Решение № 435 от 27.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Русе, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520105281 по описа за 2025 година

М. Д. Й. заявява, че по силата на трудов договор изпълнявал длъжността „********“ в „*********“ ООД.

На 20.11.2024г., около 11.40 часа, при изпълнение на служебните си задължения, на 493 км във водите на река Дунав пострадал при злополука. Пояснява, че докато миел товарното помещение на кораба, на който работел, паднал от стълбата, вследствие което получил фрактура в областта на дясна глезенна става.

С Разпореждане №5104-17-126/28.11.2024г. на ТП на НОИ – Русе, влязло в сила на 18.12.2024г., злополуката била призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.

Непосредствено след инцидента бил откаран в клиника по ортопедия и травматология на „Медицински институт – МВР“ – София. Постъпил с оплаквания от силна болка, отток, ограничени движения в дясната глезенна става и невъзможност за самостоятелна походка. След проведени комплексни медицински изследвания, лекарите поставили диагноза: фрактура с дислокация на костните фрагменти на латералния малеол.

Ищецът бил приет в лечебното заведение за хирургично лечение, при което било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Последвала остеосинтеза с 1/3 семитубуларна плака и седем винта, единият от които интрафрагментарен. Пострадалият бил имобилизиран посредством гипсова шина, като за придвижването си се наложило да ползва помощни средства. На 06.01.2025г. М. Й. бил насочен към ЛКК за продължаване периода на временна неработоспособност. Комисията заключила, че е налице отток и палпаторна болезненост в дясна глезенна става, ограничени и болезнени движения в същата, придружени с анталгична походка.

1

Вследствие трудовата злополука ищецът изпитал интензивни и негативни изживявания. Търпял силни болки в областта на дясната глезенна става, които се усилвали при най-малкия опит за движение на травмирания крайник, а в определени моменти ставали нетърпими. Това наложило системен прием на обезболяващи медикаменти, които само временно овладявали силно изразения болков синдром. Засегнатият крайник бил със значително ограничени движения, което създавало затруднения от двигателен характер, включително при ежедневните дейности, задоволяване битово – хигиенни нужди и потребности.

Девет месеца след инцидента М. Й. все още имал посттравматични оплаквания – не можел да се придвижва самостоятелно без чести почивки, съществували индиции за липса на пълно възстановяване, притеснявал се от наличието на трайни неблагоприятни последици за физиологическия статус на увредения крайник, възпрепятстващи пълноценното изпълнение на служебните му задължения, упражняване на професията и качеството му на живот в бъдеще.

Инцидентът се отразил негативно и върху психиката на ищеца – изпитвал тревожност, напрегнатост, раздразнителност, нарушил се сънят му.

Процесуалният представител на ищеца излага аргументи досежно приложение разпоредбите на чл.200 КТ и чл.52 ЗЗД.

С оглед изложеното, М. Д. Й. моли съда да постанови решение, с което да осъди „*********“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ********, представлявано от управителите В.Х.Г и Я. Б. С. да му заплати сумата 20 000 лева, частично предявени от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука, настъпила на 20.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2024г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът – „*********“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно частичната неоснователност на ищцовите претенции.

Не оспорва относими към спора факти, а именно: наличие на трудово правоотношение между страните към датата на инцидента, както и че последният е трудова злополука по смисъла на чл.55 КСО.

Твърди, че след злополуката, представители на дружеството предприели необходимите действия по оказване медицинска помощ на ищеца. Предложили да осъществят контакт с изявени специалисти в областта на ортопедията в гр.Русе, считайки, че своевременната медицинска намеса е най-добрият начин за ограничаване на евентуални усложнения. Ищецът отказал и с помощта на свои близки потърсил медицинска помощ в гр.София.

Изразява съмнения относно начина на придвижване на пострадалия до гр.София без присъствието на медицинско лице, като приема, че това транспортиране е довело до настъпване известни усложнения и задълбочаване на травмата.

