Решение № 85 от 27.04.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Габрово, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ПолИ. Пенкова

Членове:

ГалИ. Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от ГалИ. Косева Въззивно гражданско дело № 20264200500027 по описа за 2026 годИ.

С Решение № 399/07.11.2025г. по гр.д.№472/2025г. РС- Габрово е отхвърлил изцяло предявения иск по чл.45 от ЗЗД от Л. С. Р., против: В. Х. Х., за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 350 лв. - частично дължима от общо 1750лв.; Б. Й. Х., за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 150лв.- частично дължима от общо 750лв., като неоснователни и недоказани.

Със същото решение е отхвърлен изцяло предявения иск по чл.45 от ЗЗД от И. К. Р. против: В. Х. Х., за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 150лв.- частично дължима от общо 750 лв.; Б. Й. Х., за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 350лв. - частично дължима от общо 1750лв., като неоснователни и недоказани.

Присъдени са и разноски.

Въззивна жалба против решението е подадена от Л. Р. и И. Р., чрез адв.

Д., като неправилно. Излагат се възражения, че съдът имал съществени пропуски в заключенията си относно фактическата обстановка. В конкретният случай била налице злоупотреба с право, доколкото представените по делото документи недвусмислено доказвали умишлено изнасяне на неверни данни пред компетентните държавни и общински органи. Съдът констатирал, че в жалбата на ответника Х. до РУ на МВР Габрово от 15.02.2024г. се прави преглед на поведението на ищците, но с това анализът на жалбата приключил.

Преките доказателства за изнасяне на неверни данни от ответника Х. били изцяло игнорирани от първоинстанционния съд и в обжалваното решение 1 липсвал анализ в тази връзка. Жалбата от ответницата Х. до Държавната агенция за закрила на детето, не била обсъдена като недостоверна и отражението й върху ищците, а същата излагала неверни твърдения, за да афектира ищцата Р.. Не били обсъдени броят на жалбите, подавани от ответниците срещу ищците от момента нанасянето на последните в сградата, броят на посещенията от органи на МВР по обаждания на ответниците до тел.

112, броят и неоснователността на жалбите от страна на ответниците срещу предходния собственик на апартамента на ищците. Игнорирани били част от показанията на свидетелите И.Р. и П.Г.. Показанията на свидетелите на ответниците били противоречиви и не се подкрепяли от останалите доказателства по делото. По делото били доказани всички характеристики на злоупотребата с право- че целта на подаването на жалбите (освен да бъдат ангажирани ищците с явяване в съответните институции и писане на обяснения) е да обидят ищците и да им нанесат психическики стрес.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважат предявените искове.

В отговора на В. Х. и Б. Х., чрез адв. Т., се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

С определение от 21.01.2026г. въззивният съд е констатирал, че е налице нередовност на ИМ, поради вътрешно несъответствие както в обстоятелствената част на ИМ, така и съдържащо се такова в нейния петитум.

Оставил е без движение исковата молба подадена от Л. С. Р. и И. К. Р., чрез адв. Д., срещу В. Х. Х. и Б. Й. Х. и е дал указания и възможност да отстранят нередовностите.

С молба от 09.02.2026г. се сочи, че правото, с което е злоупотребено от страна на ответниците, е правото им да подават жалби и сигнали до компетентни държавни и общински органи, които целеносочено са излагали неверни твърдения, в резултат на което ищците са претърляли неимуществени вреди- стрес, напрежение, отчаяние, подтиснатост и др.

Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира същата за неоснователна, а атакуваният съдебен акт за правилен като краен резултат по следните съображения:

Ищците са предявили претенции с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени от ответниците неимуществени вреди- стрес, тревожност, обида, принизяване и т.н., в резултат на изложени в жалби и сигнали неверни за тях твърдения до ОбщИ. Габрово, до КЗЛД и до РУ на МВР.

За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, трябва да са налице следните елементи: противоправно поведение на деликвента, вреда за пострадалия и причинна връзка между тях.

С оглед твърденията на ищците, че противоправното поведение на ответниците се изразява в неверни твърдения и изявления в сигнали до КЗЛД, Общ. Габрово и до РУ на МВР- Габрово и съобразявайки съдебната практика, съдът следва да преценява на първо място конкретния и точен израз, използван от автора, а на следващо място- кои от изявленията му представляват твърдения за факти и кои- оценка на фактите. При това, следва 2 да изхожда от принципното положение, че на проверка за истинност подлежат само фактическите твърдения и ако те са неверни и позорят адресата, деликтната отговорност на причинителя може да бъде ангажирана. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на деликвента само ако представляват обида.

