Определение № 30010 от 18.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30010 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРА З. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110150540 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от името на Е. З. М. З. и З. З., чрез пълномощника адв. Н. Н. срещу „*********“ АД и „**************“ ЕООД.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Искането с правно основание чл. 186 ГПК за изискване на ч******************

Писмените доказателства, приложени към отговора на искова молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците, в срок до провеждане на насроченото по делото заседание М. З. и З. З. да представят доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на адв. Н. Н..

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на името на Е. З. М. З. и З.

З., чрез пълномощника адв. Н. Н. срещу „*********“ АД и „**************“ ЕООД, с искане за прогласяване нищожността на

**************************************

Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот с идентификатор *************************************************************************

1

Твърди се, че ищцата Е. З и покойният й съпруг Е. З, сключили Договор за потребителски кредит с „*****************

Сочи, че на ******************., преди да били отпуснати заемните средства, била учредена

Договорна ипотека, обективирана в

****************************** за която се твърди да е нищожна, поради съдържащи се в Договора за потребителски кредит неравноправни клаузи.

Твърди се, че на ************г., Банката цедирала вземанията си по процесния договор на дружество „***************“ АД. След смъртта на Е.

З, с Допълнително споразумение от ***********г. ищцата Е. З. поела целия дълг.

Сочи, че на ******************г., ***************“ АД цедирало обратно на банката процесните вземаниия.

Сочи се, че на ****************г., Банката подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано *********************** което било отхвърлено, с аргумент, че банката не се явява процесуално легитимирана, поради извършената цесия.

С оглед на посоченото от Банката бил предявен осъдителен иск, производството по който било прекратено, с аргумент за липса на международна компетентност на българския съд, предвид изискванията на Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г.

След така развилите се събития, ищците установили, че на *********г., Банката сключила договор за цесия с „**************“ АД.

Излагат се твърдения, че ответникът „**************“ ЕООД било длъжник на свързано с другия ответник „**************“ АД дружество, както и било икономически зависимо от „***************“. Сочи се, че „**************“ ЕООД не осъществявало търговска дейност от 2016г., не разполагало с налично имущество, нито с вземания, които да послужат на кредитори или суброгационни кредитори.

Предвид гореизложеното сочи, че ответникът „**************“ АД към месец март 2022г. бил наясно, че „**************“ ЕООД е неплатежоспособно дружество, независимо от което на ************г. между двамата ответници било сключено Споразумение за заместване на страна по Договор за кредит, с което „**************“ ЕООД признавало задължение от 212151,15 швейцарски франка, представляващо главница по Договор за кредит и се задължило да плати пълния размер на дължимата сума в срок от 7 календарни дни. Страните по споразумението се съгласили, учредената върху собствения на ищците имот ипотека да продължи да обезпечава вземането по договора за кредит. Сочи, че според чл. 3 от Споразумението „Новият длъжник „**************“ ЕООД“ замествал стария длъжник в правоотношение, поради наличието на друго споразумение между новия длъжник и кредитора, по силата на което, на Новия длъжник бил опростен друг паричен дълг. Сочи, че такъв дълг не съществувал.

В тази връзка, посочва, че при издаването на процесната Заповед за изпълнение, било допуснато нарушение, поради неизползването от **************“ ЕООД“ на изискуемия нормативен образец. Сочи се, че и съдебният акт не бил обективиран в надлежен образец, с което били допуснати нарушения на ГПК и материалния закон.

Поддържа, че процесната заповед за изпълнение е нищожна, тъй като е 2 издадена в рамките на симулативен процес – въз основа на нищожно Споразумение и въз основа на нищожни едностранни волеизявления.

На следващо място се посочва, че процесната заповед на отговаряла на изискванията за мотивиране, форма и съдържание. Сочи се, че е издадена въз основа на споразумение, целящо заобикаляне на закона, доколкото от него не произтичало пряко вземането, а опосредявало същото, поради което и издаденият акт излизал извън пределите на очертаната от закона процесуална компетентност.

