Решение № 186 от 25.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000502971 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №4178/25.07.2023 г. по гр. д. №4195/2022 г. по описа на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №3655/19.06.2024 г., са:

Обявени за нищожни следните клаузи на договор за потребителски кредит № HL34832 от 17.03.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, като кредитор и Д. А. С. ЕГН ********** и Л. В. С. ЕГН **********, като кредитополучатели: чл. 6 ал. 3 и чл. 12 ал. 1 в частта „...както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20“, като е отхвърлен предявения от Д. А. С. и Л. В. С. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни на чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 (в частта за текста "в швейцарски франкове"), ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 6, ал.

2, чл. 12, ал. 2, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21 и чл. 22 ал. 1 и ал. 2 от договора за потребителски кредит № HL34832 от 17.03.2008 г.

Обявени за нищожни следните клаузи на допълнителни споразумения към договор за потребителски кредит № HL34832 от 17.03.2008 г., сключени на 10.03.2009 г., 21.01.2011 г. и 26.10.2011 г., съответно т. IV. от допълнително споразумение от 10.03.2009 г., чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от допълнителното споразумение от 21.01.2011 г., чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от допълнителното споразумение от 26.10.2011 г., като е отхвърлен предявения от Д. А. С. и Л. В.

С. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни на допълнителни споразумения към договор за потребителски 1 кредит № HL34832 от 17.03.2008 г., сключени на 10.03.2009 г., 21.01.2011 г. и 26.10.2011 г. в останалата част.

Обявени за нищожени поради липса на основание чл. 1, ал. 1 от договор за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Д. А. С., Л. В. С. в частта му за размера на главницата над 58 980,91 лева до размера на главницата от 72 000 лева, и чл.

2, ал. 1 в частта му за размера на разрешения кредит над 58 980,91 лева до размер 70 495 лева и за размерите на задълженията, подлежащи на погасяване: общо 43 526,10 CHF, от които: 1. 239,24 CHF редовна лихва; 2. 751,77 CHF просрочена лихва; 3. 61,61 CHF просрочени такси; 4. 72,473,48 CHF редовна главница, като е отхвърлен предявения от Д. А. С. и Л. В. С. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен поради липса на основание на договор за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г. в останалата част.

Обявени за нищожни следните клаузи от сключеното между „Юробанк България“ АД и Д. А. С., Л. В. С. допълнителното споразумение от 30.07.2013г. към договор за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г.: в частта по чл. 2, ал. 1 за размера на редовната главница от 68 895,07 BGN към датата на сключване на допълнителното споразумение и чл. 3 ал. 3 от допълнителното споразумение, като е отхвърлен предявения от Д. А.

С. и Л. В. С. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожно поради липса на основание на допълнително споразумение от 30.07.2013 г. към договор за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г. в останалата част.

Осъдена „Юробанк България“ АД да заплати на Д. А. С. и Л. В. С. сумите от по 1203,19 лева или в общ размер 2406,37 лева, недължими лихвени плащания за периода 17.03.2008 г. - 18.10.2012 г., вследствие увеличения размер на договорната лихва при едностранната промяна на базовия лихвен процент по договор за кредит № HL3483 от 17.03.2008 г., ведно със законната лихва от 21.04.2022 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД над тези размери до предявените размери от по 1500 лева за всеки ищец.

Осъдена „Юробанк България“ АД да заплати на Д. А. С. и Л. В. С. сумите от по 3942,92 лева или в общ размер 7885,84 лева - заплатена договорна лихва върху недължима главница по договор за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г. за периода от 18.10.2012 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД над тези размери до предявените размери от по 10 600 лева за всеки ищец.

Отхвърлени предявените от Д. А. С. и Л. В. С. срещу „Юробанк България“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на суми от по 12 700 лева на всеки ищец или в общ размер 25 400 лева надвнесени суми вследствие промяна на валутния курс на швейцарския франк за периода на погасяване на договора за кредит от 17.03.2008 г. до 18.10.2012 г.

Посоченото решение е обжалвано и от ищците Д. А. С. и Л. В. С., 2 действащи чрез процесуалния си представител, в следните неизгодните за тях отхвърлителни части: в частта, с която е отхвърлен иска за обявяване за нищожност на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 ал. 1 и ал. 2 от договора за потребителски кредит № HL34832 от 17.03.2008 г.; в частта, с която е отхвърлен иска по чл.