Поддържа, че по време на изпълнение на поставената задача – измиване на товарно 2 помещение, ищецът проявил груба небрежност, като не е съобразил действията си със спецификата на мястото и възложената работа и не предприел елементарни предпазни мерки при слизането си по стълбата.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, свързани с продължителността на възстановителния процес и упражняване на професията му като ******** на кораб. В тази връзка сочи, че първоначално М. Й. представил болничен лист за 38 дни, а впоследствие – болничен лист за 30 дни за периода 28.12.2024г. – 26.01.2025г. На 10.01.2025г. в молба до работодателя, ищецът поискал да бъде прекъснат втория болничен лист на 10.01.2025г. поради подобряване здравословното му състояние. След изричен отказ от страна на дружеството да допусне до работа лице, за което има издаден медицински документ за неработоспособност, служителят поискал заличаване на посочения документ и представил друг болничен лист с определена по-малка продължителност на домашното лечение – от 28.12.2024г. до 10.01.2025г., т.е. за 14 дни.

Ответникът релевира възражение за съпричиняване.

„ЗАД „*******“ АД – трето лице, помагач на страната на ответника, счита претенцията за допустима, но неоснователна. Заявява, че на 24.01.2024г. между застрахователя и работодателя е сключен договор по задължителна застраховка „Трудова злополука“, застрахователна полица №************, в която ищецът бил включен като застраховано лице. Във връзка с настъпилата на 20.11.2024г. трудова злополука, застрахователят образувал преписка по щета №********** и на 24.01.2025г. изплатил на М.

Й. обезщетение в размер на 750 лева. Третото лице счита, че с изплащане на обезщетението е изпълнило изцяло задължението си.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Безспорно е, че страните по делото са обвързани от трудово правоотношение, основано на договор, по силата на който М. Д. Й. заемал длъжността „********“ в „*********“ ООД.

Данни за злополуката, настъпила на 20.11.2024г. се съдържат в „Декларация за трудова злополука“ №6/25.11.2024г. В раздел ІІІ е отразен датата и часът на инцидента: 11.40 часа на 20.11.2024г. Вписано е работното време: от 08.00 часа до 12.00 часа и от 13.00 часа до 17.00 часа. Конкретизирано е мястото: „км 493 река Дунав“.

С разпореждане №5104-17-126/28.11.2024г. на ТП на НОИ – Русе, злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Разпореждането е влязло в сила на 18.12.2024г.

Ангажирани са писмени доказателства досежно физическото увреждане на ищеца, медицинските манипулации и интервенции които са проведени в хода на лечение и здравословното му състояние в периода след трудовата злополука.

Ответникът представя три болнични листа и молба на ищеца с искане да бъде прекъснат последния болничен лист от 10.01.2025г. „поради подобряване на здравословното състояние“.

3

На 22.04.2025г. застрахователят изплатил на ищеца сумата 750 лева – обезщетение по щета №**********/**********.

За установяване относими към спора факти е допуснат разпита на Л.А.Н. и А.Д.И..

Л.Н. пояснява, че живее на съпружески начала с ищеца. За злополуката узнала от него. Уведомил я по телефона, че след като приключили с миенето на трюма на кораба, качвайки се на стълба паднал и си наранил крака. Лекарите в Спешно отделение в гр.Русе констатирали наличието на фрактура, налагаща операция, но М. Й. отказал медицинските манипулации в УМБАЛ „Канев“, поради което в болницата единствено обездвижили увредения крайник. Пожелал лечението да бъде проведено в гр.София. Транспортирали го със служебна кола до гр.Бяла, а оттам синът на свидетелката го посрещнал и откарал в болница в гр.София. При проведената оперативна интервенция, лекарите поставили имплант. Ищецът търпял силни болки, приемал антикоагуланти и болкоуспокояващи медикаменти. След изписването му от болницата свидетелката дълго време полагала грижи за него. В началото на 2025г. началника му го попитал дали може да се върне на работа и той се съгласил. Л.Н. се противопоставила, но М. Й. я уверил, че няма да натоварва крака си.