Предвид това, че твърденията са направени в сигнали и жалби до КЗЛД и до РУ на МВР- Габрово, съдът съобразява, че подаването на такива поначало е правомерно действие, защото представлява упражняване на едно субективно право. То може да бъде квалифицирано като злоупотреба с право, само когато се упражнява недобросъвестно- за да се увредят права и законни интереси на другиго (чл. 57, ал. 2 от КРБ) и в противоречие с интересите на обществото (Решение № 758/11.02.2011г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009г. IV ГО, ГК).

Предвид изложеното съдът намира, че съдържащите се изявления в жалби от ответника В. Х. Х. до ОбщИ. Габрово вх. № ОИ-01-193/23.11.2021г. във връзка с инсталиране на охранителни камери във входа на блока и до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД)- вх. № ППН- 01872/25.11.2021г. във връзка с тези камери, както и жалба до РУ на МВР- гр.

Габрово с вх. № 175200-1389/15.02.2024г. по описа на РУ на МВР- гр.

Габрово, по която е образувана пр. пр. № 754/2024г. по описа на РП- Габрово с твърдения, че ищците били насъскали бездомно куче срещу ответниците, не представляват противоправно поведение, заради което следва да бъде ангажирана отговорността му съгласно чл.45 ЗЗД. В жалбите, относно поставянето на камери в етажната собственост, в която Х. живее, той защитава свои права, излагайки собственото несъгласие да бъде сниман и собственото си разбиране и притеснение, че е следен и записван от камери без негово съгласие, като с подаването си е поискал защита на свои права. В жалбата до МВР- Габрово отново се иска съдействие за защита на собствени правалицето е отнесло проблемите си и е поискало съдействие от определен орган, излагайки собствените си притеснения и проблеми от неразбирателството, илюстрирано с конкретни житейски ситуации, между него, съпругата му и ищците, търсейки съдействие от орган, който счита, че е компетентен да се намеси и да защити правата му.

Аналогични са изводите, още повече, че става въпрос за същата жалба до МВР- Габрово и по претенцията на И. К. Р. срещу ответника В. Х. Х..

Подаденият сигнал от ответницата Б. Й. Х. срещу ищцата И. К. Р. до ДАЗД, Дирекция "Закрила на детето" - гр. Габрово с вх. № СИГ/Д-ЕВ-Г/147 от 22.11.2021г., за който ищците считат, че е злоупотреба с право срещу двамата, също не представлява противоправно поведение, заради което следва да бъде ангажирана отговорност съгласно чл.45 ЗЗД. В него са изложени личните впечатления и разбирания на подателката, нейна конкретна оценка, мнение, опасение, което не подлежи на проверка за вярност, тъй като не представлява конкретни факти от обективната действителност.

Посоченото в този сигнал, че ищцата е "агресивна и неуравновесена майка", чието дете "все пак трябва да се възпитава“, представлява изявления, които съдържат оценъчен характер- ответницата има свое мнение за характера и качествата на ищцата като майка и предвид естеството си, те не могат да 3 бъдат верни или неверни, а само изразяват неодобрението на автора на изявлението към начИ. на отглеждане и възпитаване на детето. Тези изявления представляват личностната оценка на ответницата за ищцата и като такива, те не могат да бъдат верни или неверни и не могат да бъдат предмет на проверка.

Посочването им в сигнала е за да се аргументират породените притеснения на лицето и да обосноват искането му за намесата на компетентният орган.

Ирелевантно за настоящото производство е възражението във въззивната жалба, че съдът не обсъдил броят на жалбите, подавани от ответниците срещу ищците, броят на посещенията от органи на МВР по обаждания на ответниците до тел. 112, броят и неоснователността на жалбите от страна на ответниците срещу предходния собственик на апартамента на ищците. В случая от данните по делото е видно, че и двете страни са търсили съдействие на тел.112, когато са имали пререкания помежду си, а отношенията с „предходният собственик“ не са предмет на делото и същият не е страна по делото.

С оглед на всичко изложено по- горе, следва да се приеме, че по делото не е доказана противоправност на деянието, поради което не следва да се обсъждат останалите предпоставки по чл.45 ЗЗД. Исковете са неоснователни и като краен резултат правилно са били отхвърлени от първостепенния съд, съответно- решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното от ответника по въззивната жалба искане за присъждане на разноски пред тази инстанция в размер на 255 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на осн. чл.271 ал.1 ГПК, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 399/07.11.2025г. по гр.д.№472/2025г. на РС- Габрово

ОСЪЖДА Л. С. Р., ЕГН********** и И. К. Р., ЕГН**********, двамата с адрес:гр.Габрово, ул. “*****“ №5а, ет.3, ап.6, да заплатят на В. Х. Х., ЕГН********** и Б. Й. Х., ЕГН**********, двамата с адрес: гр.Габрово, ул.

“*****“ №5а, ет.2, ап.4, сумата 255 евро- разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4