Решение № 14366 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14366 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от П. П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110147195 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

17.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П. П. Стоянова гражданско дело номер 47195 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ..., с ЕИК ... представлявано от изпълнителните директори .... исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против П. С. Г., с ЕГН **********, от гр. ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 05.06.2025 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от общо 5 011,17 лв., от която: сумата от 4 168,10 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 722,14 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 27.05.2025 г., сумата от 96,89 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 24,04 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 27.05.2025 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – ..., с абонатен № .... за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., но е останала задължена за дължимата цена за посочения период за сумата от 5 011,17 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „...” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на П. С. Г., че ответницата дължи на „....” ЕАД – гр.

София сумата от общо 5 011,17 лв., от която: сумата от 4 168,10 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 722,14 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 27.05.2025 г., сумата от 96,89 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 24,04 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 27.05.2025 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. С. Г., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва 2 наличието на облигационни отношения между страните, както и сключения договор между ищеца и „...” ЕООД като такъв с изтекъл срок. Оспорва претенция за присъждане на главница за предоставена услуга дялово разпределение, като твърди, че по делото не са представени доказателства за предоставяне на услугата, както и такива, установяващи размера на реалната доставка на топлинна енергия. Прави възражение за погасителна давност на претенциите за главници и лихви, в която насока излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Оспорва исковите претенции за присъждане на лихва за забава. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

С определение от 09.01.2026 г. „...” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „Нелбо” ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по предявените искови претенции, ангажирани са доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 33584/2025 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 19.06.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която П. С. Г. е осъдена да заплати на „....” ЕАД сумата от 4 168,10 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. С.... с абонатен № 23008 за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 722,14 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 27.05.2025 г., сумата от 96,89 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 24,04 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 27.05.2025 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 150,22 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 100,22 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

Като доказателства по делото са приети приложените към заявлението Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр.

3

София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, както и ежедневници, в които същите общи условия са публикувани.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „...” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представените доказателства от ищеца и от третото лице помагач се установява, че „...” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че ответницата е декларирала, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С.... на основание наследство, като е посочила Нотариален акт № 70а, том XXV, дело № 3476/1975 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „...” ЕООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 4 085,49 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 3 532,84 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 552,65 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 02.09.2026 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № 23008, за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г. за ответницата са в размер на 4 168,10 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 722,14 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на 4 топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 2, находящ се на адрес: гр.

С.... на който адрес е открита партида на абонатен № 23008. Безспорно е установено, че ответницата е собственик на процесния отопляван недвижим имот. Спори се за качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, а също се спори и за размера на доставената топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответницата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.