Решение № 562 от 18.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200749 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитниците на подсъдимия К. Б. Б. срещу решение № 69/06.06.2025г., постановено по внохд № 261/24г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, в частта му, с която е потвърдена първоинстанционната присъда № 26/24.10.23г. на Окръжен съд - Велико Търново.

В жалбата се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – т. 3 от НПК. Наличието на съществени процесуални нарушения се подкрепят с аргументи в две насоки – отсъствие на мотиви поради „масивно копираното съдържание межди мотивите..“ по първоинстанционната присъда и въззивното решение и участието на един от защитниците на обвиняемите по делото в друго процесуално качество в нарушение на чл. 91, ал. 3, т. 4 от НПК, неправилно прието от въззивния съд на осн. чл. 248, ал. 3 от НПК като недопустимо. Нарушението на материалния закон се основа на твърдението за обективна и субективна несъставомерност на деянието. Поставя се акцент на отсъствието на причинна връзка между инкриминираните на подсъдимия нарушения на правилата за безопасност на труда и настъпилия съставомерен резултат. След анализ на норми от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗББУТ) и Наредба № 3 от 27.07.1998г. за функциите и 1 задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионални рискове и превенцията на тези рискове ( Наредба № 3) се прави заключение, че подсъдимият, като главен инженер, не следва да носи отговорност за настъпилата трудова злополука, тъй като с оглед извършваната дейност по ремонт на работното оборудване, отговорността е за работодателя. Според защитата, неправилно съдът при обосноваване на извода, че именно подсъдимият е субект на престъплението по чл.123 от НК, е смесил нормалната дейност на дружеството с дейността по ремонта на работното оборудване, като именно последната представлява източник на повишена опасност и тя е в компетентността на управителя на дружеството, а не на главния инженер подс. Б.. На последно място, справедливостта на наложеното наказание се оспорва с довод, че подсъдимият е осъден за престъпление, което не е извършено от него. В заключение се иска, при условията на алтернативност, отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или отмяната му и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В допълнение към касационните жалби се развиват подробни съображения в подкрепа на направените възражения.

В съдебно заседание на ВКС подсъдимият Б. и защитниците му поддържат жалбата и направените в нея оплаквания, като молят за уважаването й.

Подсъдимият Л. Т., редовно призован не се явява. От защитника му е постъпило писмено становище за оставяне в сила на въззивното решение.

Частните обвинители В. Й. и Н. С., редовно уведомени не се явяват и не вземат становище по касационната жалба. Не се явяват и упълномощените им повереници.

Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадени са от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

По същество е неоснователна.

С първоинстанционната присъда на Окръжен съд съд - Велико Търново, постановена по нохд № № 29/23г. по описа на същия съд, подсъдимият К. Б. Б. е бил признат за виновен в това, че на 18.02.2022г. в с. Куцина, при условията на независимо съпричиняване с Л. К. Т., в производствена база собственост на търговското дружество "****" ООД, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност 2 ремонт на работно оборудване, като главен инженер на дружеството не организирал, ръководел и контролирал работата при ремонтиране на работното оборудване (съд за производство на мастни киселини) с оглед нейното правилно и безаварийно осъществяване, като:

- нарушил задълженията си по чл. 8, ал. 4 от ЗЗБУТ и чл. 22, т. 3 б. "г" от Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д08-002) - допуснал пострадалия Г. С. Й. да извърши ремонт на работното оборудване, без то да е изведено от експлоатация и обезопасено;

-по чл. 179, ал. 3 и чл. 202, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - не разпоредил изключване на енергозахранването на двигателя, задвижващ металната бъркалка, монтирана в съда за производство на мастни киселини, в който работел пострадалия;

-чл. 202, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - не създал организация за реализиране на мерки против повторно включване на двигателя задвижващ бъркалката, монтирана в съда за производство на мастни киселини и -чл. 202, ал. 2, т. 5 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - не разпоредил поставянето на знаци и табели, с които да препятства повторното включване на електрозахранването на двигателя, задвижващ монтираната в съда бъркалка за производство на мастни киселини, с което причинил по непредпазливост смъртта на извършващия ремонтни работи в съоръжението Г. С. Й., поради което на основание по чл.

123, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК на подсъдимия Б. било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години, чието изпълнение било отложено на осн.чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият Л. К. Т. бил признат за виновен в това, че на 18.02.2022 в с. Куцина, област Велико Търново, при условията на независимо съпричиняване с жалбоподателя К. Б., в производствена база собственост на търговското дружество "****" ООД, натиснал бутона стартиращ електродвигателя, задвижващ металната бъркалка, монтирана в съда за производство на мастни киселини и я привел в движение, с което по непредпазливост причинил смъртта на извършващия ремонтни работи в него Г. С. Й., поради което на основание чл. 122, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК било отложено с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

3

Съдът се произнесъл по направените разноски по делото.

По въззивна жалба на подс. Б. било образувано внохд № 261/24г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, по което е постановено въззивното решение - предмет на настоящата касационна проверка.

С него въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 337, ал.1, т. 2 и чл. 338 от НПК, като:

- признал подсъдимия Б. за невинен и го оправдал по обвинението, че е нарушил чл. 8, ал. 4 от ЗЗБУТ, чл. 22, т. 3 б. "г" от Правилника по безопасността на труда при заваряване и рязане на метали (Д08-002) и чл. 179, ал. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;

- потвърдил присъдата в останалата част.

І. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения - осн. по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

Възраженията са развити в две основни направления – а) пороци в изграждането на вътрешното убеждение у решаващия съд предвид пълното копиране на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд във въззивното решение и б) участието на адвокат Р. И. в друго процесуално качество в нарушение на забраната по чл. 91, ал. 3, т. 4 от НПК – отстранимо съществено процесуално нарушение и неправилен отказ на въззивния съд да се произнесе по същество на възражението на осн. чл. 248, ал. 3 от НПК.

І.1. Доводът на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените – отсъствие на самостоятелни мотиви, на основата на които да се проследи начина на изграждане на вътрешното убеждение по чл. 14 от НПК, не може да се сподели.

Действително въззивният съд е утвърдил изцяло приетата от първия съд фактическата обстановка по хронологията и механизма на деянието, като е обособил и фактите във връзка с изпълняваната от подсъдимия дейност на главен инженер в дружеството. На основата на приетите и неоспорени от страните писмени доказателства и свидетелските показания на св. Б., З. А., В.

А., А. А. са очертани и основните функции и задължения на подсъдимия Б..

Възраженията за дадената им правна оценка с оглед нормите за безопасност на условията на труд, запълващи бланкетната диспозиция на чл.123, ал.1 от НК, е въпрос на правилното приложение на закона, но не и на развитата на плоскостта на процесуални пороци при установяване на релевантната за дееца фактология на деянието. Необходимо е да се посочи също, че оплакването е без особена конкретика, доколкото не се поясняват нито какви факти са останали неизяснени или пък са били погрешно приети за установени, нито в какво се изразяват пороците в доказателствената дейност на апелативния съд и то така, че те да са обусловили неправилна дейност по установяване на 4 значимите за отговорността на дееца факти. Освен това, макар и поначало техниката на копирането на съображенията на първия съд в мотивите към въззивния съдебен акт, да търпи критика, тя не всякога представлява основание да се приеме наличието на особено съществено процесуално нарушение от категорията на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. То е налице тогава, когато съдът формално е изпълнил изискванията за съдържание на мотивите към съдебния акт, запълвайки го с механичен препис или копиране на възприетите в мотивите към първоинстанционната присъда и/или на посочените в обвинителния акт обстоятелства, но на практика отсъства собствена дейност по анализ и оценка на доказателствените материали, както и обосновка на изводите по фактите и приложимото право в рамките на конкретно осъществяваните от съответния съд правомощия. Това означава, че реализирането на автентична дейност на съответната инстанция по фактите, независимо от използването на техниката „copy – paste“ при утвърждаването на фактическите изводи, изключва наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. В настоящия случай, съдържанието на въззивния съдебен акт позволява проследяването на процеса на формиране на вътрешното убеждение относно доказателствената обезпеченост на приетите за установени факти по обвинението, спазен е изискуемия стандарт относно съдържанието на въззивното решение, а аналитичната дейност на въззивния съд не търпи критика. Пунктуално и в детайли (л. 135 - л.142 от внохд № 261/24г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново) са разгледани всички възражения и доводи във въззивната жалба, като са изтъкнати съображения, от които не само се установява начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, но и ясно се констатира, че въззивният съд не е подходил формално.

Поради изтъкнатото, ВКС намери, че атакуваният съдебен акт изцяло отговаря на изискванията на процесуалния закон в контекста на изискуемото му съдържание, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 във връзка чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.