Решение № 567 от 31.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100502019 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Д. О. М., въззивник в настоящето производство, срещу решението, постановено по гражданско дело № 64211 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 92 състав, което обжалва в частите му, с които е уважена молбата за съдебна защита, подадена от А. Ц.-М.а и М. Д. Ц. и била издадена заповед за защитата им, както и в частта относно присъдените в тежест на ответника разноски с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Излага подробни съображения, като моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение, като отхвърли молбата и на тези молители за защита по ЗЗДН, като му присъди деловодните разноски сторени пред двете съдебни инстанции.

С постъпилия в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН писмен отговор, подаден от А. М.

Ц., действаща лично за себе си и като законен представител на непълнолетния М. Д.

М., молители в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се изразява и подробно 1 аргументира становище обжалвания съдебен акт не страда от сочените пороци, а е правилен, обоснован и законосъобразен. Молят съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение постановено от Софийския районен съд. Претендират сторените в настоящето производство разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите му, с които е оставена без уважение молбата на П. Д. М. и Д. Д. М., малолетни, действащи чрез своята майка А. М. Ц.-М.а за издаване на заповед за съдебна защита срещу Д. О. М. и е постановен отказ да се издаде заповед за защитата им.

При произнА.нето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от А. М. Ц.-М.а, действаща лично за себе си и като представител на малолетните Д. Д. М., П. Д. М. и М. Д. М., за извършени спрямо тях от ответника Д. О. М. актове на домашно насилие на 03.11.2019 г., а спрямо А. Ц.-М.а и в периодите от 07.10.2019 г. до 09.10.2019 г. и от 01.11.2019 г. до 02.11.2019 г.

Молителите твърдели, че в периода от 7 до 9 октомври 2019 г. ответникът постоянно пишел и звънял на молителката А. Ц.-М.а, като й отправял заплахи, че ще публикува нейни интимни снимки и клипове и ще ги изпрати на нейния работодател, а на 1 и 2 ноември й изпратил линкове към порнографски сайт, в който били публикувани видеа с нейно участие, в които се виждало лицето й, а отделно бил добавен и текстово съдържание, в което се сочели собственото й име, компанията, в която работи и името на приятеля й. Твърдели също, че на 03.11.2019 г. спрямо молителите Д., П. и М. е осъществено емоционално и психическо насилие от ответника, изразило се в това, че той ги уведомил за обстоятелството, че е публикувал видеоматериали с участието на майка им в общодостъпен сайт и ги запознал със съдържанието им. Молели за издаване на заповед за защитата им от ответника. Претендирали сторените по водене на делото разноски.

Ответникът оспорвал изложените от молителите фактически твърдения за твърдяното домашно насилие и молел съда да постанови решение, с което да отхвърли молбата за защита от домашно насилие. Твърдял, че молителката А. Ц.-М.а злоупотребявала и заплашвала ответника, след като установила, че той има дете от друга жена, като също така ограничавала достъпа му до децата им. Твърдял, че молителката можела сама да е качила видеото, за го обвини и злепостави.

Претендирала разноски.

С обжалваните части на решение, № 20061042/08.10.2022 г. постановено по 2 гражданско дело № 64211 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, издал заповед за защита срещу Д. О. М., като го задължил, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. М. Ц.М.а и М. Д. М.; задължил го, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН да посещава специализирана програма в „Център за превенция на правонарушенията“ при Асоциация „Д.“, гр. София, за срок от шест месеца, като го предупредил, че на основание чл. 21 от ЗДДН, при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, а на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН му наложил глоба в размер на 500 лева. Със същото решение, на основание чл.11, ал. 2 от ЗЗДН Д. О. М. бил осъден да заплати на А. Ц.М.а сума в размер на 1100 лева, представляваща разноски, сторени в производството по делото, а по сметка на СРП държавна такса за производството в размер на 50 лева.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното:

Въззивният съд изцяло споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на относимите доказателства по делото, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед относимостта им към предмета на доказване по делото, като е изложил мотивите си относно тяхната достоверност и е обосновал защо кредитира едни от тях, а на други не дава вяра. Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.

Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Б.Е.Д., Д.М.К., пълнолетен син на въззиваемата А. Ц.-М.а, С.П.Г. и П.М.А.-М.а, съпруга на въззивника, кредитира същите в частите им, кредитирани от първоинстанционния съд.

В тези си части показанията на свидетелите са дадени в резултат на личните им впечатления за обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване по делото, явяват логично последователни и непротиворечи, като не се опровергават от други, събрани в производството доказателства.

Въззивният съд приема заключенията на допуснатите в първоинстанционното производство и неоспорени от страните технически експертизи, като дадени обективно, компетентно и безпристрастно, като ги кредитира в цялост.

