Определение № 341 от 04.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000144 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248ал.1 ГПК.

С молба вх.№6686/8.VІІІ.2024год. адв. П. К., действаща като пълномощник на М. Х. З., ЕГН**, моли съда за „отмени решение №282/7.VІІ.2024год. по В.т.д.№144/2024год. на ПАС в частта му за разноските, присъдени на основание чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К.“, като постанови определение, с което осъди ответника З.Д. „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати на адв. П. К. допълнително още 4 891.64лв. с ДДС дължимо адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция. Счита, че решението в тази част е неправилно, като съдът неправилно е изчислил и присъдил дължимия размер на адвокатското възнаграждение по чл.38ал.2 ЗА, не съгласно действащите разпоредби на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 8.ХІ.2022год..

В законоустановения срок по чл.248ал.2 ГПК не е подаден отговор на молбата по чл.248 ГПК от З.Д. „Б.И.“ АД гр.С., ЕИК **.

Пловдивският апелативен съд счита, че молбата по чл.248ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице- пълномощника на жалбоподателката М. Х. З., ЕГН **********- адв. П. К., в законоустановения срок по чл.248ал.1 ГПК и срещу подлежащ на изменение съдебен акт в частта му за разноските, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл.248ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разпоредбата е нова уредба в материята за разноските и разкрива съществени различия в 1 сравнение с предходната правна уредба. В новия ГПК няма правило, аналогично на чл.70 от предишния ГПК, според което решението на съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Според новия ГПК- чл.80 ГПК, страната, която иска да и се присъдят разноските по делото, трябва да представи списък на направените разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция.

В случая с постановеното решение въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора през въззивната инстанция, се дължат разноски на адв. П. К., която е осъществила безплатна правна помощ и представителство на ищцата М. Х. З., ЕГН ********** пред въззивната инстанция, в размер на 4 528.36лв. с ДДС, съразмерно на обжалваемия интерес.

Размерът на адвокатското възнаграждение е определен от въззивния съд в намален размер, при съобразяване на направеното от жалбоподателя ЗД „Б.И.“ АД гр.С. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено по действащата редакция на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 8.ХІ.2022год., решение С-438/25.І.2024год. на Съда на ЕС и последвалите актове на ВКС, съгласно старата редакция на Наредбата и според фактическата и правна сложност на делото. Дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7ал.2т.5 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и от 8.ХІ.2022год., е в размер на 9 420лв. с ДДС за оказаната безплатна правна помощ и представителство на ищцата. Но въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. П. К. на основание чл.38ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ и представителство на ищцата в размер на 4 528.36лв. с ДДС в намален размер, съгласно чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год.,в редакцията и преди изменението влязло в сила на 8.ХІ.2022год., тъй като посочените в Наредба№1/9.VІІ.2004год. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни, а следва да се приемат за примерни, отразяващи представата на адвокатското съсловие за справедливо заплащане на положения от адвоката труд. При оценяване на този труд, подхождайки с дължимото уважение към адвоката и отчитайки висококвалифицирания характер на труда му, следва да се има предвид не само очевидния количествен критерий /имуществен интерес, респективно цената на исковете/, но и вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ищците правни действия по него, продължителността на производството, фазата, на която е приключило за страната, събраните по делото доказателства, които не само позволяват да се прецени по-точно и обективно какъв обем, интензитет и продължителност на защитата е била осъществена от представителя на ищците, за да се предвиди адекватно и справедливо заплащане за нея, но в същото време да се предотврати неоснователното обогатяване на едната страна за сметка на неоснователното обедняване на другата /противната / страна, като по този начин се гарантира правото на справедлив съдебен процес и равно право на защита на двете страни в производството.

В случая като е отчел всички горепосочени фактори, липсата на фактическа и правна сложност на делото, неговия обем и извършените от адв. П. К.

2 процесуални действия на защита на доверителката и, както и че повечето съдебни заседания пред ОС- С.З. са извършени, тъй като на адв. П. К. не е представила още с исковата молба относимите, необходими и допустими доказателства по предмета на делото, то дължимото и адвокатско възнаграждение е определено под определения минимален размер, съгласно Наредба№1/9.VІІ.2004год., в редакцията и в сила от 8.ХІІ.2022год. Въззивният съд счита, че така определения размер на адвокатско възнаграждение от 4 528.36лв. с ДДС не следва да се изменя и е справедлив размер за оказаната безплатна правна помощ на ищцата и процесуалното и представителство пред въззивната инстанция. Ето защо счита, че не са налице предпоставки за изменение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. П. К. за оказаното безплатно представителство и правна помощ на жалбоподателката.

На основание гореизложеното и чл.248ал.1 и 3 ГПК Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№6686/8.VІІІ.2024год. на адв. П. К., както пълномощник на М. Х. З., ЕГН **********, за изменение на Решение №282/7.VІІ.2024год. постановено по В.т.д.№144/2024год. на Пловдивски апелативен съд в частта му за разноските присъдени на основание чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К., оказала безплатна правна помощ и представителство на ищцата М. Х. З., ЕГН ********** пред въззивната инстанция, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПКчл.248ал.3 ГПК!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3