Решение № 1271 от 06.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

1271

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение - девети състав, на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври 2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1549 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, като се обжалва решение № 155 от 30.04.2019г., постановено по гр. д. № 1413/2018 г. по описа на Районен съд Карлово, ІІ гр. състав, уточнена с допълнително постъпила в ОС-Пловдив молба с вх. № 26862/13 септември 2019г. от жалбоподателя М.Ж., чрез адв. Ш., в която се конкретизира, че обжалва съдебното решение на първоинстанционния съд, както следва: 1. Предоставянето упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство деца Д. Ж., И. Ж. и А. Ж.; 2. Постановеният режим на лични отношения с децата от страна на М.Ж.; 3. Присъдената месечна издръжка на детето Д. Ж., в размер на 155 лв., месечна издръжка на детето И. Ж., в размер на 145 лева и присъдената месечна издръжка на детето А. Ж., в размер на 140 лв. Сочи се, че в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на месечна издръжка за минало време, по текста на чл. 149 от СК решението би следвало да се остави в сила и да не се обжалва. Обжалва се и в частта на присъдените деловодни разноски, в размер на 633.60 лв. Като настоящият въззивен съд, понастоящем, приема, обжалваните разноски в смисъл като законна последица от изхода на правния спор.

Доказателствени искания не се сочат. Постъпила е допълнително и писмена молба от жалбоподателя Ж. чрез пълномощник адв. Ш., с която се взема становище по същество.

С писмен отговор на въззивна жалба от З.С., ищец в първоинстанционното производство, се оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и се моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като законосъобразно и правилно. Претендират се разноски по делото, пред двете съдебни инстанции. Доказателствени искания не се сочат. Представена е и писмена защита, с която се взема становище по същество. С допълнително постъпила молба от адв. Ц., пълномощник на въззиваемата, отново, се моли да бъде оставена въззивната жалба на ответника , съответно, уточнена с допълнителна молба, като неоснователна.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество. Съобразно разпоредбата на чл.269 изр. второ от ГПК, въззивният съд разгледа оплакванията във въззивната жалба, становището на въззиваемата страна, като след преценка съгласно чл. 12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно предоставяне упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство деца Д. Ж., И. Ж. и А. Ж..

Страните не спорят относно установени, с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:

От съвместното си съжителство, до преди 2014г., страните са станали родители на три малолетни деца – Д. М. Ж., с ЕГН **********; И. М. Ж., с ЕГН ********** и А. М. Ж., с ЕГН **********, понастоящем, съответно, на 8 години, на 6 години, и на 5 години. Към датата на подаване на исковата молба-04.10.2018г., децата са започнали да живеят, както и понастоящем, заедно с майката З.С. и съжителстващото с нея лице Р. Г. Р. в жилище на ул. „*****“ в село П., община Карлово.

Майката З. има и по-малко малолетно дете от лицето, с което съжителства Р., а малолетният И. З. С. не е припознат от баща си и живее с майка си З.С..

Видно е от Удостоверение изх.

№УР-01-01/04.10.2018 г. и Удостоверение изх. №УР-01-02/04.10.2018г., че през учебната 2018/2019 г. детето Д. М. Ж. е записан като ученик във втори клас в Начално училище „Васил Левски“ – с. И., а детето И. М. Ж. е записана в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка в същото училище.

От Служебна бележка изх. №60-06-05-44713/15.11.2018 г. от Агенция по заетостта – гр. Карлово, се установява, че М.Г.Ж. е регистриран като безработно лице от 2005 г. до настоящия момент.

От представените 2 броя епикризи се установява, че малолетният Д. М. Ж. два пъти е постъпвал в детското отделение на „ МБАЛ „Д-р Киро Попов“ с диагноза „****“ – първият път в периода 03.02.2016 г. – 08.02.2016 г., а вторият път – от 22.12.2018 г. до 28.12.2018 г. Детето е изписано здраво и след двете престоявания в МБАЛ“Д-р Киро Попов“ Детско отделение-гр. Карлово.

От изготвения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Карлово, се установява, че грижи за трите деца полага тяхната майка, като живеят от около три години заедно с Р. Р. в дома му на ул. „****“ в с. П**. С тях живее и детето И. С., както и общото дете на З.С. и Р. Р.. Двамата са безработни, като З.С. *** по реда и условията на чл.7 от ЗСПД и чл.9 от ППЗСП, а Р. Р. упражнява сезонна дейност. Жилището, което те обитават заедно с петте деца се намира в ромската махала на с. П., къща, състои се от една стая и един салон, обзаведено е с минимално необходимите мебели за едно домакинство, електрифицирано е, но не е водоснабдено. Хигиенните условия са задоволителни, отопляват се на твърдо гориво.

В доклада е посочено и, че М.Ж. съжителства от около три години с лицето М. К. А., с детето й. Живеят заедно в дома му в ромската махала на с. П., къща, от две стаи и салон, електрифицирано и водоснабдено, отоплението е на твърдо гориво; хигиената е на добро ниво. Ж. също е безработен и се подпомага от ДСП Карлово по реда и условията на чл.7 от ЗСПД и чл.9 от ППЗСП. Същият споделя със служителите на ДСП Карлово, че упражнява сезонна дейност, от която получава допълнителни доходи.

В социалния доклад е констатирано относно децата на страните: Децата Д. и И. посещават редовно учебни занятия и нямат неизвинени отсъствия. Четиригодишният А. не посещава детска градина. И трите деца са социално интегрирани в средата си. Затрудняват се при използването на български език. Поддържат контакти с близките и на двамата родители.

За грижите и възможностите на двамата родители за отглеждане и възпитание на общите им три деца, по делото са разпитани по двама свидетели на всяка от страните.

