Решение № 136 от 10.10.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Ямбол, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Е. Зл. Г. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600289 по описа за 2024 година Производството е по гл. ХХІ от НПК.

С присъда № 96 постановена на 06.06.2024 г. по НОХД №**** г., Районен съд – Елхово , признал подсъдимият Х. М. / Н./, за ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2024 година,в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на село С., област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 ии 2 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в размер на 500 лв.На основание чл.66 ,ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено от изпълнение за срок от три години.

Недоволен от присъдата останала адв.Б.К., служебен защитник на подсъдимия К.., която я обжалва с искане да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен. В жалбата се твърди ,че престъплението, за което е предаден подсъдимият на съд е с ниска степен на обществена опасност и с оглед материалното му положение се иска присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият призован ,чрез сл. защитник не се явява.Защитника му адв.Б.К. подържа жалбата. Счита постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна.Излага ,че деянието представлява маловажен случай , като се и позовава на постановление на ЯРП за прекратяване на наказателно производство по 1 отношение на друго лице от същата група, преминала границата на страната.В тази връзка се иска подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.

Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна .

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х. М. е А.ски гражданин.Същият напуснал родината си и около месец април 2024г отишъл в Република Турция.Желанието му било да отиде в Италия като премине първоначално от Република Турция в Република България през границата на страната ни не по установения от закона ред – без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта.

В изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с други негови сънародници достигнал границата на Република Турция с Република България с помощта на неустановени по делото лица срещу предварително договорено възнаграждение.

На 20.05.2024 година подсъдимият заедно с другите лица от групата /общо 18 мъже/ преодолели възпрепятстващото съоръжение на границата на страната ни в района на гранична пирамида № 161, в землището на село С., община Б., област Ямбол, като използвали стълба и всички лица от групата продължили движението си към вътрешността на Република България.

Вървели в гориста местност, следвайки водачите си. Движили се цяла вечер и на следващият ден - 21.05.2024г. сутринта стигнали до място, намиращо се в близост до асфалтов път. Тогава водачите уведомили подсъдимия и останалите мъже от групата, че трябва да останат на място и да чакат идването на автомобил. След известно време забелязали, че по асфалтовия път приближава товарен автомобил с ремарке, който спрял. Шофьорът му излязъл и с жестове подканил групата мъже да се качат в ремаркето. Подсъдимият и останалите негови спътници от групата се качили в ремаркето, след което тов. автомобил потеглил.

Междувременно свидетелят Г.С.П. – на длъжност „полицейски инспектор“ в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово бил нощна смяна за времето от 20.00 часа на 20.05.2024г. до 08.00 часа на 21.05.2024г., назначен наряд – ОИГ. В сутрешните часове на 21.05.2024г. преди приключване на смяната групата на св.П., която с патрулния автомобил се 2 прибирала от ГКПП-Лесово, движейки се път I-7, следвана от друг автопатрул от командировани служители в ГПУ-Б., получила сигнал от Оперативния дежурен при ГПУ-Елхово за неспрял на стоп палка товарен автомобил на разклона за с.М., движещ се по път I-7 в посока към гр.Елхово. След известно време автомобилът, в който пътувал св.П. се разминал с тов.автомобил с ямболска регистрация, поради което служебният автомобил на ГПУ-Елхово, следван от служебния автомобил на ГПУ-Б. предприели маневра обратен завой и последвали товарния автомобил като възпроизвели звуков и светлинен сигнал за спирането му. Но тов.автомобил не се подчинил, а продължил движението си като се е отклонил от път I-7, по пътя за гр.Т.. Полицейският граничен автопатрул, в състава на който бил св.П. продължил със служебния автомобил да следва тов.автомобил, а вторият полицейски автомобил със служители от ГПУ-Б. изостанал. На втория разклон за с.С. тов.автомобил внезапно спрял, като водачът му излязъл и побягнал. Св.П. заедно с Началника на групата И.З. го последвали и го задържали на 1-2 км. в посока към с.С..

