Решение № 505 от 23.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Т. Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500567 по описа за 2025 година

С решение № 21211 от 22.11.2024 год. по гр.д. № 55655/2023 год. Софийски районен съд е осъдил Софийски градски съд и Апелативен съд-София да заплатят солидарно на Х. Н.

П. сумата от 4000 лева – обезщетение за вреди от забавено правосъдие по гр.д. № 4263/2007 год. на СГС и въззивно гражданско дело № 4481/2018 год. на САС, по които исковата молба е подадена на 01.11.2007 год., а решението е влязло в сила на 04.02.2021 год., като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 10 000 лева, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. С решението ответниците са осъдени да заплатят солидарно на М. К. Д. сумата 4000 лева – обезщетение за вреди от забавено правосъдие при разглеждане на посочените дела, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева. С решението ответниците са осъдени да заплатят също така на Д. П.

Д. сумата 4000 лева – обезщетение за вреди от забавено правосъдие по посочените дела, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, като неоснователен. Ответниците са осъдени да заплатят солидарно на Т. К. Д. сумата 4000 лева – обезщетение за вреди от забавено правосъдие по посочените дела, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника СГС в осъдителната част с доводи, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да намали размера на присъденото обезщетение като прекомерно.

1

Решението е обжалвано и от ответника САС в осъдителната част. Счита, че определеното обезщетение е завишено, не кореспондира със събраните по делото доказателства и с реално претърпените неимуществени вреди. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или да намали присъденото обезщетение по справедливост.

Ищците оспорват подадените от ответниците въззивни жалби.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищците срещу решението в отхвърлителната му част по предявените искове по съображения, че определеното обезщетение на всеки от ищците е занижено и не кореспондира с реално претърпените вреди.

Представителят на СОП взема становище за неоснователност на подадените въззивни жалби. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 4263/2007 год. по описа на СГС е образувано по подадена на 01.11.2007 год. искова молба от „Тасла ЦДВ“ ООД, гр. София срещу К. Д. П. и Д. П. М. за заплащане на сумата 20 000 лева – стойността на направени подобрения в собствен на ответниците недвижим имот. След образуване на делото съдът своевременно е дал указания до ищеца да конкретизира претенциите по основание и размер, както и да посочи точен адрес за призоваване на ответницата. Указанията са изпълнени с молба от ищеца на 17.12.2007 год. и с определение от 03.01.2008 год. делото е насрочено в о.с.з. на 12.06.2008 год. Ответниците по делото не са намерени на посочения в исковата молба адрес, поради което с разпореждане от 06.02.2008 год. на ищеца са дадени указания от съда да посочи актуален адрес. С молба от 07.04.2008 год. ищецът е поискал издаване на съдебно удостоверение. Независимо, че не се намира в кориците на делото, става ясно, че с определение от 10.04.2008 год. съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответницата Д. М. /понастоящем с фамилно име Д./. Срещу определението е подадена частна жалба, която е оставена без движение с указания до жалбоподателя да внесе държавна такса. Указанията са изпълнени с молба от 06.06.2008 год., като частната жалба е изпратена на САС на 07.07.2008 год. С определение № 647/13.08.2008 год. САС е отменил прекратителното определение, тъй като исковата молба е съдържала адресите на ответниците, като същите не са били намерени на него. След връщане на делото на СГС на 15.08.2008 год. същото с разпореждане от 18.11.2008 год. е насрочено за 18.06.2009 год. С молба от 10.12.2008 год. ищецът е поискал призоваване на ответницата Д. Д. с публикация в „Държавен вестник“. С разпореждане от 30.12.2008 год. съдът е разпоредил призоваването да стане по този ред, като ищецът е уведомен за задължението да внесе държавна такса за публикуването, като същата е внесена на 03.02.2009 год. Съдът е приел, че ответницата е нередовно призована за първото открито съдебно заседание на 18.06.2009 год. и делото е отложено за 25.02.2010 год., въпреки че съобщението е било обнародвано на 17.02.2009 год., т.е. преди датата на насроченото съдебно заседание. Съдът е разпоредил определянето на 2 особен представител на ответницата, като искането е връчено на 07.08.2010 год., а за адвокат на ответницата е определена адв. Д. Н. с определение от 08.10.2009 год. В откритото съдебно заседание на 25.02.2010 год. пълномощникът на ответника К. П. е направил възражение за нередовност на исковата молба, като съдът е констатирал наличието на нередовности, но не е дал конкретни указания за отстраняването им. Делото е отложено за 17.06.2010 год. С молба от 05.03.2010 год. ищецът отново е посочил, че искът е предявен за „около 20 000 лева“. В проведеното открито съдебно заседание съдът е приел, че уточняващата молба е просрочена и е прекратил производството по делото. С определение № 1794/12.11.2010 год. по ч.гр.д. № 1614/2010 год. САС е отменил прекратителното определение и е върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Делото е насрочено, без даване на указания до ищеца, за 31.03.2010 год., когато е допусната техническа експертиза за определяне цената на иска и делото е отложено за 27.10.2011 год.

