Решение № 14930 от 25.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14930 гр. *****, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110151069 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на „К.“ ООД срещу „Б. Е.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 2160 лв., представляваща дължима сума по фактура № 12582/23.10.2023 г. за извършена услуга с автокран, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и сумата в размер от 600,34 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 2160 лв. за периода от 6.11.2023 г. до 5.11.2025 г.

Ищецът твърди, че ответното дружество „Б. Е.“ АД дължи на „К.“ ООД сумата в размер на 2 160 лева, съгласно фактура № 12582 от 23.10.2023г. за извършена услуга с автокран на 21.10.2023г., както и лихва за забава върху сумата от 2 160 лева за периода от 06.11.2023г. /падежа на плащане на фактура № 12582 от 23.10.2023г./ до 05.11.2025г. /дата на подаване на настоящата искова молба в съда/, както и лихва за забава върху сумата от 2 160 лева, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Твърди, че „Б. Е.“ АД е потвърдило тези свои задължения чрез главния счетоводител Е. Р., която на 05.03.2025 г. е подписала документ за потвърждение на салда, респ. потвърдила от името на ответника, че същият дължи сумата от 2 160 лева на ищеца, съгласно счетоводните записвания.

Твърди, че независимо от изложеното обаче и многократните опити за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора, включително изпращане на покана до ответника през месец август тази година, посочената сума не е заплатена на „К.“ ООД и до датата на подаване на исковата молба.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

1

С молба от 19.02.2026 г. ищецът твърди, че на 6.02.2026 г. било извършено плащане от страна на ответника на задължението по процесната фактура в размер от 1104,39 евро (2160 лв.), поради което ищецът не поддържа исковата молба в тази част, но след дадени указания да уточни изявлението си, същият не прави оттегляне или отказ от иск. Със същата молба ищецът заявява, че поддържа претенцията си за обезщетение за забава, както и за лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до плащане на задължението. Претендира и разноски.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните факти: валидно облигационно правоотношение между страните с предмет посочената във фактура № 12582 от 23.10.2023 г. услуга с автокран; изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца; размера на вземането, представляващо възнаграждение по договора. По иска за обезщетение за забава ищецът следва да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава.

При доказване на горните факти, в доказателствена тежест на ответника е да докаже в условията на пълно и главно доказване плащане на задължението.

По делото е представена фактура № 12582/23.10.2023 г. с предмет „услуга с автокран 80 т Демаг“ с посочена мярка и количиество 8 часа и стойност на фактурата 2160,00 лв., дата на данъчно събитие 23.10.2023 г., подписана от представител на ответника.

Представен е дневен отчет от 21.10.2023 г. за извършена работа с автокран Демаг А9560ВХ и машинист Д. Б. с посочена обща заетост 8 ч., подписана от машиниста. Ръкописно е изписано предприятие „Б. Е.“.

Представено е писмо, озаглавено „Потвърждение на салда“ от 5.03.2025 г., видно от което главният счетоводител на „Б. Е.“ АД – Е. Р., е потвърдила с подпис задължението в размер от 2160,00 лв.

Представено е платежно нареждане от 6.02.2026 г. с наредител „Б. Е.“ АД и получател „К.“ ООД с което в полза на получателя е преведена сумата в размер от 1104,39 евро с вписано основание „плащане по фактура № 1258223.10.2023.“

От посочените доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет услуга с автокран, която е била предоставена на ответника на 21.10.2023 г. от ищеца.

Направеното от ответника плащане по фактурата съдът цени като признание, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и като признание за 2 съществуването на собственото му задължение по облигационното правоотношение между страните. Доколкото с направеното плащане след подаване на исковата молба е погасено вземането на ищеца по главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, същият следва да бъде отхвърлен.

Установява се, че ответникът е изпаднал в забава да заплати задължението си – фактурата е издадена на 23.10.2023 г. и е подписана от получател, поради което ответникът е изпаднал в забава на 6.11.2023 г., съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, която разпоредба гласи, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В случая фактурата е получена срещу подпис от ответника на 23.10.2023 г.

Размерът на обезщетението за забава за периода от 6.11.2023 г. до 5.11.2025 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор за законна лихва. Същото възлиза на сумата от 577.26 лв. (295,15 евро), до който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен, а до пълния предявен размер от 600,34 лв. (306,95 евро) следва да бъде отхвърлен.

На ищеца следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 6.11.2025 г. до датата на плащане на задължението – 6.02.2026 г. Присъждането на законната лихва след датата на подаване на исковата молба е законна последица от уважаване на главния иск. В случая същият се отхвърля, но поради направено от ответника плащане след подаване на исковата молба, поради което съдът намира, че на ищеца се дължи законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането от ответника. Размерът на законната лихва за този период съдът изчисли по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор за законна лихва, като същата възлиза на сумата от 66,46 лв. (33,98 евро).

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

Ищецът претендира такива и е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира 69,47 евро държавна такса и 357,90 евро – адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за заплатеното адвокатско възнаграждение.

На ищеца следва да се присъдят направените разноски, съобразно уважената част от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и при съобразяване, че искът по чл.

79, ал. 1 ЗЗД се отхвърля заради направено в хода на процеса плащане, поради което разноски се дължат и по този иск.

На ищеца следва да се присъди сумата в размер от 423,80 евро.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*******“ № 6, срещу „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „******“ № 88, 3 ет. 1, иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, да заплати на „К.“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер от 1104,39 евро, представляваща дължима сума по фактура № 12582/23.10.2023 г. за извършена на 21.10.2023 г. услуга с автокран.

ОСЪЖДА „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „******“ № 88, ет. 1, да заплати на „К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*******“ № 6, по предявения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 295,15 евро, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата в размер от 1104,39 евро, за периода от 6.11.2023 г. до 5.11.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 295,15 евро до пълния предявен размер от 306,95 евро.

ОСЪЖДА „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „******“ № 88, ет. 1, да заплати на „К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*******“ № 6, сумата в размер от 33,98 евро, представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата в размер от 1104,39 евро, за периода от датата на подаване на исковата молба - 6.11.2025 г. до датата на заплащане на главното задължение – 6.02.2026 г.

ОСЪЖДА „Б. Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „******“ № 88, ет. 1, да заплати на „К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*******“ № 6, сумата в размер от 423,80 евро, представляваща направени съдебни разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4