Решение № 552 от 17.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Благоевград, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20231200500949 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от С. Я. Л., чрез адв. И. И., против Резолюция за прекратяване на изпълнително производство от дата 27.06.2023г., постановена по изпълнително дело № 20/2023г. по описа на ДСИ при РС Гоце Делчев. В жалбата се сочи, че атакуваният акт е нищожен, тъй като прекратяването е извършено с резолюция, а не с постановление, което не е подписано и без мотиви. По същество се сочи, че актът е незаконосъобразен. Преди прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител не е изискал становище от молителя. С определението на апелативната инстанция отново е допуснато обезпечение на бъдещия иск – запор на банкова сметка, каквото обезпечение е наложено и с първоначалната обезпечителна заповед. Незаконосъобразно било прекратяването на производството по отношение наложения запор на вземанията, тъй като такова искане не е отправено до съдебния изпълнител.

Прави се искане за прогласяване нищожността на обжалвания акт, респ. за 1 неговата отмяна като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - Т. Б. З. – Л.а, чрез адв. Б. Б. в писмен отговор сочи, че жалбата е неоснователна, за което се излагат подробно доводи.

Прави се искане за оставяне на жалбата без уважение.

ДСИ при Районен съд - Гоце Делчев е депозирал мотиви по чл. 436, ал.

3 ГПК, в които е изложил съображения за неоснователност на подадената жалба.

При извършената от Окръжен съд - Благоевград проверка се констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител - чл. 435, ал. 1, т.

3 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл.

436, ал. 2 ГПК. Ето защо е редовна и допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Изпълнително дело № 20/2023г. по описа на ДСИ при РС Гоце Делчев е образувано по заявление на С. Я. Л., с което е направено искане за предприемане на изпълнителни действия по наложени обезпечителни мерки – запор върху вземания и запор върху банкова сметка, наложени с Обезпечителна заповед № 5/16.03.2023г., постановена по т.д. № 166/2023г. по описа на Окръжен съд - Добрич. С последната по отношение на Т. Б. З. – Л.а са наложени обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот, запор върху банкова сметка в банка ДСК ЕАД и запор върху вземания на Т. Б. З. – Л.а по допуснато обезпечение на бъдещ иск. С разпореждане от дата 22.03.2023г. ДСИ е наложил исканите запори, изпратени са и запорни съобщения.

Впоследствие по изпълнителното дело е постъпила молба от дата 26.06.2023г., подадена от Т. Б. З. – Л.а, с която е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложените запори. Към молбата е представено влязло в сила определение № 344/19.06.2023г., постановено по гр. дело № 258/2023г., с което е отменен актът на Окръжен съд - Добрич, с който е допуснато обезпечение на бъдещите искове и са обезсилени издадените обезпечителни заповеди, вкл. тази по която е образувано изпълнителното дело. Вместо това е допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана и запор на 2 банкови сметки /наложени и с първоначалния акт по допускане на обезпечение/, но при условията на внасяне на гаранция. С акт от 27.06.2023г. съдебният изпълнител е прекратил производството на осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК – поради обезсилване на обезпечителната заповед. Посочил е, че след влизане в сила на прекратяването следва да се вдигнат наложените запори на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК.

С жалбата, по която е образувано настоящото производство, молителят С. Я. Л. представя обезпечителна заповед № 3/05.07.2023г., издадена по гр. дело № 238/2023г. по описа на Апелативен съд Варна, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху банкова сметка на Т. Б. З. – Л.а в Банка ДСК ЕАД. Обезпечителната заповед е издадена след внасяне на определената от съда гаранция от страна на молителя.

Съдът намира, че жалбата на С. Я. Л. срещу прекратяване на образуваното изпълнително производство е неоснователна.

На първо място неоснователни са оплакванията за това, че атакуваният акт е нищожен. Въззивната съдебна инстанция намира същия за валиден, тъй като е постановен от съдебния изпълнител в кръга на възложените му функции и в рамките на неговата компетентност, по установения ред и в предвидената писмена форма. Волята на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание – чл. 433, ал.

1, т. 3 ГПК е изразена безпротиворечиво и разбираемо, поради което независимо, че актът не е наименуван постановление, а е обективиран в разпореждане /резолюция/ по съществото си представлява постановление за прекратяване на изпълнителното производство и е породило своите правни последици.

На следващо място са неоснователни оплакванията на това, че съдебният изпълнител е следвало да уведоми молителя за исканото прекратяване, като съобрази неговото становище. Процесуалният закон не предвижда такова задължение за уведомяване. Съгласно разпоредбата на чл.

433, ал. 1, т. 3 ГПК изпълнителното производство се прекратява при обезсилване на издадения изпълнителен лист, в случая обезпечителната заповед. Пред съдебния изпълнител са представени доказателства за това, че първоначалната обезпечителна заповед въз основа, на която е образувано 3 изпълнителното производство, е обезсилена. Ето защо той правилно е предприел действия по прекратяване на делото. Обстоятелството, че впоследствие е издадена нова обезпечителна заповед на апелативната инстанция, с която е наложен също запор на банковата сметка, наложена вече по образуваното изпълнително дело не е основание за отмяна на атакуваното прекратяване. Към момента на прекратяване на производството – 27.06.2023г., новата обезпечителна заповед още не е била издадена. Издадена е на 05.07.2023г., след внасянето на гаранция. Съдебният изпълнител е следвало да прекрати образуваното дело след като заповедта, по повод на която е образувано делото, вече не съществува. За молителя съществува възможността да поиска образуване на ново дело въз основа на издадената нова обезпечителна заповед.

Неоснователно е оплакването на Л., че чрез прекратяване на делото длъжникът ще се разпореди със средствата по сметка си. Това не би могло да бъде извършено, доколкото вдигането на наложените запори е обусловено от влизане е сила на прекратителния акт.

Неоснователно е и оплакването, че съдебният изпълнител е прекратил делото и по отношение на наложените запори на вземания, каквото искане липсвало в молбата на длъжника. Видно от последната страната е направила искане за цялостно прекратяване на производството по изпълнителното дело.

Освен това обезпечителната заповед, с която е наложен запор на вземанията, е обезсилена и не е постановяване ново налагане на същата тази мярка.

Наложен е единствено запор на банковата сметка в банка ДСК ЕАД.

С оглед на изложеното по-горе ще следва жалбата на С. Я. Л. против прекратяване на изпълнителното производство да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от С. Я. Л., чрез адв. И.

И., против Резолюция /постановление/ за прекратяване на изпълнително производство от дата 27.06.2023г. по изп. дело № 20/2023г. по описа на ДСИ при РС Гоце Делчев.

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5