Решение № 859 от 26.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000502779 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК с решение № 637 от 31.01.2025 г. по гр.д. 11645/2022 г. СГС, Първо ГО, 30 състав

ОСЪЖДА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7 да заплати на Г. Г. В., ЕГН ********** от *** по иск с пр. осн. чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.3 от ГПК сумата от 42 631,51 лв. – обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда от материално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.06.2018 г., издадени по гр.д.№ 32756/18 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите 1565,45 лв. разноски по изпълнително дело 20169210401391/2016 г. по описа на ЧСИ С. П. № *** КЧСИ и 4 132,97 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ по дело 20169210401391/2016 г. по описа на ЧСИ С. П. №*** КЧСИ. ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. В., ЕГН ********** от *** 2 срещу УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7 иск за присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от същото принудително изпълнение. ОСЪЖДА Г. Г. В., ЕГН ********** от *** 2 да заплати на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление: гр.

София, пл. „Света Неделя“ №7 сумата от 1 588,18 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете. ОСЪЖДА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7 да заплати по сметка на СГС сумата от 818,56 лв. – разноски за вещи лица и 1 705,26 лв. – държавна такса.

Ищецът Г. В. обжалва решението в отхвърлителната част чрез адв. В. К..

1

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД чрез адв. Г. Х. обжалва решението в осъдителната част.

Подадени са отговори на въззивната жалба на ищеца от двамата ответници. Към отговора на бА.та е приложено решение 883 от 25.07.2024 г. по в.гр.д. 2282/2023 на САС, 8 състав. Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.

Съдът е уведомил страните при насрочване на делото, че му е служебно известно постановеното от САС, 1 граждански състав определение по ч.гр.д. 1019/2023 г. със страни страните по настоящото дело. Уведомил ги е също така, че е направил служебна справка за влизането в сила на решение 883 от 25.07.2024 г. по в.гр.д.

2282/2023 на САС, 8 състав и същото е влязло в сила с недопускането му до касация с определение на ВКС, IV ГО номер 4205 от 19.09.2025 г. по к.гр.д. 4317/2024 г. Приел е по делото решение 883 от 25.07.2024 г. по в.гр.д. 2282/2023 на САС, 8 състав и определение на ВКС, IV ГО номер 4205 от 19.09.2025 г. по к.гр.д. 4317/2024 г.

В становище за с.з. на 12.02.2026 г. ищецът чрез адв. К. претендира разноски. В с.з. жалбоподателят ответник „Уникредит Булбанк“ АД чрез адв. Н. поддържа жалбата на бА.та и моли за отмяна на решението в осъдителната част и потвърждаване в отхвърлителната. ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, евентуален ответник по исковете, не е изразил становище пред въззивната инстанция.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

В исковата молба са въведени твърдения, че е сключен договор за банков кредит с „Уникредит Булбанк“ АД, по който е предоставен ипотечен кредит в размер на 25 000 евро със срок на издължаване до 03.12.2022 г. Кредитополучателят Г. В. е застраховано лице по договор за групова застраховка „Живот“, сключен между него, бА.та и ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“. Въпреки че не са били налице основания за предсрочна изискуемост и кредитът е бил обслужван от застрахователя поради настъпило застрахователно събитие (инфаркт на миокарда и 75% ТЕЛК), бА.та е осчетоводила преднамерено със закъснение погасяванията и неправомерно е обявила кредита за предсрочно изискуем, като след възражение е предявила иск по чл. 422 ГПК (гр.д. №16540/2018 г. по описа на СГС). С влязло в сила решение от 16.11.2020 г.

СГС е приел, че Г. В. не дължи претендираната сума, като е установено, че застрахователят е изплащал редовно вноските. По време на делото кредитът е изцяло погасен от застрахователя. Независимо от това, бА.та е събрала вземането чрез изпълнително дело и е завела второ дело за същия дълг, като впоследствие е оттеглила иска си.

В резултат на тези действия ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди – стрес, безсъние, панически състояния, както и социално и финансово сриване, включително загуба на единственото жилище. Поради здравословното си състояние той не е могъл да работи и е изпаднал в крайна бедност.

Претърпени са и имуществени вреди, включващи събраните по изпълнителното дело суми: 38 806,70 лв. главница, 668,34 лв. законна лихва, 1 225,35 лв. неолихвяеми вземания, 1 931,12 лв. съдебни разноски, 1 565,45 лв. разноски по изпълнението и 4 132,97 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. Предявени са обективно съединени искове срещу бА.та за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., както и за имуществени вреди в размер на посочените в предишното изречение суми, причинени от неправомерното принудително изпълнение.

При условията на евентуалност същите искове са предявени и срещу „Булстрад 2

Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ако се установи, че застрахователят не е изпълнил задълженията си по застрахователния договор.

Възраженията на главния ответник са, че поднесената от ищеца фактическа обстановка е превратна и не отразява действителните обстоятелства.БА.та твърди, че е кредитор на „Сънсет груп“ ООД и на Г. В. по два отделни договора: 1) договор №80/28.09.2009 г. за оборотни средства (с анекс), по който В. е солидарен длъжник; 2) договор №145/03.12.2007 г. (с анекси), сключен с В. като физическо лице. И по двата договора са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове.