Акцентира се върху липсата на мотиви в процесната Заповед, както и липсата на диспозитив за допускане на незабавно изпълнение. Сочи, че в противоречие с разпоредбата на чл. 121, ал. 4 КРБ от Заповедта за изпълнение не би могло да се установи дали основанието за издаването й е Договор за кредит, на Споразумение към нея, с нотариална заверка на подписите, но без участието на потребителите, при уговаряне на нов падеж, различен от Договора за потребителски кредит нито би могла да се разкрие действителната воля на издалия я съдия. Сочи се, че подаденото Заявление, въз основа на което било образувано производството, противоречало на закона и добрите нрави, заобикаляйки утежнения ред на специално заповедно производство за предаване на суми по договор за потребителски кредит, без нотариална заверка на подписите.

Поддържа, че към датата на издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК липсвало валидно Споразумение с нотариална заверка на подписите по смисъла на чл. 417 ГПК. Сочи, че споразумението е нищожно поради липса на основание, тъй като страните изначално били наясно, че ответникът „**************“ ЕООД не би престирал задължението си, а целяло единствено заобикаляне на разпоредбите, установяващи засилена потребителска закрила, лишаване на ищците от право на участие в производството по издаване на изпълнителното основание и бил създаден за нуждите на заповедното производство.

Евентуално, счита че Споразумението е относително недействително спрямо ищците, тъй като увреждал техни права и законни интереси, включително потребителската им защита, разпростираща се по отношение на обезпечението – недвижимия имот.

Ответникът „***********“ ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК не е депозирал отговор на искова молба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от името на ответника „**************“ АД, с който се оспорват предявените искове, с довод, че процесната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, ведно с разпореждането за незабавно изпълнение е издадена от надлежен орган, в рамките на законовите му правомощия, в предвидената от закона форма, с положен подпис и разбираема воля.

Оспорват се твърденията на ищеца за симулативност на заповедното производство по издаване на оспорените актове. Сочи се, че в случая се касае за настъпило правоприемство на страната на длъжника в материалното правоотношение, във връзка с което задължението е преминало върху него.

Сочи се, че от датата на сключване на Споразумението за заместване в дълг с другия ответник, ищците не са страна по материалното правоотношение по договора за потребителски кредит, а се явяват единствено трети лица, ипотекирали свой имот за обезпечението на чужд дълг.

3

Оспорват се и доводите на ишците, че задълженията по Договора за потребителски кредит са били погасени по давност, тъй като на 03.08.2017г., чрез пълноощник, на длъжника била връчена нотариална покана, с която била обявена предсрочната изискуемост на вземанията по договора.

На следващо място, оспорват се твърденията на ищците за нищожност на процесната заповед, поради липса на мотиви. Посочва се, че в рамките на заповедното производство, правораздавателната воля на съда се обективира в самата Заповед за изпълнение и се свежда до издаването на такава, или до отхвърляне на искане с разпореждане. Посочва се, че за съда няма задължение да мотивира по същество издаването на Заповедта, тъй като съдържанието й е нормативно уредено в чл. 412 ГПК, който текст не предвиждал изложението на мотивировка. Посочва се, че задължение за мотивиране на акта е въведено единствено в случаите на отхвърляне на заявлението.

СЪДЪТ приема, че е сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за признаване за нищожни по исков ред на Заповед № № ********************** РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В доказателствена тежест на ищците е да установят, че спрямо **************************************са налице пороци, обосноваващи нищожност на съдебния акт, включително твърденията си за симулативност на водения съдебен процес.

В доказателствена тежест на ответниците е, да докажат правоизключващи възражения.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване, съдът приема наличието на сключен Договор за потребителски кредит между Е. З и покойният й съпруг Е. З, с „*****************, вземането по който е обезпечено с Договорна ипотека, обективирана в ****************************** учредена върху недвижим имот с идентификатор

********************************************************** че вземането по процесния договор било цедирано на *********г. ответника „**************“ АД, че на ************г. ответниците сключили Споразумение за встъпване в дълг.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на искова молба писмени документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК ч****************** НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.03.2027г. от 14:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

4

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5