Решение № 156 от 02.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пазарджик, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220200895 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. П. Б. ЕГН ********** от гр.София, депозирана чрез адв.А. П. от АК- Пазарджик, против НП №25-0340000517/19.05.2025г. на ВПД Началник РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.150а от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП. Твърди се, че деянието не е било извършено от обективна страна, тъй като жалбоподателят не е бил спиран от полицейските служители на посочените в НП дата и място. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си- адв.П., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП по изложените в жалбата съображения. Претендира сторените в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозираното писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се 1 излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 19.04.2025г., в 11:15 часа, в с.Варвара, обл.Пазарджик, на ул.28-ма, пред магазин „Марина“, управлявал лек автомобил Опел Астра с рег.№ ****, собственост на Г. Й. Г.а ЕГН ********** от гр.София, след като е бил лишен от това право по административен ред с връчена ЗППАМ №24-0367-000236/28.11.2024г. на РУВелинград.

Въз основа на съставения срещу жалбоподателя

АУАН

№3726868/19.04.2025г. за извършено нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителя на 06.06.2025г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО с ел.подпис на 18.06.2025г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активнолегитимирано лице, пред компетентния да я разгледа въззивен съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и по различни от посочените в нея съображения, а именно:

По делото беше установено, че на 19.04.2025г. около 11:10ч. св.Ц. Ш., съвместно с колегата си- св.А. У., докато изпълнявали служебните си задължения на дежурен автопатрул към РУ- Септември и извършвали обход на територията на с.Варвара, забелязали на ул.28-ма в населеното място, пред магазин „Марина“, лек автомобил Опел Астра с рег.№ ****, който бил управляван от жалбоподателя. Последният бил служебно известен и на двамата полицейски инспектори, които имали предварителна информация, че на лицето е временно отнето СУМПС, поради което няма право да шофира. В тази връзка те последвали управлявания от Б. автомобил, като включили светлинен и звуков сигнал, с цел същият да бъде спрян. След като забелязал 2 следващия го полицейски патрул, жалбоподателят се опитал да прикрие лицето си с ръка и увеличил скоростта си на движение. Така вземайки известна преднина, завил наляво и спрял между паркираните автомобили пред ресторант „Св. Георги“, находящ се в с.Варвара на ул.27-ма №77. Още преди да спрат, приближавайки мястото, св.Ш. и св.У. забелязали, че Б. се премества от шофьорската на пасажерската предна седалка. След като стигнали до автомобила на жалбоподателя, полицейските служители пристъпили към извършване на действия по проверка самоличността и правоспособността на водача, в хода на която те установили, че СУМПС на същия било временно отнето със ЗППАМ №24-0367-000236/28.11.2024г. на РУ- Велинград.

Извършена била и проверка на водача с техническо средство за употреба на алкохол, която дала отрицателен резултат. Най-сетне, Б. бил приканен от полицейските служители да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества, което той категорично отказал, след което му били издадени съответните документи за медицинско изследване. Междувременно, на място пристигнали майката и братът на жалбоподателя- А. М.. Последният заявил пред органите на реда, че преди малко не Б., а той управлявал процесното МПС. Въпреки това св.Ш., съставил срещу жалбоподателя АУАН №3726868/19.04.2025г. за извършено нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, който последният отказал да подпише и получи.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните по делото писмени доказателства /материалите по АНП и ЗППАМ №24-0367-000236/28.11.2024г. на РУ- Велинград/ и гласни доказателства /съдържащи се в показанията на полицейските служителисв.Ш. и св.У./, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Съдът кредитира показанията на двамата полицейски инспектори при РУСептември, тъй като същите са обективни и депозирани от лица, по отношение на които не се разкрива заинтересованост от изхода на делото.

Независимо от служебната връзка между тези свидетели и АНО, у тях не се установява личен мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват нарушение, което иначе той не е извършил. По този начин по делото беше доказано, че на посочените в АУАН и НП дата и място именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС при положение, че временно е бил лишен от това право със ЗППАМ №24-0367-000236/28.11.2024г. на РУ- Велинград.

