Решение № 40 от 10.02.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. ХАСКОВО, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело № 20255600100851 по описа за 2025 година

Предявени са четири обективно съединени иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

ИЩЦИТЕ – Н. С. Г. и С. Н. С. твърдят, че с постановление от 10.01.2020 год. на РП – Свиленград било образувано досъдебно производство /ДП/ № 16 / 2020 год. по описа на РУ – Свиленград, по което с постановления от 12.06.2020 год., ищецът Н. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, а ищецът С. С. – за престъпление по чл. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. По отношение на двамата ищци била взета мярка за неотклонение „подписка“ и извършена полицейска регистрация – фотографиране, снемане на пръстови отпечатъци, с които действия била засегната личната им неприкосновеност и достойнство, предизвиквайки стрес и чувство на унижение. Поддържат, че именно те, а не Я.К. Н., са пострадали от деянията, за които били привлечени в качеството на обвиняеми. Твърдят, че подадената преди това от тях молба /жалба/ против Н., не е била намерена. Всичко това довело до влошаване на здравословното им състояние. При предявяване на материалите по разследването, направили доказателствени искания, които били оставени без уважение, което създало у тях убеждението, че процесът срещу тях се води тенденциозно. Въз основа на обвинителен акт, внесен в РС – Свиленград било образувано НОХД № 253 / 2021 год., приключило с Присъда № 4 от 14.06.2021 год., с която двамата 1 ищци били признати за виновни в извършване на престъпленията, за които били привлечени в качеството на обвиняеми. След постановяване на осъдителната присъда, рухнали психически. Въз основа на подадена от тях въззивна жалба било образувано ВНОХД № 603 / 2021 год. по описа на ОС – Хасково, приключило с Присъда № 38 от 19.12.2022 год., с която обжалваната присъда, постановена от първоинстанционния съд била отменена и постановена друга, с която ищецът Н. Г. е бил признат за невинен и оправдан по двете обвинения, а престъплението, за което ищецът С. С. бил признат за виновен с обжалваната присъда било преквалифицирано, в резултат на което бил оправдан и образуваното срещу него наказателно производство – прекратено. Въз основа на жалба, подадена от пострадалия Я.К. Н. било образувано КНОХД № 294 / 2023 год. по описа на ВКС, приключило с Решение № 200 от 31.05.2023 год., с което присъдата на въззивния съд била отменено и делото върнато за ново разглеждане. След връщане на делото, производството по същото продължило като ВНОХД № 422 / 2023 год. по описа на ОС – Хасково, приключило с оправдателна присъда, против която била подадена жалба от Н., въз основа на който било образувано КНОХД № 218 / 2024 год., приключило с Решение № 288 от 15.05.2024 год., с което въззивната оправдателна присъда била потвърдена. В резултат на действията на ответника от продължилото близо пет години наказателно производство понесли значителни неимуществени и имуществени вреди. Станали известни като побойници и хулигани, понасяйки подмятания и подигравки, довело до задълбочаване на социалната им изолация, и до разрив в отношенията между ищеца Н. С. и съпругата му, която го упреквала, че не е направил необходимото за да предотврати това, което се случило със сина им – ищеца С.

С., който от своя страна бил принуден да напусне страната и се установи да живее и работи в Румъния. Последвала и раздяла между ищеца Г. и съпругата му. Всичките им приятели и познати се дистанцирали от тях. Доверието на най-близките им също било накърнено. С оглед на изложеното, молят за решение, с което съдът осъди ответника да заплати на ищеца Н. Г. суми в размер на 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди - по 100 000 лева – за незаконно обвинение за всяко едно от двете престъпления, за които бил привлечен в качеството на обвиняем и оправдан, и в размер на 2 050 лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, а на ищеца С. С. – суми в размер на 120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем и оправдан, и в размер на 2 050 лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Претендират присъждане на законна лихва върху обезщетенията, считано от влизане в сила на оправдателната присъда 15.05.2024 год. и деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ

–

ПРОКУРАТУРА

НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - оспорва иска. Заявява възражение за прекомерност на претендираните обезщетения.