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства, а именно3 присъда по НЧХД № 5499/2020 г. по описа на СРС, НК, 10 състав; решение по въззивно наказателно дело от частен характер № 2027 по описа за 2023 г. на СГС, НО, ХІV въззивен състав; жалба на въззивника по НЧД № 12140/2022 г. по описа на СРС, 93 състав, частен протест на СРП срещу определение по НЧД № 12140/2022 г. на СРС, НО, 93 състав и становище на въззиваемите по посочения протест, като от тях относими към предмета на доказване по делото се явяват единствено жалбата, подадена от въззивника и частния протест, подаден прокурор от СРП по НЧХ №12140/2022 г. по описа на СРС, респективно становището на насрещната страна по частния протест. От същите се установява, че наказателното производство по ДП № 441/2021 г. по описа на СО-СГП, пр. преписка № 46375/2019 г., продължава да е висящо и понастоящем. Останалите документи са неотносими към предмета на доказване по делото, касаят отношения на въззивника с трети на спора лица, поради което въззивният съд не ги обсъжда.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните правни изводи на първоинстанционния съд, касаещи осъществяването на актове на домашно насилие от страна на ответника над молителите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.

С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното:

Жалбата се основава на произволен анализ на доказателствената съвкупност, както и на анализ на твърденията на самия въззивник, като се правят изводи за крайно влошени отношения между страните, липса на осъществени от въззивника спрямо въззиваемите актове на насилие, както и за превратно, не по установения ред до степен на злоупотреба с право, упражняване на правото на въззиваемата по сезиране на съда с искане по ЗЗДН. Изложени са и оплаквания, че неправилно са кредитирани и преценени показанията на разпитаните свидетели, като същите не са обсъждани в цялост и с оглед останалите събрани доказателства. Също така се сочи, че съдът неправилно анализирал доказателствената съвкупност като не са обсъдени писмените доказателства, подкрепящи твърденията на въззивника, а са едновременно с това са обсъждани като доказателства по делото документи, които нямат съответна доказателствена сила и не могат да се ползват самостоятелно и в производството, в което са събрани.

Тези оплаквания са изцяло неоснователни. Крайно влошените отношения между 4 въззивника и въззиваемата не изключват възможността за осъществяване на актове на домашно насилие помежду им, респективно и спрямо въззиваемия. Извън това, доказателствата по делото обуславят извод, че актовете на домашно насилие, предмет на обжалвания съдебен акт, са осъществени от въззивника. В тази насока са както кредитираните показания на разпитаните по делото свидетели, така и извънсъдебното признание на въззивника, направено на 13.11.2019 г. по пр. пр. № 46375/2019 г., което при условията на чл. 175 от ГПК първоинстанционният съд правилно е ценил и въззивният съд също цени. По делото е налична значителна по вид кореспонденция, осъществявана между страните в различни мобилни приложения, както и заключения по две съдебно технически експертизи, които въззивният съд също кредитира, като цялостната преценка на относимите доказателства опровергава твърденията на въззивника, че не е осъществил твърдените актове на домашно насилие. Въззивният съд приема за защитна теза на въззивника оплакванията му за злоупотреба с права от въззиваемата, която сезирала съда дни след събитие на 03.11.2019 г., възникнало между въззивника и трето на спора лице. Следва да се отбележи, че за настоящото съдебно производство този инцидент, макар да е показател за отражението на отношенията между страните върху свързаните с тях лица, е ирелевантен и не установява факти по делото, попадащи в предмета на доказване по него. В предмета на доказване в настоящото производство са единствено актовете на домашно насилие, осъществени от въззивника спрямо въззиваемите А. Ц. и М. М., очертани в обжалваните части от решението. Всички останали обстоятелства, касаещи отношенията между страните извън срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и след процесните актове на домашно насилие могат да бъдат ценени единствено с оглед преценка на хронологията в отношенията на страните и за прецизиране на взетите мерки за защита, но извън това са ирелевантни и не следва да бъдат анализирани подробно в настоящото производство. Също така, за нуждите на настоящото производство е без значение съдбата на пр. пр. № 46375/2019 г. по описа на СРП, доколкото отговорността по ЗЗДН не изключва гражданската, административно наказателната или наказателната отговорност на извършителя. С оглед пълнота настоящият съдебен състав намира за уместно да поясни, че актовете на прокурора в хода на досъдебно наказателно производство, касаят евентуално реализиране на наказателна отговорност на дееца, като констатациите в тях не се ползват със задължителна доказателствена сила за гражданския съд. Изявленията на страните обаче, съдържащи неизгодни за тях признания на факти, включително дадени в рамките на предварителна проверка или на досъдебно производство, респективно по друг начин, представляват извън съдебно признание на факти, като подлежат на преценка с всички останали доказателства по делото. В случая, направеното от въззивника извънсъдебно признание кореспондира със заключенията на съдебно техническите експертизи, свидетелските показания, както и с твърденията на въззиваемите, в сезиращата съда молба. Несъстоятелни са 5 оплакванията, че посоченото изявление е писано от въззивника „под диктовка“, последният не е предприел впоследствие никакви действия за осветляваното на лицата, принудили го даде обяснение „под диктовка“, като изобщо не е правил изявления за това в рамките на посочената преписка.