Въпреки упражненията които правел постоянно, ищецът и до настоящия момент изпитвал болки и затруднения когато се придвижвал пеш. Увреденият крайник често изтръпвал.

А.И. – моряк в „*********“ ООД изнася следните данни във връзка с инцидента:

Предвид смяната на товара, товарното помещение трябвало да бъде почистено много добре със съответните препарати. Ищецът, качвайки се на стълба, за да разпръсне препарата, паднал. Тъй като препаратът бил много агресивен, колегите му стояли настрани и нямали възможност да придържат стълбата. Стълбата не била от оборудването на палубната команда, нямала куки за захващане, липсвали тампоните против хлъзгане. Свидетелят предполага, че стълбата е била от машинното помещение. Твърди, че никой не е нареждал на М. Й. да ползва тази стълба. Всички отказали да се качат на нея, тъй като подът в товарното помещение бил хлъзгав от химикалите и съществувала голяма вероятност стълбата да се приплъзне. Посъветвали и ищеца да не ползва стълбата. Пояснява, че принципно при почистването на кораба не се използват стълби. По-високите участъци почиствали с водоструйка, маркуч или с дълги телескопични четки.

Втората половина на м.януари ищецът се върнал на работа. Споделил, че се чувства добре, което учудило свидетеля, тъй като самият той имал имплант и бил наясно, че срокът за възстановяване е около шест месеца. М. Й. не се оплаквал от болки в крака, но накуцвал, не можел да стъпи добре на него и леко го провлачвал.

В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът цени като обективно, всестранно, ясно и пълно. След проверка на медицинската документация и преглед на пострадалия, вещото лице констатирало, че М. Й. претърпял следните увреждания, резултат от трудовата злополука: многофрагментно счупване на дясна подбедрица – счупване на дясна фибула и задна част на табия в областта на дясна глезенна става. Уврежданията причинили на ищеца болка и ограничения на движенията, невъзможност да използва засегнатия крак за дълъг период от време. При настъпване на травмата болките били силни, по време на 4 медицинските манипулации и престоя в болница, пострадалият бил обезболяван.

Четиридесет дни след операцията, имобилизацията била свалена и след този период пострадалият приемал по-рядко аналгетици. Типът на травмата се свързвал с оток, хематом и силно ограничени, болезнени движения в глезенната става, невъзможност за натоварване на крайника. При правилно лечение, костното срастване настъпвало след 6 седмици, а пълното възстановяване – до 6 месеца, поради засягане на меките тъкани. В период от 60 дни ищецът не натоварвал крайника и се придвижвал с помощни средства. На 07.01.2025г. при контролен преглед били установени: оток, болка, ограничени движения, щадяща походка. Експертът извършил личен преглед през м.януари 2026г. и констатирал: леко накуцваща походка, която се засилвала след продължително натоварване; ограничение движенията на ходилото нагоре-надолу до 10 градуса в двете посоки; разлика от 2 см в обиколката на двата глезена; болки при застудяване, ирадиращи и към коляното. Вещото лице изяснява в какво се изразява фрактурата на пострадалия, по какъв начин и с какви средства са наместени фрагментите при оперативната интервенция. Констатирано е, че пострадалият се придвижвал с помощни средства минимум 68 дни. Пояснено е, че в периода 21.11.2024г. – 07.01.2025г. М. Й. се е придвижвал с помощни средства, крайникът е бил обездвижен с ортеза, което създавало значителни пречки сам да се справя с голяма част от ежедневните битови нужди и да поддържа тоалета си. Експертът счита, че в бъдеще не може да се очаква пълно възстановяване поради развитие на артрозни промени в ставата, свързани с травматичното нарушаване на хрущяла и меката тъкан.