Поддържа, че продължителността на наказателното производство била в рамките на 2 разумния срок. По отношение на ищците била взета най-леката мярка за неотклонение и същите били субекти на разследване и по други наказателни производства.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Досъдебно производство /ДП/ № 16 / 2020 год. по описа на РУ – Свиленград, прокурорска преписка № 1644 / 2019 год. по описа на Районна прокуратура - Свиленград е образувано с постановление от 10.01.2020 год.

С постановление от 12.06.2020 год., ищецът С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 31.10.2019 год.в гр.Любимец, в съучастие като извършител с ищеца Г., причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане – кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на Я.К. Н. от гр.Харманли – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

С постановление от 12.06.2020 год., ищецът Г. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 31.10.2019 год. в гр.Любимец, в съучастие като помагач с ищеца С., причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане – кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на Я.К. Н. от гр.Харманли – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК; и за това, че на 31.10.2019 год. в гр.Любимец се заканил на Я.К. Н. с убийство, като му казал „Ще те очистим до една седмица, ще се погрижим да умреш и да ни съдиш няма да ти помогне“ – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

С постановления от 05.11.2020 год. и от 11.11.2020 год., ищците Г. и С. са привлечени в качеството на обвиняеми за същите престъпления, описани по-горе.

По отношение на ищците е взета мярка за неотклонение „подписка“, отменена с определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.12.2022 год. по ВНОХД № 603 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С протоколи от 13.11.2020 год., разследването е предявено на обвиняемите.

С постановление от 16.11.2020 год. е уважено частично направеното от ищеца С. искане за събиране на допълнителни доказателства.

На 04.02.2021 год. е изготвено обвинително заключително мнение за предаване на ищците на съд.

На 09.04.2021 год. в Районен съд – Свиленград е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 253 / 2021 год., приключило с Присъда № 4 от 14.06.2021 год., с която на ищеца С., 3 признат за виновен в извършване на престъплението, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години, а на ищеца Г., признат за виновен в извършване на престъпленията, за които е бил привлечен в качеството на обвиняем е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.

По делото са проведени три открити съдебни заседания, в които ищците са се явили.

По жалби, подадени от защитниците на подсъдимите – ищци в настоящото производство е образувано НОХД № 567 / 2021 год., преобразувано като НОХД № 603 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, приключило с Присъда № 38 от 19.12.2022 год., с която след частична отмяна на осъдителната присъда на първоинстанционния съд, подсъдимият Г. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение и за двете престъпления. Обжалваната присъда е отменена и в частта, с която подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем, което е преквалифицирано в престъпление по 132, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, и на основание чл.304 от НПК е оправдан, а образуваното срещу него наказателно производство - прекратено.

На проведените общо девет открити съдебни заседания, ищците са присъствали.

По жалба, подадена от защитника на Я. Н. е образувано КНОХД № 294 / 2023 год. по описа на ВКС, приключило с Решение № 200 от 31.05.2023 год., с което въззивната присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 07.04.2023 год., в който договореното и заплатено от ищците адвокатско възнаграждение е в размер на 4 100 лева.

Представителят на

Върховната касационна прокуратура е изразил становище за частична основателност на жалбата, подкрепяйки искането на частния обвинител за отмяна на присъдата в частта за престъплението, извършено от подсъдимия С..

След връщане на делото на Окръжен съд – Хасково, същото е продължило като НОХД № 422 / 2023 год., приключило с Присъда № 38 от 11.12.2023 год., с която присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло и обвиняемите Г. и С. – признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

По жалба, подадена от защитника на Я. Н. е образувано КНОХД № 218 / 2024 год. по описа на ВКС, приключило с Решение № 288 от 15.05.2024 год., с което оправдателната въззивна присъда е оставена в сила. В мотивите към решението е изразено становище за това, че за престъплението по чл.132, ал.1, т.2 от НК е изтекла предвидената в закона давност за наказателно преследване, за приложението на която било направено искане от подсъдимият С..

4

Представителят на

Върховната касационна прокуратура е изразил становище за частична основателност на жалбата, подкрепяйки искането на частния обвинител за отмяна на присъдата в частта за престъплението, извършено от подсъдимия С..

