Решение № 1359 от 13.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. Варна, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110203054 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж. И.

Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, „Стоенчо Хаджи И.", № 1, ет.4, ап.11 против Наказателно постановление № 22-0819-003027 дата 05.07.2022г.. издадено от С.М.С. - Началник група в ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при съставянето на АУАН Серия GA № 648901 от 28.04.2022 г. не е обективирана достатъчно ясно и конкретно фактическата обстановка, при която е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Сочи се, че актосъставителят е квалифицирал деянието по чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП, но не е спазил императивните разпоредби на чл. 42, т.9 от ЗАНН, а именно да впише в описателната част на акта имената, ЕГН и данни за контакт на лицата, претърпели имуществени вреди от нарушението. АНО не посочил кое предложение има предвид, цитирайки правната норма на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Сочи се, че разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП използва термина имуществени вреди, а не незначителни имуществени вреди. Алтернативно се навеждат твърдения за 1 приложението на чл.28 от ЗАНН. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.Ангелова, която поддържа жалбата. В пренията по съществото на делото моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Пледира за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Ж. И. Ж. е правоспособен водач на МПС за категория „В, М, АМ” от 2004г. През 2005г. срещу него било издадено и влязло в сила едно наказателно постановление за три нарушения на ЗДвП. Срещу възз.,в периода 2009г.-2020г. били съставени и девет фиша за дребни нарушения на ЗДвП.

Към месец април 2022г., той притежавал и управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес 313” с рег.№ В7232ВС.

На 27.04.2022г., около 19:40 ч. възз.Ж. управлявал горепосочения автомобил, като излизал от паркинга находящ се срещу бл.№2 на ул.“Силистра“, гр.Варна. Предвид габаритите на управлявания от него товарен автомобил, движението му било затруднено от паркирани там автомобили. При преминаването му покрай паркираните автомобили, той не оставил достатъчно разстояние и блъснал със страничната си лява част предната дясна част на паркиран лек автомобил марка „Хюндай Теракан“ с рег.

№В4814КВ, собственост на Община Варна, като му причинил незначителни материални щети /охлузвания по предната дясна част/, след което напуснал районна на паркинга. Действията на въззивника били възприети от лицето М. К..

Малко по-късно същата вечер на място пристигнал екип на Сектор ПП-Варна, в който участвал св.Р. К.. Полицейските органи извършили оглед на пострадалия автомобил, съставил протокол за ПТП, в който описал причинените щети по автомобила и изготвил фотоснимки. Пред органите на полицията очевидецът К. депозирал сведения, в които описал възприетото от него, като посочил, регистрационния номер и вида на превозното средство блъснало засегнатия автомобил, както и че водачът напуснал произшествието без да спре.

По така депозираните сведения , органите на реда установили собственика на товарния автомобил- възз.Ж. и 28.04.22г. от същия били снети писмени сведения. В тях Ж. собственоръчно посочил, че леко е ожулил автомобила по предния десен буфер докато завивал наляво. Ж. попълнил и декларация, че именно той е управлявал 2 автомобила в поцесния ден и час.

На същия ден – 28.04.2022г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, като последният го подписал без възражение. Възражения срещу акта били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН. По същите била извършена проверка от нарочно сформирана от АНО комисия, която излязла със становище, че актът е правомерен и законосъобразен.

АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което й били наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 21.07.2022г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протоколи за ПТП, сведения, декларация и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св.Р. К.. Неговите показания изцяло кореспондират с останалите писмени доказателства по делото.

Обясненията на въззивника депозирани в съдебно заседание, че не е усетил, че е ударил автомобила се преценяват от съда като защитна теза и естествен стремеж за избягване на административно -наказателна отговорност. Същите освен това са в противоречие и с депозираните от него самия писмени сведения пред органите на полицията.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 25.07.2022г. видно от входящия печат на Сектор „ПП“/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

3

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Виидно от материалите по преписката по възражението на възз. е възложено изготвяне на становище от нарочна комисия, която е проверила АУАН и възраженията по него, но не е констатирала пороци.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

По пункт първи от НП: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да 4 поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на свидетеля К., които съдът кредитира изцяло, както и самите обяснения на жалбоподателя депозирани в хода на досъдебното производство, като съдът по-горе посочи, защо не приема обясненията му дадени в съдебното производство. Показанията на актосъставителя кореспондират с обясненията на възз. депозирани в хода на АНП, със сведенията на очевидецът К., както и с писмените материали по делото и със съдържанието на протокола от ПТП. Обстоятелството, че по автомобила на собственост на Община Варна са причинени имуществени щети освен от показанията на св.К., е видно и от изготвения протокол за ПТП.

Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи:

1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;

2. протокол за ПТП с материални щети;

3. двустранен констативен протокол за ПТП.

Съгласно чл.4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са описани материални щети по засегнатия автомобил-странична част в дясно. Описаните щети са възприети лично от св.К., - актосъставител, като последният е изготвил и протокол.

Съприкосновението на автомобила, управляван от въззивника и засегнатия автомобил е възприето очевидец , далл сведения по преписката. Принципно авторството на деянието не се отрича от възз. Поради горното за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от въззивника.

С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двата автомобила има настъпило съприкосновение, в резултат на което по автомобила собственост на Община Варна, а и по автомобила управляван от възз. са причинени имуществени щети.