Решение № 1015 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100501440 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 19933/12.03.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена о т “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ No 52-54, представлявано заедно от Весела З.а Колева и Костин- Кристиан Минкович, срещу Решение № 460/ 09.02.2026г., постановено по гр.д. 8875 / 2024г. по описа на РС – Варна, 18 –ти състав, с което е прогласен за нищожен поради противоречието му със закона Договор за потребителски кредит № 720031143687/05.01.2023 г., на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по иска на С. В. В., ЕГН **********, от ************, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно. Сочи, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в 1

Договора. Сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, като излага, че кредитополучателят сам е пожелал ползването на допълнителна услуга – застраховка, че отказът от застраховката, след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит (лихва, размер на вноска или друг параметър). Съгласно цитирания от съда § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договора за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита, каквото в случая застраховката не е. Първоинстанционният съд не бил съобразил, че застраховката е допълнителна услуга, която е предоставена при сключване на отделно договорно отношение, както и че застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга. В случай, че срокът на застрахователното покритие се намали, поради прекратяването на застрахователния договор, то неизползваната част от застрахователната премия се изплаща на кредитополучателя като застраховано лице. Това е уговорено в чл. 10 от Общите условия към застраховката. Застрахователната премия се връща по сметка на кредитополучателя и Банката не може да погаси със сумата автоматично договора за кредит – главницата по кредита остава непроменена, но сумата от застрахователната премия, върната от застрахователя, се използва само от кредитополучателя, а не от Банката.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че реалният размер на ГПР не отговаря на посочения в договора, както и че задължението на клиента по застраховката следва да бъде причислено към ГПР, поради което поддържа изложената в отговора на исковата молба теза, че процесният договор за потребителския кредит, е в унисон с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. Заявява категорично, че застрахователната премия по договора за кредит следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, още повече, че била добавена като част от главницата. В този смисъл и представлявала скрито възнаграждение за кредитора. Именно и ответникът носи тежестта да докаже, че застраховката не е била задължително условие за сключване на кредита. Допълва, че процесният договор е нищожен и на още едно основание, неразгледано от първоинстанционния съд. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК не се е преклудирала възможността да релевира следните допълнителни аргументи за нищожност на целия договор: налице било нарушение на императивното 2 изискване на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, като в Договора не е упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора.

С определение No 3518/ 07.07.2026г., въззивната инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 22962 / 14.07.2026г. нередовностите са отстранени, като ищецът е направил уточненията. Ответникът не е изразил становище в предоставения му срок.

В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законния или процесуален представител и не се изразява и писмено становище.

Въззиваемата страна е депозирала становище, с което се оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба, подадена от С. В. В., ЕГН **********, от ************, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която е отправено искане за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 720031143687/05.01.2023г., поради противоречието му със закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а в условията на евентуалност за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 720031143687/05.01.2023г., поради противоречието му със закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Ищецът С. В. В. твърди, че на 05.01.2023г. e сключила договор за потребителски кредит с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, въз основа на който й е отпусната сума в размер на 3300 лева за срок от 48 месеца при лихвен процент от 41.12 % и годишен процент на разходите от 45.85 %. Сочи, че е уговорено заплащането на застрахователна премия в общ размер от 1635.84 лева, включена като част от главницата по кредита. Изтъква, че независимо от краткия срок на договора, възрастта на кредитополучателя и неголемия размер на предоставената сума, са застраховани рискове, свързани с живота и здравето на кредитополучателя, като при това размерът на застрахователната 3 премия се равнява на почти половината от усвоената главница. Навежда доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в ГПР.

Заявява, че съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК общият разход по кредита включва застрахователните премии. Поддържа, че застраховката съставлява скрито възнаграждение за кредитодателя и некоректно е включено в размера на главницата вместо към другите разходи по кредита. Намира, че от съдържанието на договора не може да се установи по какъв начин е формиран посоченият като процентна стойност ГПР. Счита, че за спазване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е необходимо в договора да се посочи не само цифровото изражение на ГПР, но и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането му. Поддържа, че посочването на по-нисък ГПР от действителния съставлява заблуждаваща търговска практика. Намира, че в този случай договорът за кредит следва да се счита за нищожен на основание чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност развива съображения за нищожност на клаузата на чл. 7.2.3 във вр. с чл. 7.1 от договора за потребителски кредит в частта за дължимата застрахователна премия поради противоречие със закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага, че изискванията на чл.

10, ал. 1 ЗПК, в т.ч. касаещи шрифта, са приложими и за свързаните с договора за кредит застрахователни договори и общите условия към тях, доколкото застрахователната премия е част от същественото съдържание на договора /като разход, който задължително следва да бъде включен в размера на ГПР/.

Твърди, че декларацията за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International е със шрифт по-малък от изискуемия. Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 720031143687/05.01.2023 г. поради противоречие със закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в условията на евентуалност - за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7.2.3 във вр. с чл. 7.1 от договора за потребителски кредит в частта за дължимата застрахователна премия поради противоречие със закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, 4 ал. 1 ЗПК. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е депозирало писмен отговор, допълнен с молба от 14.10.2024 г., в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове. Потвърждава, че между страните е сключен посоченият в исковата молба договор за потребителски кредит. Излага, че същият е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР по инициатива на ищеца. Поддържа, че застраховката е допълнителна услуга, която кредитополучателят има възможност сам да „включва“ или да „изключва“ на всяка стъпка от процеса на кандидатстване преди одобрението на кредита, както и след одобряването му за исканата сума и срок. В зависимост от избора на клиента дали да сключи застраховка или не се променя само размерът на месечната вноска, но не и другите условия по кредита /лихва и ГПР/. Твърди, че сключването на застраховка не e условие за отпускане на кредита. Поддържа, че съдържанието на договора за кредит отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК, като в него е вписан общият размер на кредита и включените в него отделни компоненти, всички разходи /които в случая се изчерпват с уговорената възнаградителна лихва/, размерът на ГПР, както и условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план. Навежда доводи, че дължимата застрахователна премия не е разход, който следва да се включи при изчисляването на ГПР, тъй като сключването на застраховката не е условие за получаване на кредита. В тази връзка се позовава на чл. 19 от договора. Наред с това сочи, че съгласно чл. 10 от общите условия към застраховката ищецът е могъл да се откаже от нея по всяко време след сключване на договора, като застрахователят му възстанови съответната част от застрахователната премия. В последния случай договорът за кредит не предвижда негативни последици за кредитополучателя. Заявява, че предвид оспорване действителността на клаузите, касаещи застраховката, банката приема, че е налице отказ от застраховката по смисъла на чл. 10 от ОУ и на ищеца е възстановена съответната част от заплатената застрахователна премия. Оспорва доводите на ищеца, че застрахователният договор следва да отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК, като поддържа, че по отношение на същия са приложими специалните правила на чл. 344 и сл. КЗ. Независимо от това заявява, че за договора за застраховка е използван същият размер на шрифта като за договора за кредит, който е в съответствие с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

5

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.