Видно е от показанията на свидетелката И.

С. М., майка на ищцата,че дъщеря ѝ живеела от 2017 г. в дома Р. на ул. „****“ в с. П. заедно с петте деца – А., Д., И. и И., които били от М., и Й., която била от Р.. З. и М. се разделили, защото не се разбирали. Той не се грижел нито за нея, нито за децата. Работел кърска работа и играел на „комар“. Според свидетелката, когато някое от децата се разболявало, тя или З. влизала с него в болницата. М. не им ходел на свиждане, занимавал се с други жени. Това била една от причините да се разделят. М. изгонил З. и се оженил за друга жена. Тази жена се държала лошо с децата на З. и М., когато оставали при тях – биела ги и ги гонела. Преди време З. завела дело срещу М. за издръжка, но после оттеглила молбата си, защото той обещал, че ще гледа децата Д. и И.. След два месеца обаче децата сами се прибрали при майка си, защото М. ги тормозела.

Видно е от показанията на свидетелката М. Г. С., леля на ищцата З.С.,ищцата от четири години живеела с Р. Р. в неговата къща, заедно с децата, четири от които били от М.Ж. и едно – от Р.. З. се грижела добре за децата, а Р. ѝ помагал – той работел „на частно“. З. се разделила с М., защото той имал връзки с други жени – така се говорело в махалата. Къщата на М., в която живеели преди да се разделят, била съвсем близо до тази на свидетелката и тя ги чувала като се карат. З. ревнувала М., че си харчи парите по чужди жени. Когато М. я изгонил, тя още не била с Р.. З. отишла при родителите си, а М. заживял с М.. Впоследствие З. отишла при Р. и искала да съди М. за издръжка. Впоследствие оттеглила молбата си, защото се разбрали децата И. и Д. да останат при баща си. Те били 15-20 дена при М. и новата му жена, но тя се държала много лошо с тях – хокала ги, биела ги и ги гонела.

Свидетелката лично била виждала и чувала отношението на М. към децата на М. и З..

Децата не издържали на тормоза и се върнали при майка си в дома на Р..

Видно е от показанията на свидетелката М. М. С., същата познава страните по делото – с М. били съседи, а З. била дъщеря на неин първи братовчед. Преди години М. и З. живеели заедно, но сега били разделени.

Всеки от тях имал друг човек до себе си, като родените от съвместното им съжителство деца сега живеели при майка си. Първоначално децата останали при баща си, а З. взела само най-малкото. До първия учебен ден през месец септември децата били при баща си, но веднага след училище З. си ги взела. Свидетелката не знаела причината. Докато децата били при него, М. се грижел добре за тях – били нахранени, добре облечени и нищо не им липсвало. М. – жената с която живеел, също се отнасяла добре с тях и не било вярно, че ги биела или им се карала без причина. Дори когато З. взела децата, М. продължил да се интересува от тях, като им давал пари и им купувал закуски. Това се случвало и в присъствието на свидетелката. М. често водел децата на училище и ги вземал, а М. ги водела на разходки. За разлика от тях, З. не проявявала такава отговорност и докато били при нея, децата не посещавали учебни занятия.

Видно е от показанията на свидетелката М. К. А., б.р., живееща на семейни начала с ответника М.Ж. от две години и половина, че същата има от Р.едно дете,като тримата живеят заедно в дома на М.Ж. ***. Преди да заживее с М., свидетелката живеела с Р., но след като З. взела мъжа ѝ, тя взела нейния. М. имал три деца от З. – И., Д. и А.. Първоначално И. и Д. живеели при М. и свидетелката, но сега били при майка си. З.С. си ги взела през м. септември 2018 г., като една година преди това грижи за тях полагали свидетелката и баща им М.Ж.. Свидетелката твърди, че се грижела за децата на М. като свои собствени. Неговите родители ѝ помагали. Водели ги на училище, М. им купувал дрехи, обувки и учебници. М. работел на „частно“ и при него било по-хубаво, отколкото при Р..

Предвид гореизложените обстоятелства, въззивният съд намира, че към настоящия момент, в интерес на трите малолетни деца на страните, е те да живеят при майка им, на която да бъде постановено упражняването на родителските права. Видно е, че всяка група свидетели, се стреми да докаже, че майката, съответно, бащата е по-добрият родител, като относно бащата се изтъква, че неговото жилище е по-добро – с една стая повече, както и водоснабдено. В случая, и двете жилища представляват, съответно, къщи, в едно и също село, като в къщата на ответника има две стаи и коридор, електрифицирана и водоснабдена, а къщата на ищцата, в същото село, има една стая и коридор, електрифицирана е, но къщата не е водоснабдена. В жилището на ищцата живее тя, мъжът й Р., както и петте деца, трите от които са на страните поделото. В жилището на ответника, живее той, жена му М., с детето й – от Р.. Въпреки по-добрите жилищни условия в къщата на ответника, въззивният съд намира, че в интерес на трите деца на страните, същите да живеят при майка им З., с оглед сравнително ниската им възраст, която предполага по-високата им привързаност към майката, която, въпреки, многото деца, за които се грижи, все пак успява, тъй като същите се явяват обгрижени от нея и от сегашния й партньор Р., като посещават, съответно, училище и детска градина, а малкият А., все още, се отглежда вкъщи. В тази насока, няма данни в социалния доклад за отношения между майката и децата, които да водят до извода, че тя е по-неспособна да се грижи за тях, в сравнение с ответника; майката е посочена като добър родител, при което и не се налага децата да променят местоживеенето си при другия родител, бащата, като на същия да се предостави упражняването на родителските права върху трите им общи деца. Децата са привързани емоционално едно към друго, което, също, не води до извод, че същите следва да бъдат и разделяни при предоставяне на родителските права върху тях.