Решение № 696 от 24.11.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Враца, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420101706 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Н. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. В. У., против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми: 1 567,43 лева – главница, представляваща дължима за периода от 05.02.2015 г. до 07.06.2015 г. сума по договор за телекомуникационни услуги

№

**********16022015*************/16.01.2015 г. за телефонен номер *********, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 81,35 лева, представляваща разноски, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 05.12.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 5126/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 94/2018 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп. д. № 94/2018 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 5126/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Враца за посочените суми. Изпълнителният лист е издаден в полза на „Смарт Кълект“ ЕООД, който по силата на договор за цесия е прехвърлил вземанията в полза на ответното дружество, което е образувало изпълнителното дело като взискател. Сочи, че молбата за образуване на делото и извършване на различни справки не са действия, които 1 прекъсват давността. Заявява, че по делото няма извършени изпълнителни действия, които да прекъсват давността, поради което същата е изтекла и вземанията са погасени по давност.

Заявява, че заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 5126/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Враца е връчена на ищеца на 16.11.2017 г., от която дата е започнал да тече двуседмичният срок за възражение, който е изтекъл и заповедта е влязла в сила на 01.12.2017 г. От тази дата е започнала да тече 5 годишна давност, която е изтекла към датата на предявяване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. И. Н., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че изпълнителният лист по ч. гр. д. № 5126/2017 г. по описа РС – Враца е издаден в полза на „Смарт Кълект“ ЕООД, от когото по силата на сключен договор за цесия дружеството-ответник е придобило вземанията и е депозирало молба за образуване на изп. д. № 94/2018 г. по описа на ЧСИ Борисов. Заявява, че с молбата са поискани изпълнителни способи – запор на трудово възнаграждение/пенсия, запор на банкова сметка.

Последващи извършени действия са:

На 09.02.2018 г. е подадена молба за налагане на запор на банкова сметка.

На 19.07.2018 г. е подадена молба за опис на движими вещи.

На 17.05.2019 г. е подадена молба за справка в БНБ и НОИ.

На 23.01.2020 г. е подадена молба за опис на движимо имущество и справка в РБСС.

На 04.11.2021 г. е подадена молба за справка в БНБ и е поискан запор. Наложен е запор на длъжника на банкова сметка на 16.02.2018 г., на по сметката липсва наличност. Сочи, че последното действие на принудително изпълнение е предприето на 04.11.2021 г. Счита, че изпълнителното дело е перемирано, но вземането не е погасено по давност. Наложеният на 16.02.2018 г. запор е прекъснал давността, след това давността е прекъсната от действието на 04.11.2021 г. Счита, че към датата на подаване на исковата молба давността не е изтекла. Излага подробни правни съображения. Иска се постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Не се спори между страните, а и видно от приетото за послужване ч. гр. д. № 5126/2017 г. по описа на Районен съд – Враца, въз основа на влязла в законна сила на 01.12.2017 г. заповед за изпълнение № 3528/31.10.2017 г. е издаден изпълнителен лист 2 от 05.12.2017 г., като ищецът Г. е осъден да заплати на „Смарт Кълект“ ЕООД следните суми: 1 567,43 лева – главница, представляваща дължима за периода от 05.02.2015 г. до 07.06.2015 г. сума по договор за телекомуникационни услуги № **********16022015-*************/16.01.2015 г. за телефонен номер *********, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 31,35 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Няма спор между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20187220400094 по описа на ЧСИ Георги Борисов по молба на ответното дружество, което се е легитимирало като кредитор с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.12.2017 г., сключен със „Смарт Кълект“ ЕООД Същото е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист с разпореждане от 06.02.2018 г., като в молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство е поискано извършване на справка за банкови сметки на името на длъжника.

С молба вх. № 01231/09.02.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор на банковата сметка на длъжника, открита в „Търговска банка Д“ АД. С писмо вх. № 02334/13.03.2018 г. третото задължено лице „Търговска банка Д“ АД е уведомило ЧСИ Борисов, че запорът е наложен на 01.03.2018 г., до размера на запора срещу бъдещи постъпления, т.е. по сметката няма авоари.

С молба вх. № 07565/19.07.2018 г. ответникът-взискател е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия спрямо длъжника – ищец, а именно опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника. Видно от протокол за опис на движимо имущество от 12.09.2018 г., описът не е извършен, тъй като длъжникът не е открит на посочения по делото адрес.

На 29.07.2018 г. в условията на отказ на длъжника е връчено съобщение изх. № 3364/16.02.2018 г., с което е уведомен за образуваното изпълнително дело и за наложения запор върху банкова сметка, както и е поканен незабавно да заплати дължимите суми.

С молба вх. № 5516/17.05.2019 г. взискателят е поискал извършване на справки – за работодател, пенсии и банкови сметки. Справки са извършени.

С молба вх. № 987/23.01.2020 г. взискателят е поискал извършване на опис на движимо имущество. Видно от протокол за опис на движимо имущество от 04.03.2020 г., насроченият за същата дата опис не е извършен, тъй като длъжникът не е открит на посочения по делото адрес.

С молба вх. № 12413/04.11.2021 г. взискателят е поискал справки за имуществото на наследниците на длъжника, което е отказано с разпореждане на съдебния изпълнител от 04.11.2021 г., тъй като длъжникът не е починал.

3

С постановление от 17.05.2023 г. на ЧСИ Борисов производството по изп. д. № 94/2018 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От Н. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. В. У., против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми:

1 567,43 лева – главница, представляваща дължима за периода от 05.02.2015 г. до 07.06.2015 г. сума по договор за телекомуникационни услуги № **********16022015*************/16.01.2015 г. за телефонен номер *********, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 81,35 лева, представляваща разноски, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 05.12.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 5126/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 94/2018 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, поради изтекла погасителна давност.

С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим. Предпоставка за допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като в случая ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството /в случая след влизане в сила на заповедта за изпълнение/, по което е издаден изпълнителният лист.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право, поради което в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. В случая ответното дружество следва да докаже възраженията си, че след началния момент на погасителната давност са настъпили обстоятелства или са предприети действия, прекъсващи давността, като установи кога са настъпили тези обстоятелства, респ. за какъв период от време давността е била спряна.

Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение /например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г.о., 4

Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т.о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други/.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая заповед за изпълнение № 3528/31.10.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 5126/2017 г. по описа на Районен съд – Враца, е влязла в законна сила на 01.12.2017 г., от която дата е започнал да тече 5-годишният давностен срок.

Преценката за основателност на иска по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти – дали от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, респ. от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, с изтичането на които вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира, докато трае изпълнителният процес, а се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.