Вземанията са обезпечени с ипотеки върху един и същ имот в гр. София. За събиране на вземането по договор №80 е образувано изпълнително дело №20169210401396/2016 г., по което вземането е установено с влязло в сила съдебно решение. Имотът е продаден в това производство, като постановлението за възлагане е влязло в сила на 25.06.2018 г. Твърдените от ищеца вреди не произтичат от договор №145, а от изпълнение по договор №80, поради което липсва причинно-следствена връзка.

Продажбата на имота е извършена на валидно основание и би настъпила независимо от спорното вземане по договор №145. По отношение на договор №145 бА.та подчертава, че вземането не е признато за недължимо от СГС, а само за неизискуемо поради липса на предсрочна изискуемост. Обратният изпълнителен лист впоследствие е обезсилен от САС. БА.та оспорва и твърдението, че кредитът е погасен от застрахователя. След издаване на заповед за изпълнение по договор №145 и възражение от длъжника, е водено дело по чл. 422 ГПК, приключило с отхвърляне на иска поради ненастъпила предсрочна изискуемост. Впоследствие по издадения обратен изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което бА.та е изплатила сума в срока за доброволно изпълнение. След обезсилването на листа сумата е възстановена, а предявеният от бА.та осъдителен иск е оттеглен поради отпаднал правен интерес. С оглед на това поддържа, че вземането по договор №145 е съществуващо и валидно, а претендираните имуществени вреди не представляват неправомерно разместване на блага. Поради това искът за обезщетение е изцяло неоснователен.

Възраженията на евентуалния ответник са, че настоящият правен спор по отношение на застрахователя е разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 16540/2018 г. на СГС, с което е прието, че не са били налице основания за предсрочна изискуемост на кредита, поради изпълнение на задълженията на застрахователя за заплащане на вноските. Евентуално се прави възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва, че между ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД е сключен договор за групова застраховка „Живот“, по който Г. В. е застраховано лице, а бА.та – ползващо лице. Във връзка с настъпило застрахователно събитие (трайна загуба на работоспособност над 70%) са образувани четири щети, по които застрахователят е изплатил на бА.та дължимите месечни вноски за съответните периоди. Последната претенция (иск № 108206) е предявена на 02.07.2018 г., като е заявена сума от 6 710,90 евро за периода 06.2018 г. – 05.2021 г.

Сумата е одобрена и приета от бА.та като окончателна и е използвана за погасяване на задълженията по кредит № 145. След това не са предявявани нови претенции към застрахователя. След влизане в сила на съдебното решение, с което е установена липсата на предсрочна изискуемост, но и погасяване на кредита чрез принудително изпълнение, са отправени покани до бА.та за връщане на получените без основание суми, които не са възстановени.

Оспорва да е налице недобросъвестно неизпълнение от страна на застрахователя.

В съдебното решение е прието, че той е изпълнявал задълженията си, поради което не е настъпило основание за предсрочна изискуемост. Поддържа още, че застраховката не 3 покрива лихви за забава, както и съдебни и други разноски, поради което тези суми не се дължат.

По повод предявените искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно поведение на служител на ответното дружество, претърпените вреди, както и обстоятелството, че това противоправно поведение е решаващо за настъпване на вредите. Исковете са с тази правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, както срещу главния, така и евентуалния ответник предвид изричното уточнение на ищеца на въпрос по реда на чл.145 от ГПК в о.с.з. от 13.10.2023 г.

Не е спорно по делото, че между ищеца и бА.та е сключен договор за банков кредит № 145/03.12.2007 г., по който бА.та е предоставила на ответника, кредитополучател, ипотечен кредит в размер на 25 000 евро със срок на издължаване до 03.12.2022 г. по уговорен погасителен план. Кредитът е обезпечен с ипотека върху собствен на ищеца имот – апартамент в гр.София. Няма спор и че кредитополучателят е бил застраховано лице по сключен между бА.та и застрахователя, евентуален ответник, договор за групова застраховка „Живот“ в полза на бА.та.

Установява се от събраните доказателства, че на 19.07.2012г. е настъпило застрахователно събитие – трайна загуба на работоспособността на ищеца Г. В. над 70%. С решение №2/29.09.2012 г. по иск № 50963 застрахователят е уведомил бА.та на 8.10.2012г., че искът е основателен и застрахователят погасява припадащата се част от задължението по кредита на 11 вноски по 206,36 евро до 01.07.2013 г. С решение №1/02.08.2013 г. по иск 058382, на 06.08.2013 г. застрахователят е уведомил БА.та че погасява припадащата се част от задължението по кредита на Г. В. в размер на 36 вноски по 198,10 евро за периода м.юли 2013 г. – м.юни 2016г. вкл. С решение № 1/29.12.2016 г. застрахователят е разгледал представеното му от ответника ЕР на НЕЛК от 16.11.2016 г. за настъпила при ответника трайна загуба на работоспособност и е взел решение, че ще възстанови на БА.та 18 месечни вноски от м.декември 2016 г. до м.5.2018 г. в размер на 191,74 евро. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Т. Б., което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че според решението на застрахователя и застрахователния договор, вноските е трябвало да се теглят всеки месец на падежната дата от бА.та от банковата сметка на застрахователя. Плащанията са приемани от бА.та като редовни, с изключение на вноските за м. февруари и март 2018 г. Същите са платени на 30.03.2018 г., но още на 28.03.2018 г. бА.та е обявила кредита за предсрочно изискуем.