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че с Присъда № 39 от 10.02.2011 год. по НОХД № 510 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, ищецът С. е признат за виновен в това, че на 17.02.2010 год. в с.Генералово, Хасковска област, без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество хероин с нетно тегло 0.2464 грама на стойност 29.57 лева, като случаят се явявал маловажен, поради което и на основание чл.354 а, ал.5, вр. чл.78 а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

Ищецът Г. е бил признат за виновен в това, че на

14.03.2012 год. на ГКПП „Капитан Андреево“ държал в лек автомобил акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, а именно 200 бр. кутии цигари на обща стойност 940 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1, вр. чл.55, ал1, т.1, вр. чл.39, ал.1 и чл.47, ал.1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, и на наказание „Глоба“ в размер на 470 лева. Ищецът Г. е реабилитиран по право, считано от 22.09.2015 год.

По искане на ищците по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетелката Г.а – сестра на ищеца Г. и леля на ищеца С. се установява, че ищците били много притеснени, защото от едно „елементарно спречкване“, станало на Хелуин през 2019 год. между племенника й и Я.К., който по това време живеел на съпружески начала с бившата му съпруга, „нещата започнали да отиват на съд“. Най – неочаквано за всички било, че ищците били привлечени като обвиняеми, а не Я., който пръв започнал спора. Настъпила промяна в поведението на ищците – станали затворени, мълчаливи и изнервени. Между брат й и съпругата му започнали неприятности, довели да раздялата им. Съпругата му го упреквала, че той е виновен, защото не успял да разтърве С. и Я., и така да предотврати побоя. Градът, в който живеели бил малък и скоро всички започнали да обсъждат поведението на ищците. Преди инцидента племенникът й работил като крупие в казино, но бил принуден да напусне работа. След около половин година си намерил друга работа. В момента работел в Румъния. Брат й се затворил в къщи – не искал да излиза, не искал да говори, отслабнал, започнал да вдига кръвно и захарта му се покачила. Племенникът й също бил омърлушен. Притеснявал се за това какъв пример ще даде на детето си. Разговорите помежду им били сведени само за делото, по което били обвиняеми, а впоследствие и подсъдими. Мислите им били само за това какво ще стане, защо се е случило така и наистина ли хората вярвали, че са способни на такива вандалски прояви. Били отчаяни от продължителното водене на делата. Брат й споделял, че когато му носели призовки, устата му пресъхвала, пребледнявал и му ставало лошо само при 5 мисълта, че трябва да ходи отново в съда. Отчаянието било пълно. Когато племенникът й заминал на работа в Румъния, а делото все още продължавало, това довело до допълнителен стрес и разходи, предвид това, че трябвало да се съобразява с работата си в чужбина, където заминал защото искал да се махне от злословенето на хората, които казвали, че е побойник. Свидетелката твърди, че след инцидента, брат й и племенника й подали жалба срещу Я., но същата не била намерена. Загубили надежда за добър край. След като били оправдани, ищците се успокоили, сякаш камък паднал от сърцата им. От показанията на свидетеля К. – племенник на ищеца Г. и първи братовчед на ищеца С. се установява, че при първото дело всичко било нормално, но след като ги осъдили, били видимо притеснени. Чувствали, че няма измъкване от ситуацията и, че ще отидат в затвора за нещо, което не са извършили и не са виновни. След като жалбата им се изгубила, чувствали, че системата е срещу тях и няма да има възмездие. Отчуждили се. Братовчед му отслабнал, а вуйчо му страдал от безсъние. Настъпило влошаване на здравословното му състояние. В града, в който живеели се говорело, че са побойници и ще ги осъдят. Не им било приятно да излизат навън. Преди инцидента описва братовчед си като весел човек, който обича да се шегува, но след делата не било така. Разговорите се свеждали само до делата. От показанията на свидетеля М. се установява, че с ищеца Г. се познавали от преди 15 – 20 години. След като започнало делото, Н. се разболял. Двамата със сина му спрели да излизат, не си вдигали телефоните, отчуждили се. Страхували се да не влезнат в затвора. Всички ги обсъждали. „Само дето не ги изкараха убийци“, по този начин ги коментирал целия град, като слуховете стигали и до тях. Преди образуване на делата, ищецът Г. работел като международен шофьор, но след това рядко пътувал.