55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждане на „Юробанк България“ АД да им заплати сумата от 2203 лева, като надвнесена сума вследствие промяна на валутния курс на швейцарския франк за периода на погасяване на договора за кредит от 17.03.2008 г. до 18.10.2012 г.; в частта, с която са отхвърлени исковете да бъдат обявени за нищожени поради липса на основание чл. 1, ал. 1 от договор за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Д. А. С., Л. В. С. в частта му за размера на главницата над 44 807,43 лева до сумата от 58 980,91 лева - размер на главницата, и чл. 2, ал. 1 в частта му за размера на разрешения кредит над 44 807,43 лева до размера от 58 980,91 лева от договора за рефинансиране на ипотечен кредит № HL59570 от 18.10.2012 г. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало да приеме, че съответните прехвърлящи валутния риск договори клаузи са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като представляват уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Поради изложеното тези клаузи са нищожни на основание чл. 146 ЗЗП. Първоинстанционният съд е приел неправилно обратното, поради което е отхвърлил установителните искове за нищожност на посочените по- горе договорни клаузи (чл.6 ал.2 и чл.22 от договор за потребителски кредит HL34832 от 17.03.2008 г.) и поради това е отхвърлил и осъдителния иск за връщане, поради начална липса на основание на заплатените от нас допълнителни суми над първоначално уговорените вноски по кредита, поради разликите в курса на лева към швейцарския франк. Заявява се, че относно иска им за обявяване на нищожност на договор за рефинансиране на ипотечен кредит от 18.10.2012, първата инстанция неправилно при изчисляване на сумата в български лева е приложила валутния курс към датата на рефинансиране (18.10.2012 г.), вместо този към датата на усвояване на първия кредит (24.03.2012г.). По този начин валутния риск неоправдано е поставен отново в тежест на ищците, от което те са претърпели съответни неблагоприятни последици. В подкрепа на тезата си, че първата инстанция неправилно е приела, че валутният риск е бил разпределен поравно между страните по договора, се цитират разрешения от практика на ВКС, която според въззивниците е постановено по сходни случаи - решение № 170 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. ВКС, Второ отделение, Решение № 295/ 22.02.2019 г. на ВКС, Второ отделение, постановено по т. д. № 3539 по описа за 2015 г., решение № 155/24.01.2020г. на ВКС, Второ отделение по т. д. №2561 по описа за 2018 г., както и от практиката на СЕС. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните отхвърлителни части решение, а предявените искове в тези части да бъда уважени. Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

3

В законовоустановения срок ответникът в първоинстанционното производство – „Юробанк България“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал насрещна въззивна жалба, с която се обжалват всички уважителни части от първоинстанционното съдебно решение. В насрещната въззивна жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните уважителни части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.

Заявява се, че решението в частта, с която е прието, че не се дължи главница над сумата от 58 980,91 лева е недопустимо, тъй като такъв иск не е бил предявяван, а само иска за обявяване на нищожност на целия договор за кредит. Твърди се, че капитализирането на просрочени такси е напълно допустима практика и не води до анатоцизъм. Поддържа се, че дори добавянето на съответните лихви към главницата да бъде счетено от настоящия съд за непозволено, това не означава, че задължението за тези суми е престанало да съществува. Със споразуменията не е договорено опрощаването им, а добавянето им към главницата, и ако това добавяне бъде счетено за нищожно, сумите няма да са дължими като главница, но ще са дължими като лихви. Те освен това ще са дължими по кредита от 2008 г. Тези суми са били дължими и са били погасени с предсрочното погасяване на кредита от 2008 г. При това положение заплащането им при предсрочното погасяване на кредит HL 34832/2008 г. се явява направено на валидно правно основание и дори предявяването им с осъдителен иск би било неоснователно.

Оспорват се като неправилни изводите на първоинстанционния съд за неравноправност на клаузи от договора и споразуменията, които са довели до уважаване на част от исковите претенции. Посочва се освен това, че още с отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност. Същото обаче е останало неразгледано от СГС, все едно не е било направено. Заявява се, че осъдителните искове, дори и да бяха основателни, следваше да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Моли се решението да бъде обезсилено в частта, в която се уважава установителния иск за недължимост на главница, съответно отменено в обжалваните отхвърлителни части, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира се присъждане на сторените на двете съдебни инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззивниците - ищци и съответно въззивникът по насрещната въззивна жалба - ответник са депозирали съответно отговори на въззивните си жалби.

Въззивните жалби са подадени в срок, от активно легитимирани страни в процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 4

1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.