Определение № 659 от 21.08.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 659 гр. гр. Добрич, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Светослав Н. Т. като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500494 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба вх.№5193/16.08.2024г. от К. И. С. с ЕГН ********** от гр.Добрич, чрез упълномощения адв.Д. Й. –САК, срещу определение №1453/30.05.2024г. по гр.д.№596/2024г. на РС-Добрич, с което е оставена без уважение молбата й да бъде освободена от заплащането на държавни такси и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

По съображения за незаконосъобразност, частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искането бъде уважено.

Конкретните и доводи се свеждат до твърдения, че получаваната от нея месечна заплата от 1005.70лева е недостатъчна за водене на минимален стандарт на живот при необходим според доклад на КНСБ 1438лева за издръжка на един работещ, което съдът не взел предвид. Спестяванията и от 2000лева целели да я гарантират при евентуално заболяване. Съдът не взел предвид и инфлационните процеси и не преценил покупвателната способност на доходите и.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена по електронен път на 17.06.2024г., т.е.в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, с начало 10.06.2024г. и край 17.06.2024г., от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на 1 което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството по гр.д.№596/2024г. по описа на РС-Добрич е предявен от К. И. С. с ЕГН ********** срещу „БУЛ ИНС“АД осъдителен иск за сумата от 25 000лева обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в следствие на настъпило на 16.10.2023г. ПТП.

При предявяване на иска следващата се държавна такса не е внесена.

Заявено е с исковата молба искане за освобождаване на ищцата от такси и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 от ГПК- поради липса на достатъчно средства.

Пред районния съд жалбоподателката е представила декларация, съдържаща изявление, че получава месечен доход от заплата в размер на 1005.70 лева, притежава жилище от 150кв.м. в гр.Добрич, вила с площ от 130кв.м. в с.М. и паричен влог на стойност 2000лева. Заявила е, че няма сключен граждански брак, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи.

Дължимата държавна такса от нея, изчислена въз основа на цената на иска й /размерът на търсената сума, съгласно изричната разпоредба на чл.69, ал.1, т.1 ГПК/ е в размер на 1 000 лв. Отчитайки предмета на спора и заявените с исковата молба доказателствени искания, вероятно жалбоподателката ще следва да направи и разноски по събиране на доказателства.

Адресат на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК са материално затруднени лица. Освобождаването от задължението за заплащане на дължимите по делото такси и разноски е обусловено не само от размера на конкретното задължение, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с тяхното заплащане. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, за които въз основа на изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК обстоятелства може да приеме, че нямат имущество и не реализират, респ. не са в състояние да реализират доходи над необходимите средства за издръжката им и което би ги поставило в затруднено положение при упражняване съдебната защита на правата им. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК не е привилегия, а задължение на съда да осигури защита на онези физически лица, които действително не са в състояние да заплатят дължимите от тях 2 държавни такси и разноски по делото. Когато молителят притежава значително имущество, което може да бъде осребрено или от него да реализира доход, или това имущество да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че няма достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси и разноски /Определение № 16 от 27.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2022 г., IV г. о./.

В случая е безспорно, че с оглед декларирания месечен доход от заплата жалбоподателката не разполага с необходимата сума за заплащането на следващата се държавна такса от 1 000 лева. Независимо от това обаче, с оглед на обстоятелството, че жалбоподателката е на 54години, трудоспособна, има наличност в банка от 2000лева, притежава недвижимо имущество-жилище и вила, от което може да реализира доход чрез отдаването му под наем, респ. същото да послужи като обезпечение, няма задължения за издръжка към други лица, няма заболявания, изискващи направата на допълнителни разходи над обичайните, не може да се приеме, че е налице установена по категоричен начин невъзможност да заплати държавната такса за водене на делото, респ.не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като страна не е материално затруднена по начин, че да не може да упражнява процесуалните си права. В този смисъл законосъобразен се явява изводът на районния съд, че не са налице предпоставките по чл. 83 ал.2 от ГПК за уважаване на молбата и обжалваното определение следва да се потвърди.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1453/30.05.2024г. по гр.д.№596/2024г. на РС-Добрич.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4