Оспорва описаната фактическа обстановка в него. Не отрича, че на посочената в АУАН и НП дата е бил спрян за полицейска проверка. Навежда доводи, че поради положителния тест за наркотични вещества тогава въпреки, че въобще не употребява такива, отказал да бъде тестван с техническо средство за алкохол и поискал да даде кръвна проба. Твърди, че дал кръвна проба в Трета градска болница, че не е уведомен за резултата, но му е известно, че при това 1 изследване в кръвта му не били установени наркотици. Същевременно, заявява, че по никакъв начин не е попречил да бъде проверен за употреба на алкохол.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адвЛюбомир Недев от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП по следните съображения: актосъставителят е вписан в АУАН и като свидетел в акта въпреки, че такъв свидетел е друго лице. Сочи, че от показанията на свидетеля И. се установява, че жалбоподателят не е управлявал МПС-то, а е спал в него, с оглед на което не е следвало да бъде проверяван и санкциониран. Освен това, жалбоподателят е бил закаран във ВМА, където е дал кръв за изследване, а след това задържан за срок до 24 часа в 09 РУ-СДВР, поради което не е налице хипотеза на отказ да бъде изследван за употреба на алкохол. Претендира присъждане в полза на жалбоподателя в настоящото производство, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание. В допълнително представени писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.Владимир Пашунов, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 23.07.2024 г., съгласно отразеното на разписката върху него, а жалбата е подадена чрез АНО на 05.08.2024 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано от датата на неговото връчване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№1083151 на 07.10.2023 г., от компетентно длъжностно лице: старши полицай при 09 РУ-СДВР - И. Атанасов Георгиев, в присъствието на един свидетел-очевидец при установяване на нарушението и при съставяне на акта – И. Атанасов И. /съгласно докладна записка А.Ц. Г. също длъжностно лице при 09 РУ-СДВР/, против Т. К. К., затова, че на 07.10.2023 г., в 20:00 часа, в гр.С., по бул.“********, управлява лек автомобил „К.“, с рег.№**********, собственост на „М. ********“ ЕООД, в посока от бул.“С.“, и при проверка на кръстовището с бул.“Ц. Й.“ се установи, че водачът лъха на алкохол. При извършена проба с техническо средство „Дрегер 7510“, с фабричен №AARP-0406, водачът отказа да бъде изпробван. Издаден му е талон за медицинско изследване №0179538/07.10.2023 г. Водачът е уведомен за започване на производство по ПАМ №106/07.10.2023 г.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – на 07.10.2023 г., без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него, като отказът му да стори това бил удостоверен с подписа на един свидетел Д. С. Й. – също длъжностно лице при 09 РУСДВР.

Длъжностното лице А. Ц. Г. – старши полицай при 09 РУ-СДВР, издал на 07.10.2023 г. медицински талон №0179538, в който отразил отказа на водача Т. К. К. да му бъде извършена предварителна проба за употреба на алкохол и да бъде изследван с доказателствен анализатор или с явявяване във ВМА за медицинско и химическо изследване на кръвта. Жалбоподателят отказал да подпише и така издадения талон, като отказът му да стори това е удостоверен с подписа на един свидетел Д. С. Й. – също длъжностно лице при 09 РУ-СДВР.

