Определение № 9236 от 27.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9236 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20261100503564 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 407, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на В. Д. П. срещу Разпореждане № 20129606 от 20.09.2024 г. по гр. д. № 53530/2019 г. по описа на СРС, 155 състав, с което е постановено издаването на изпълнителен лист срещу жалбоподателката въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за сумата от 1433,44 лв. – главница, за периода от м. 16.09.2017 г. до 12.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.09.2019 г., както и за сумата от 60,41 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2017 г. до 11.08.2019 г.

Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил правнорелевантното обстоятелство, че издадената по частно гр. д. № 53530/2019 г. по описа на СРС, 155 състав заповед за изпълнение не е влязла в сила, тъй като съдебното производство, образувано по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е висящо – първоинстанционното решение било обжалвано с въззивна жалба, по която въззивният съд не се е произнесъл.

Въззиваемият не е подал в законоустановения срок отговор на частната въззивна жалба.

1

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирани страни в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Софийски градски съд, като взе предвид наведените с частната въззивна жалба доводи, намира за изяснено следното от фактическа и правна страна:

Със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 53530/2019 г. по описа на СРС, 155 с-в, е разпоредено частната жалбоподателка – длъжница в заповедното производство, да заплати на кредитора /заявителя/ сумата от 1 540,77 лв., представляваща главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 15.07.2017 г. до 11.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 18.09.2019 г., до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 264,46 лв., представляваща мораторна лихва, изтекла за периода от 16.10.2017 г. до 11.08.2019 г. и сумата от 86,10 лв. съдебни разноски в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжницата е възразила срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като съобразно указанията на районния съд заявителят е предявил в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на паричните притезания, удостоверени в процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Установява се, че въз основа на исковата молба, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, е образувано гр. д. № 68423/2019 г. по описа на СРС, 155 с-в, по което с решение № 20098599 от 26.07.2023 г. е установено, че длъжника в заповедното производство дължи на „Софийска вода” АД сумата от 1 433,44 лв. – главница, за периода от 16.09.2017 г. до 12.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г., както и за сумата от 60,41 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2017 г. до 11.08.2019 г.

В кориците на гр. д. №53530/2019 г. по описа на СРС, 155 с-в, по което се е развило процесното заповедно производство, е приложено горепосоченото съдебно решение № 20098599 от 26.07.2023 г. Приложено е определение № 7567/16.05.2024 г. постановено по в. гр. дело № 2746/2024 г. по описа на СГС, ГО, IVг с-в, видно от което е образувано въззивното производство по въззивна 2 жалба на В. Д. П. срещу решение № 20098599 от 26.07.2023 г. по гр. дело № 68423/2019 г. по описа на СРС, 155 състав. След като СГС е констатирал, че във въззивната жалба на ответницата по делото са изложени оплаквания относно присъдените разноски в първоинстанционното производство, е прекратил и върнал делото на СРС за произнасяне по молба с правно основание чл. 248 ГПК, обективирана във въззивната жалба, след което въззивният съд е дал указания делото да бъде върнато на СГС, IV – г състав за произнасяне по въззивната жалба на В. П..

Нещо повече, от извършена служебна проверка от настоящата съдебна инстанция се изяснява, че съдебното производство, образувано по в. гр. дело № 2746/2024 г. по описа на СГС, ГО, IVг с-в, е висящо, тъй като не е налице произнасяне по въззивната жалба на ответницата срещу първоинстанционното решение № 20098599 от 26.07.2023 г. по гр. дело № 68423/2019 г. по описа на СРС, 155 състав. С разпореждане № 8486/23.03.2026 г. СГС е констатирал, че първоинстанционният съд се е произнесъл с определение по чл.248, ал.1 ГПК от 27.05.2024 г., като делото е било върнато на СГС на 02.03.2026 г., поради което е насрочил делото в открито съдебно заседание за разглеждане на въззивната жалба на В. П..

Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК представлява предявеното чрез заявлението по чл. 410 ГПК притезание, като с този иск се цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на този иск ще влезе в сила заповедта за изпълнение, с която вече е допуснато принудително удовлетворяване на претендираното парично притезание и въз основа на която ще бъде издаден изпълнителен лист – с аргумент от противното основание на чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 422, ал. 3 ГПК.

Следователно, след като не е влязло в сила решението, с което частично са уважени предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е влязла в сила и не притежава изпълнителна сила – арг. чл. 416 ГПК, във вр. с чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК. Неправилно съдът по заповедното производство, пропускайки да констатира тези факти, е издал изпълнителен лист за паричните притезание, чието съществуване не е установено със сила на пресъдено нещо в исковото производство, образувано по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 3

ГПК.

Въз основа на тези правни съображения обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 20.09.2024 г. е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като издадения изпълнителен лист следва да бъде обезсилен.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 20129606 от 20.09.2024 г., постановено по гр. д. № 53530/2019 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, с което е разпредено да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.10.2019 г. по гр. дело № 53530/2019 г. по описа на СРС, 155 състав в полза на „Софийска вода“ АД срещу В. Д. П., като ОБЕЗСИЛВА издадения на 23.12.2024 г. изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, както и служебно изготвен препис от същото да се изпрати по изп.д.№ 20258630400939 на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4