Независимо от този факт, при съставяне на АУАН и впоследствие при издаване 3 на НП, е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на така извършеното от водача нарушение, което го е лишило от възможността да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съгласно нормата на чл.150а ал.1 от ЗДвП, за която жалбоподателят е санкциониран с издаденото НП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно утвърдената съдебна практика по сходни казуси, правоспособността и притежаването на свидетелство за правоуправление не са идентични понятия. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия. Без съмнение СУМПС удостоверява правоспособността на водача, т.е. факта, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност, обаче не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в нормите на чл.150-чл.152 от ЗДвП. В този смисъл, напълно възможно е водачът да е правоспособен, но да не притежава свидетелство за правоуправление, като това може да се дължи на различни причини- ако СУМПС е с изтекъл срок на валидност, ако водачът е по принцип правоспособен, но не притежава СУМПС за съответната категория МПС, в т.ч. ако СУМПС е отнето по административен ред. В тези случаи практиката е категорична, че е налице състав на нарушение по чл.150а от ЗДвП, а не по чл.150 от ЗДвП. Въпреки това в АУАН, и в атакуваното НП, при описание на нарушението е посочено едновременно, че водачът управлява МПС, без да е правоспособен, както и това, че същият е лишен от право да управлява МПС по административен ред с връчен ЗППАМ №24-0367-000236/28.11.2024г. на РУ- Велинград, т.е. в установителния и санкционен акт са изложени признаци от съставите на нарушението по чл.150 от ЗДвП и чл.150а от ЗДвП, което е 4 недопустимо и е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Отделно от това, налице е и още едно несъответствие при излагане на словесното описание на нарушението, предмет на атакуваното НП. Без съмнение по делото е доказано, че жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС със заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 28.11.2024г. /л.46 в делото/, потвърдена с Решение №1776/24.04.2025г. на АС- Пазарджик по адм.д.№23/25г. /л.79-83 по делото/, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвПвременно отнемане на СУМПС за срок от не повече от 18 месеца, който очевидно не бил изтекъл към инкриминираната дата- 19.04.2025г. Вярно е, че управлението на МПС от водач с наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП представлява една от възможните хипотези на нарушение по чл.150а от ЗДвП, която обаче е напълно различна от лишаването на водача от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. Това са две отделни хипотези на нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП, като лишаването от правоуправление по административен ред може да стане само с влязло в сила наказателно постановление, лишаването по съдебен ред- с присъда, докато временното отнемане на СУМПС е принудителна мярка, която се реализира със заповед за прилагане на ПАМ, като за всяко едно от тези хипотези са предвидени отделни санкционни норми, съответно чл.177 ал.1 т.1 и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. В този смисъл използвания от АНО подход при описание на нарушението в обжалваното НП създава затруднение за неговия адресат да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност- за това, че е управлявал МПС след лишаване от правоуправление по административен ред или след временното отнемане на СУМПС със ЗППАМ. Посоченото също представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

Предвид изложеното съдът намира, че не следва да обсъжда останалите, релевирани от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността на атакуваното НП, доколкото посочените вече такива представляват достатъчно основание за неговата пълна отмяна.

При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за 5 заплатен адвокатски хонорар. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща к ъ м чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.5 от делото/, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева /равняващи се на 255,65 евро/ жалбоподателят е заплатил в брой. При това положение ОД на МВРПазарджик, към което учреждение е структуриран органът, издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните възнаграждения за адвокатска работа и е съразмерен с оглед реално предоставената от пълномощника правна помощ чрез личното му участие в проведените по делото три съдебни заседания, по време на които същият е ангажирал доказателства и изразил становище по съществото на спора.

Разпечатката съдържа 25 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea7e059b-c947-4b30-926b-3373922007d4