Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31 от 19.01.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 19/2023
Вид
Определение № 31
Подписан
19.01.2023
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Събина Ненкова Христова Диамандиева, Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл.229, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Бургас, 19.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20232000500019 по описа за 2023 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по частната жалба на Й. и Н.

М., чрез пълномощника адв.Б., против определение № 656/25.11.2022г. по гр.дело № 316/2022г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което на основание чл.229, т.5 ГПК е спряно производството по делото.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Сливенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Според жалбоподателите, осъществяването на проверка от органите на Прокуратурата или на МВР за наличие на извършено престъпление не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229, т.5 ГПК. Твърди се, че според установената съдебна практика образуването на досъдебно производство не е основание за спиране на съдебен процес по гражданско дело. Цитира се определение № 634/15.11.2015г. по ч.гр.дело №5418/2015г. по описа на Трето гражданско отделение на ВКС, според което за прилагане на посочената разпоредба е необходимо съдът да констатира наличие на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и чието установяване е невъзможно в гражданското производство.

Твърди се, че ответникът Д. В. Д. признава своята вина за настъпилото ПТП посредством заплащане на обезщетение на жалбоподателите и съгласно твърденията в отговора на исковата молба за съпричиняване от страна на пострадалия М. М. в размер на 64%.

В отговор на частната жалба, подаден от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв.Г., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

1

Цитира актуална практика на ВКС, според която спиране на гражданското дело следва да бъде постановено дори когато наказателното производство е в досъдебна фаза предвид обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увредените лица против застрахователя от влязлата в сила присъда срещу водача на ППС, причинил МПС относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца съгласно чл. 300 ГПК.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и е следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Сливенския окръжен съд по исковата молба на Н. М. М. и Й. М. М. против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за смъртта на техния баща М. Н. М., настъпила в резултат на ПТП на 22.09.2020г. между автомобила на пострадалия и МПС, управлявано от Д. В.

Д. в размер на по 30 000 лв. за всеки от ищците, частичен иск от пълния размер от по 164 000 лв. Твърди се в исковата молба,че вината за настъпилото ПТП е на водача Д. В. Д., поради шофиране със скорост, надвишаваща с 65 км/ч разрешената и поради несъобразяване с маркировката, указваща наличието на кръстовище наблизо. Посочено е, че ответният застраховател вече е заплатил на двамата ищци обезщетение от по 36 000 лв. преди подаването на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило обстоятелствата и твърденията, описани в исковата молба и е указано образуването на наказателно производство - ДП №11150/2021г. по описа на СДВР. След изискване от съда е получено копие на ДП №1756/2020г. по описа на Обл. Дирекция на МВР – Сливен. Поради наличието му ответникът е направил искане за спиране на производството по реда на чл.229, т.5 ГПК, уважено с обжалваното определение.

За да постанови обжалвания акт, предходната инстанция е констатирала, че предмет на образуваното ДП №1756/2020г. по описа на Обл. Дирекция на МВР – Сливен е деликтът, описан в исковата молба и поради идентичността на елементите на фактическия състав на деликтната гражданска отговорност и тези, предмет на наказателното производство и постановил спиране на делото до приключване на наказателното производство.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Видно от исковата молба и както вече бе изложено по-горе, искът е основан на твърдения за преживени психически травми и страдания от страна на частните жалбоподатели, в резултат от ПТП, причинено от трето, неучастващо в това производство лице, при което е настъпила смъртта на Мартин М..

2

Не се спори, че има образувано и висящо ДП, чиято основна цел е събиране на доказателства относно извършено престъпление, пряко свързано с ПТП-то от 20.00.2020г. Изложението на обстоятелствата по исковата молба сочи на еднаквост между описаните неправомерни действия по твърдения деликт, обуславящ гражданската отговорност и елементи на изпълнително деяние по НК, за което е образувано досъдебно производство.

Съгласно чл.229, ал.1, т.5 ГПК, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спору съдът спира производството по гражданския спор.

Установяването на извършено престъпление е от съществено значение за разрешаване на гражданско-правния спор между страните, защото именно виновното извършване на деянието, което е предмет на наказателното производство, предпоставя основанието и обема на отговорност на застрахователя, доколкото той е оспорил тези обстоятелства.

По правилото на чл.300 ГПК гражданският съд е задължен да вземе предвид влязлата в сила присъда относно извършване на деянието, неговата противоправност и наличието на вина на дееца. В посочения смисъл е актуалната съдебна практика - Определение №10 от 7.01.2022г. на ВКС по ч.т.д.№ 2470/2021г., II т. о., ТК, възприета при зачитане на разясненията по Тълкувателно решение №5/05.04.2006г. по тълк.д.№ 5/2005г. на ОСГК и ОСТК.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Й. и Н. М., чрез пълномощника адв. Б., против определение № 656/25.11.2022г. по гр.дело №316/2022г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3