Същият представил лични документи, от които проверяващите го установили, че е турски гражданин. След това св.П. и колегите му от автопатрула установили, че в ремаркето на тов.автомобил има 15 лица от мъжки пол, отговарящи на рисковия профил на нелегален мигрант. Същите били без документи за самоличност и се самоопределили за граждани на А.. След това били предприети действия по задържането и конвоирането на водача и на откритите в тов.автомобил 15 чужди граждани, до помещение за временно задържане на лица в ГПУ-Елхово.

Сутринта на 21.05.2024г. свид.И..Г. – „Командир на отделение“ в ГОДГ първи екип в ГПУ-Б. към РД“ГП“гр.Елхово получил разпореждане от Началника на групата –А.В., да провери района в близост до с.Г.К., общ.Б., където е товарен задържаният тов.автомобил с мигранти. Св.Г. посетил мястото и установил пресни следи от стъпки на множество хора встрани на банкета, а отстрани на пътя имало прясна пътека в тревата. След като докладвал за това на прекия си началник, св.Г. по разпореждане извършил и прохождане на обратната следа по линията на държавната граница.

Свидетелят констатирал, че подсъдимият и спътниците му са преминали турскобългарската граница в района на 161 гранична пирамида, находяща се в землището на с.С., общ.Б.. В района на посочената гр.пирамида е било констатирано смачкано бруно на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и следи на множество лица с направление от Р. Турция към вътрешността на страната ни.

При регистрацията на лицата било установено, че един от тях е подсъдимият,който се представил като Х. М. , гражданин на Ислямско емирство А.. При влизането си в страната ни подсъдимият не е носил документ за самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в Република България.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че Х. М. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната 3 присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Въззивният съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.

Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата жалба, по повод на която се извършва настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред въззивния съд не се правят.

Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи.

Правилно първоинстанциянния съд е приел ,че правно значимите обстоятелства ,в т. ч. начина и причините за влизане на територията на Република България се установяват въз основа на обясненията на подсъдимия в досъдебната фаза , дадени в присъствието на защитник и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите П. и Г. ,както и от приобщените по делото писмени доказателства.ЯОС намира, че по отношение на гореизложените факти всички налични по делото доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, начина и причините на извършване на деянието.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която не се оспорва от защитата , първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод ,че с деянието си подс. Х. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.279,ал.1 от НК, тъй като на 20.05.2024 година, в района на гранична пирамида №161, в землището на село С., община Б., област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

От обективна страна безспорно по делото е установено ,че към инкриминираната дата подсъдимият не е притежавал виза, удостоверяваща правото му на влизане в страната, както с оглед на неговото гражданството, така и на държавата, от която влиза - Република Турция. От друга страна, събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво сочат, че същият е осъществил една от формите изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, „влизане” през границата на страната, в хипотезата без надлежно разрешение на надлежните органи на властта, натоварени с гранично - пропускателен 4 контрол. Тази форма на изпълнителното деяние се свежда до извършване на фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока към вътрешността на страната и в случая се изразява в преминаването през отвор във възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на Република Турция с Република България, от турска на българска територия.

Съгласно действащия в Република България граничен режим, преминаването през държавната ни граница следва да се осъществява през определени места – ГКПП, и със знанието и разрешението на граничните власти.Следователно , след като влизането на подсъдимия в страната е реализирано в разрез с установения в гранично-пропускателен режим - извън определените за това места и без знанието и разрешението на граничните власти, Районен съдЕлхово правилно е заключил, че извършеното покрива всички обективни признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК.

Законосъобразен е и извода на първата инстанция ,че е деянието е осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл.

Въззивният съд споделя и становището , че в случая не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, тъй като по делото е безспорно установено, че подсъдимият е влязъл в Република България по причини, различни от посочените в чл.8, ал.1 от Закона за убежището и бежанците и в Женевската Конвенция от 1951г., даващи му право на международна закрила. От обясненията му в досъдебна фаза е видно, че същият доброволно е напуснал както страната си по произход, така и Република Турция и преминава през територията на България транзитно ,като крайната му цел е да пристигне и се установи да живее трайно на територията на друга европейска държава -Италия.Липсват също така и данни, същият да е бил преследван в А. или в Турция заради свои убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи, както и такива, сочещи за наличие на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.