В изготвена докладна записка от 07.10.2023 г. до началника на 09 РУСДВР, актосъставителят И. отразил, че при съставяне на АУАН е допусната техническа грешка, като имената на актосъставителя се дублират и като свидетел, поради което като свидетел следва да се четат данните на колегата му, с който съвместно изпълнявал служебните си задължения като АП-203 за 3 времето от 19:00 часа на 07.10.2023 г. до 07:00 часа на 08.10.2023 г., а именно: старши полицай при 09 РУ-СДВР – А. Ц. Г., със съответни датата на раждане и адрес, както и че посочения номер на техническото средство в АУАН се е отпечатало „ААRPM-0406“, а следва да се чете: „ARPM-0406“.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения 7-дневен срок писмени възражения пред АНО.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, след като възпроизвел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и допълнил обстоятелството, че лицето не е дало кръвна проба за медицинско изследване, издал процесното НП против Т. К. К., с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му наложил кумулативно две административни нарушения: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му наложил административно наказание в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите И. и Й., които съдът кредитира с доверие като обективни, последователни и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал; от приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП; талон за изследване №0179538; докладна записка; справка картон на водача; Заповед №8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с Акт за встъпване в длъжност от 21.10.2019 г.; Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените два броя заповеди и акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Противно на релевираните възражения в жалбата, съдът не констатира 4 допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени по тежест процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя до такава степен, че последният да не може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, къде, кога и при какви обстоятелства го е извършил. В този смисъл, неоснователни се явяват наведените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че актосъставителят е вписан и като свидетел в акта. От приложената по делото докладна записка, а и от показанията на свидетеля И. се установява, че въпросното дублиране на името на актосъставителя се дължи на техническа грешка при работа с таблета, като всъщност свидетел-очевидец по акта е колегата му - Андрей Цветков Георгиев. Че, именно това длъжностно лице е изпълнявало служебните си задължения като АП-203 на посочените дата, час и място, съвместно с актосъставителя И., явства освен от докладната записка, но и от обстоятелството, че Андрей Цветков Георгиев е съставил на същите дата, час и място, приложения по делото талон за медицинско изследване.

Съответно, в съставената докладна записка са посочени лични данни на лицето, което е следвало да бъде вписано в АУАН като свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта – дата на раждане и адрес. От горното следва, че при образувано по жалба на санкционираното лице съдебно производство, индивидуализираното с лични данни лице, може при необходимост безпрепятствено да бъде установено, призовано и разпитано в съдебно заседание, каквато всъщност е и целта на законодателя с въвеждането на изискването за съставяне на АУАН в присъствието на свидетели. Друг е въпросът, че в случая не е била налице необходимост от призоваване на Андрей Цветков Георгиев в качеството на свидетел по делото, доколкото самия актосъставител също е пряк свидетелочевидец на извършеното нарушение и неговите показания са напълно достатъчни за изясняване на описаните в акта фактически обстоятелства.

Поради тази причина, дублирането на имената на свидетеля И. като актосъставител и като свидетел по акта, не е ограничило по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя. С отказа си да подпише АУАН и талона за медицинско изследване, в уверение на което са показанията на свидетелите И. и Й., жалбоподателят сам се е поставил в ситуация на неведение относно описаните в него обстоятелства, но това също не го е възпрепятствало да 5 упражни правото си на защита, чрез депозиране на жалба против издаденото НП в законоустановения срок.

Правилно е приложен и материалния закон. Вмененото нарушение, авторството и вината, противно на релевираните възражения в жалбата и от процесуалния представител на жалбоподателя, се явява доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. От показанията на свидетелите И. и Й. се установява по несъмнен и безспорен начин изричния и категоричен отказ на жалбоподателя, след като е бил поканен от полицейски служител, да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. От техните показания става ясна и причината, поради която длъжностните лица са предприели извършване на процесната проверка с техническо средство спрямо жалбоподателя, а именно: същият е лъхал на алкохол и е бил във видимо нетрезво и неадекватно състояние. Фактът, че процесният автомобил е заварен от полицейските служители в спряно положение на описаното в акта и НП кръстовище, не опорочава нито извършената проверка на жалбоподателя, нито води до извод за несъставомерност на вмененото нарушение, доколкото от показанията на свидетеля И. се установява по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е единственото лице заварено в автомобила, което логично е възприето и като негов водач. За да стигне до процесното кръстовище, МПСто безспорно е било управлявано, а причината за спирането му очевидно е невъзможността на неговия водач да продължи да го управлява, поради неадекватното си състояние. В подкрепа на показанията на свидетеля И., относно категоричния отказ на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за установяване употреба на алкохол, са данните от приложения по делото талон за изследване №0179538/07.110.2023 г., съгласно който жалбоподателят е следвало да избере друг вид изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в хода на извършената му проверка, именно в хипотезата на заявен отказ да бъде тестван с техническо средство.