Решение № 549 от 06.07.2021, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 553/2021
- Вид
- Решение № 549
- Подписан
- 06.07.2021
- Състав
- ХРИСТИНА ПЕТКОВА ЮРУКОВА, МАРИАНА ДИМИТРОВА ШОТЕВА, НИКОЛИНКА НИКОЛОВА ПОПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- §1, т. 1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 549/6.7.2021г. гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на девети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Николинка Попова
2. Христина Юрукова
При секретаря Антоанета
Метанова и с участието на прокурора Стоян Пешев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 553, по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на „Мозайки“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.С., срещу Решение № 260006 от 02.04.2021 г., постановено по АНД № 222/2021 г. по описа на Районен съд – Пещера. С посоченото Решение РС е потвърдил Наказателно постановление № 13-002277 от 09.12.2020 година на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик. В жалбата се твърди, че постановеното Решение на е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според жалбоподателя неправилно съда не е отчел нередността във връзка с прилагане на чл. 415в от КТ, като се счита, че санкционната разпоредба би била 413, ал. 1 от КТ, както и са налице процесуални нарушение, самостоятелни основания за отмяна на НП. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като бъде отменено и НП. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от процесуален представител – адвокат М..
Ответната страна Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, редовно призовани, не се представлява в открито съдебно заседание. Представено е становище от ст. юрк Т., с което се оспорва касационната жалба и претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд, като счита, че е доказан фактическият състав на нарушението. Не са налице данни за маловажност.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на оспореното решение. Санкцията на дружеството е наложена поради това, че при извършена проверка на място и по документи е констатирано, че „Мозайки“ООД, ЕИК ********* в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание по т. №9 от Протокол № ПР2014116/30.06.2020г. със срок за изпълнение 03.08.2020г. Посочено е, че нарушението е извършено на 04.08.2020г. и е установено към момента на извършване на проверката на 18.09.2020г. при извършена последваща проверка, за която е съставен Протокол № ПР 2026941/29.09.2020г. Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Безспорно установено по делото е, че Дружеството е имало качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ. На „Мозайки“ООД, ЕИК *********, в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ е дадено задължително за изпълнение предписание, задължаващо го в срок до 03.08.2020г. да се осигури безопасен достъп на работещите до работното място ТСИ, като не допуска парапета, обслужващ ГТЛ на ТСИ да е с нарушена цялост, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999г.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на дата 18.09.2020г. е извършена проверка от служители при ДИТ Пазарджик по повод периодичен контрол и проверка на изпълнение предписанията по Протокол № ПР2014116/30.06.2020г. За проверката е съставен протокол № ПР2026941/29.09.2002г. и дадените показанията от св. М.. От страна на дружеството не са представени доказателства за изпълнение на предписанието по т. 9 в срока, определен за изпълнени, а именно до 03.08.2020г. да се осигури безопасен достъп и парапетът да не е с нарушена цялост на трашачно-сортировъчната инсталация.
Дадените от контролните органи предписания по КТ са задължителни за техните адресати, какъвто в случая е посоченото в НП дружество. Няма данни така даденото да е изпълнено до 03.08.2020г.
Не следва да се приеме, че е налице хипотезата на маловажен случай. В тази насока първоинстанционния съд е изложил мотиви защо приема, че не са налице основания да се приеме, че конкретният случай е маловажен, като преценката е извършена както досежно приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, уреждащ привилeгирован състав на нарушение, така и по отношение на чл. 28 от ЗАНН, изключващ наказателната отговорност. Така изложените мотиви на РС Пещера се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, като се възприема и крайния извод на първоинстанционния съд, а именно че настоящият случай не следва да се квалифицира като маловажен с оглед опасността за живота и здравето на работниците на това работно място.
Възражението, че следва да бъде приложен чл. 413 от