В това открито съдебно заседание е уточнен размера на иска – 20 000 лева. Делото е отложено за събиране на доказателства за 22.03.2012 год. В това открито съдебно заседание съдът е заменил вещо лице и делото е отложено за 11.10.2012 год., за когато е била изготвена назначената по делото експертиза, но съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК вр. § 5в, ал. 2 от ПЗР на ЗТР до решаване на въпроса за правосубектността на ищеца, с оглед обстоятелството, че дейността на дружеството е прекратена, считано от 01.01.2012 год., на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР и дружеството не е пререгистрирано. При служебна проверка от съда е установено, че дружеството е обявено в ликвидация на 15.10.2013 год. На 10.04.2014 год. ищецът е поискал възобновяване на производството по делото. На 09.06.2014 год. същото е насрочено за 06.11.2014 год. По искане на особения представител на ответницата да бъде заменена с друг адвокат делото е отложено за 02.04.2015 год. На 12.12.2014 год. е определен нов особен представител на ответницата Д. Д. – адв. И.. Делото е отложено за 11.06.2015 год. в о.с.з. поради неявяване на вещото лице. В това открито съдебно заседание експертизата не е приета, като вещото лице е заменено, а делото е отложено за 03.12.2015 год., когато заключението е прието, но делото е отложено с оглед оспорване на доказателства и представяне на оригинали на документи за 19.05.2016 год. На 14.12.2015 год. ответникът е поискал поправка на протокол и е поискал допускане на тройна експертиза. Делото е отложено за 01.07.2016 год. За това заседание не е изготвена експертиза и същото е отложено за 09.02.2017 год. В това о.с.з. делото е разгледано от друг съдия-докладчик и е допусната допълнителна тройна експертиза, като делото е отложено за 15.06.2017 год. В това о.с.з. съдът е дал ход на устните състезания, като решението е постановено на 28.11.2017 год. С молба от 29.12.2017 год. представителят на ответника К. П. е уведомил съда, че същият е починал на 09.07.2017 год. С определение от 10.01.2018 год. Х. Н. П., М. К. Д. и Т. К. Д. са конституирани по делото като ответници на мястото на починалата страна. Постъпили са въззивни жалби от двете страни, като делото е изпратено на САС чак на 27.09.2018 год. С определение от 29.11.2018 год. по въззивно гр.д.

№ 4481/2018 год. на САС делото е насрочено за 07.03.2019 год., когато не е даден ход поради нередовното призоваване на ответницата Д. Д. – същата е била призована чрез особен представител адв. Н., която от 05.12.2014 год. е била заменена от адв. И., като същото е 3 отложено за 06.06.2019 год. В това о.с.з. отново не е даден ход на делото, тъй като особеният представител на ответницата адв. И. не е подписал въззивната жалба, въпреки дадените му указания още с определението за насрочване на делото от 29.11.2018 год., което е наложило същата да бъде оставена без движение с повторни указания до въззивницата Д. Михйлова чрез особения представител да подпише въззивната жалба, като делото е отложено за 07.11.2019 год., когато е даден ход на устните състезания. Решението е постановено на 10.01.2020 год. С решение № 1060/28.05.2020 год. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 10.01.2020 год. Подадена е касационна жалба, като делото е изпратено на ВКС на РБ на 31.07.2020 год., но е върнато за администриране на 04.08.2020 год. Същото е образувано повторно пред ВКС на РБ на 02.10.2020 год. и е приключило с определение от 04.02.2021 год., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно писмо изх. № 94-00-334/18.01.2022 год. на заместник-министъра на правосъдието за забавяне на посочените две дела пред СГС и САС на трите ищци е предложено обезщетение в размер по 1200 лева, като не е постигнало споразумение.

По настоящото дело е разпитана св. П., според която делото на ответниците със строителното дружество продължило от около 2008 год. до 2018 год., като наследодателят им бил осъден да заплати определена парична сума, като делото било особено важно за тях, тъй като се отнасяло до недвижим имот, върху който трябвало да се построи жилищна сграда, в която те да получат жилище. Наследодателят на ответниците много се вълнувал от изхода на делото и за обезщетението, което строителят искал от него и даже от притеснение получил инфаркт. Неговите наследници също се интересували от изхода на делото от самото му начало и силно се вълнували, тъй като същото засягало и техни имуществени права, като всички изпитвали притеснения за резултата от него.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявен е иск за осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди от нарушаване правото им на разглеждане на делото в разумен срок, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Претенцията на ищците се обосновава с отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията и по конкретно с разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал.2 е посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

4

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, когато производството по забавеното дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Видно от писмо изх. № 94-00334/18.01.2022 год. на заместник-министъра на правосъдието за забавяне на посочените две дела пред СГС и САС на трите ищци е предложено обезщетение в размер по 1200 лева, като не е постигнало споразумение. Следователно, исковете са допустими.